Решение № 156 от 1.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 663/2017 г.

Решение № 156 от 1.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 663/2017 г., III н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова С присъда по нохд № 975/16 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимия Ю. Л. Я. за две престъпления, както следва: на основание чл. 244, ал. 1, във връзка с чл. 2, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК на пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по една година; на основание чл. 211, във връзка с чл. 209, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на една година и шест месеца лишаване от свобода; на основание чл. 23 от НК на подсъдимия е наложено едно общо наказание, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор; на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка "Задържане под стража" - 15-26.01.2016 г.; на основание чл. 25, във връзка с чл. 23 от НК е определено едно общо наказание на подс. Я. измежду наложените му с тази присъда и по нохд № 3126/13 г. на РС - гр. Пловдив, а именно - три години лишаване от свобода към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 5 000 лева; на основание чл. 24 от НК СГС увеличил определеното общо наказание с шест месеца, като определил на наказанието от три години и шест месеца лишаване от свобода строг първоначален режим на изтърпяване в затвор; съдът приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража" и е изтърпявал наказание "Лишаване от свобода" по нохд № 3126/13 г. на ПРС, както и по настоящото дело; на основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъдил подсъдимия да заплати на [фирма] с управител М. А. Ф. сумата от 6 769, 20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, дължима ведно със законната лихва от 14.02.2009 г. до окончателното й изплащане. СГС се произнесъл по разноските и веществените доказателства.

С решение № 512 от 12.12.2016 г. по внохд № 853/16 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативният съд-гр. София потвърдил присъдата на СГС.

Подсъдимият е направил искане за възобновяване на наказателното дело, подадено чрез защитата му - адв. И. В., с което се възразява, че е допуснато нарушение на закона при извършеното от съда групиране на наказания по реда на чл. 25, във връзка с чл. 23 от НК и иска съответна отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част. Пред ВКС искането се поддържа от защитата на подсъдимия, който, редовно призован, не се явява.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че направеното искане е неоснователно.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, трето наказателно отделение установи:

Искането е допустимо, но неоснователно.

Във връзка с приложимостта на правилата по чл. 25, във връзка с чл. 23 от НК данните по делото сочат следното:

Деянията, предмет на нохд № 975/16 г. по описа на СГС са извършени на 14.02.2009 г.

Относимите предходни осъждания на подсъдимия са, както следва:

1. по нохд № 2022/10 г. с присъда, влязла в сила на 20.04.2010 г., за деяние, извършено на 21.01.2010 г. подсъдимият е осъден на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода;

1. по нохд № 499/10 г. с присъда, влязла в сила на 07.12.2010 г., за деяние, извършено на 11.09.2009 г., подсъдимият е осъден на пробация;

1. по нохд № 3126/13 г. с присъда, влязла в сила на 07.06.2013 г., за деяния извършени на 5 и 30.11.2012 г., подсъдимият е осъден на 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева.

Съгласно указанията, дадени с Постановление № 4/65 г. на Пленума на ВС на РБ (ВКС), т. 9, в случаите, когато са налице няколко възможни съвкупности на престъпления, предмет на няколко влезли в сила присъди, съдът е длъжен да определи общото наказание в най-благоприятното съчетание за осъдения. В тази връзка съдът е длъжен да провери по коя от реалните съвкупности общото наказание заедно с наказанието за третото престъпление е най-благоприятно за подсъдимия и тогава да постанови общо наказание за съвкупността и това за отделно изтърпяване (на третото престъпление).

От очертаните по-горе данни по делото, се налага извод, че са налице две възможни съвкупности, а именно - първата от тях - между престъплението, предмет на нохд № 975/16 г. и престъпленията, предмет на присъдите под № № 1 и 2, и втора - между престъплението, предмет на нохд № 975/16 г. и престъпленията, предмет на присъдата под № 3.

При първата съвкупност наказанието по нохд № 975/16 г. се поглъща от общото наказание между присъдите под № № 1 и 2, т.е. общото наказание при тази съвкупност възлиза на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода, като отделно следва да се изтърпи наказанието по третата присъда - 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева.

При втората съвкупност наказанието по нохд № 975/16 г. се поглъща от наказанието по третата присъда, или общото наказание при тази съвкупност възлиза на 3 години лишаване от свобода с присъединяване на наказанието глоба в размер на 5 000 лева, като отделно следва да се изтърпи общото наказание между първата и втората присъда - 2 години и 4 месеца лишаване от свобода.

Изложеното добре очертава, че в конкретната хипотеза принципът за "най-благоприятното за осъдения съчетание" не е нарушен. Резултатът и при двете възможни реални съвкупности е един и същ за осъденото лице.

Водим от горното, като не установи основания за възобновяване на наказателното дело, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 424, ал. 1 от НК