Решение № 6813 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4280/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Бест консулт 2010" ЕООД, гр.София, срещу Решение 26233 от 06.12.2024 год. постановено по адм. дело 8550/2024 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) Р-22221023004301-091-001 от 15.03.2024г., в частта на установените задължения за корпоративен данък над декларирания за данъчни периоди 2017 г., 2020 г. и 2021 г., ведно със съответните лихви, в частта на извършените преобразувания на счетоводния финансов резултат по ЗКПО за данъчни периоди 2018г. 2019г., в частта на установените задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО, УПФ и здравно осигуряване за

• периодите месец май 2018 г., месец октомври 2019 г. и месец април 2021 г., ведно със съответните лихви, както и в частта на установените лихви за декларирани, но невнесени задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО, УПФ и здравно осигуряване за ревизираните данъчни периоди от месец декември 2017г. до месец април 2018г. включително, от месец юни 2018 г. до месец септември 2019г. включително, от месец ноември 2019 г. до месец март 2021 г. включително и от месец май 2021 г. до месец декември 2022 г. включително, потвърден в тази част с Решение 863/24.06.2024г. на директора на дирекция ОДОП София.

Изложени са твърдения, че решението е неправилно, иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се уважи подадената жалба срещу РА. Твърди се, че от ревизиращите органи е извършена проверка на място в офисите на дружеството и е предоставена счетоводната документация на дружеството, която установява че не е нарушен принципа за вярно документиране на оборота и на стопанските операции, което налага извод за неправилно коригиране на данъчната основа за периодите, посочени в РА.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуален представител юрк. Михайлова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Желае решението да бъде оставено в сила и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на разглеждане пред административния съд е бил РА Р-22221023004301-091-001 от 15.03.2024г, потвърден частично с Решение 863/24.06.2024г. на директора на дирекция ОДОП София. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. във вр. с чл. 7. ал. 1. т. 4 от Закона за НАП, съгласно приложената Заповед РД-01-849/31.10.2022г. на директора на ТД на НАП София /л.17/, в кръга на определените му правомощия, в резултат на надлежно възложена ревизия съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, със ЗВР Р-22221023004301-020-001 от 20.07.2023 г. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е посочил, че видно от изложените в акта констатации, както и от приложените по делото документи, освен на данните за подавани с КЕП на Й. А. данни до НАП за съответните лица, извода за извършени към същите счетоводни услуги се основава и на представени от самия жалбоподателя документи. Отделно от горното, при направена от ревизиращите съпоставка на отчетените обороти от ФУ с осчетоводените плащания от клиенти са установени разлики, които са приети от ревизиращите за неотчетени приходи, който извод също не е оспорен от задълженото лице, нито са представени оборващи го доказателства. Посочено е също така, че твърденията на жалбоподателя, че за ревизираните периоди е осчетоводявал текущи плащания, които се отнасят за предходни периоди, също се явяват неоснователни и недоказани, доколкото не се сочи кои конкретно плащания от посочените в РД има предвид и за кои конкретно предходни периоди се отнасят същите. По тези и други подробни съображения, които не е нужно да се преповтарят, първоинстанционният съд е стигнал до заключението, че от доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се достига до извода, че липсват доказателства за опровергаване констатациите на ревизията, при което РА е законосъобразен.

Решението е правилно.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които възприети от касационната инстанция е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. Правилно за да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, като в съответствие с чл. 120, ал. 2 ДОПК мотивите на ревизионния доклад представляват мотиви за издаването на акта. Не е налице твърдяното основание за нищожност на ревизионния акт поради липса на собствени мотиви.

Тежестта за доказване с надлежни доказателства на възраженията срещу констатациите на ревизията, както и настъпването на всички правопораждащи претендираното право положителни факти, е за ревизирания субект. Той следва да проведе главно доказване, което винаги, за да е успешно, следва да бъде и пълно, с ангажиране на относимите към спора доказателства. Липсата на относими доказателства за установяване на неправилно коригиране на облагаемия оборот, обосновават извод за недоказано твърдение за незаконосъобразност на РА.

При така установеното процесуално бездействие от страна на дружеството-жалбоподател,видно от проведеното единствено съдебно заседание, изложените в касационната жалба доводи са необосновани. В касационната жалба не се съдържат доводи за неправилно приложение на материално-правните разпоредби в постановеното от съда решение. Налице е приповтаряне на всички възражения срещу РА, отразени в първоначалната жалба, както до горестоящия административен орган, така и до първоинстанционния съд, по които са налице подробни мотиви за неоснователността им, съдържащи се в обжалваното съдебно решение, които се споделят от настоящата касационна инстанция.

При липсата на доказателства относими към спорните факти, обосновано и правилно съдът е приел, че оспорения пред него РА е законосъобразен.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено и касатора следва да заплати на Дирекция "ОДОП"-София при ЦУ на НАП разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1913 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 221 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение