Решение № 394 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10890/2016 г.

Решение № 394 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10890/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба, подадена от Заместник- изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез пълномощника му ст. юрк. К. Н.-Г., срещу Решение № 984 от 16.05.2016 г., постановено по адм. дело № 2238/2015 г. по описа на Административен съд П. с доводи за неправилност, незаконосъобразност и нарушение на материалния закон -касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Н. Г. Г., чрез пълномощника си адв. Р. Паунов, в представено становище по жалбата, мотивира съображения за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-160-6500/891 от 24.04.2015 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с който е установено публично държавно вземане по отношение на Н. Г. Г., ЕГН **********, в размер на 2 495,02 лв., представляваща 25 % от общо платената субсидия за кампании 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" по смисъла на Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 11 от 3.04.2008 г.). Съдът е приел оспорвания административен акт за незаконосъобразен и го е отменил, като е осъдил ДФЗ да заплати на жалбоподателката сумата от 90 лв., представляваща разноски в процеса. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че с акт на административния орган - изпълнителния директор на ДФЗ от 14.09.2013 г. е прекратен многогодишен ангажимент на г-жа Г. по мярка 211 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11, по причина неподаване на заявление за подпомагане за четвърта година от поетия петгодишен ангажимент (за кампания 2011 г.). За така издадения акт тя е била уведомена по реда на чл. 61, ал. 3 АПК чрез залепване на уведомление на таблото за уведомления на ДФЗ. Установено е също, че по мярка 211 по години на Г. са били изплатени суми както следва: за първата година от ангажимента - кампания 2007 г. - 3 356,74 лв.; за кампания 2008 г. - 2 946,61 лв; за третата година от ангажимента - 2009 г. - 1 716,80 лв.; за четвъртата година от ангажимента - кампания 2010 г. - 1 959,91 лв. За петата година от ангажимента - 2011 г. - не е подадено заявление за подпомагане. В тази именно връзка и на осн. чл. 14, ал. 2, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. административният орган е приел, че бенефициента по мярката, следва да възстанови 25 % от получената субсидия, а именно сума в размер на 2 495,02 лв., тъй като е прекратила участието си по мярката след четвъртата година от поетия ангажимент. Съгласно приложеното по делото Удостоверение с изх. № 1441 от 20.08.2015 г., издадено от д-р М. Г. - управител на "Център за психично здраве - П." ЕООД от 2011 г. Н. Г. Г. е проследявана амбулаторно и стационарно с диагноза: лека умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение, паническо разстройство (епизодична пароксизмална тревожност), което й пречи да разбира пълноценно свойството и значението на извършваното, както и да се грижи за интересите си. По отношение на хранене, лична хигиена и всички ежедневни дейности, грижата е поета от майка й. Във връзка с това й заболяване по заключение на ТЕЛК Г. е получила II гр. инвалидност със 72 % неработоспособност. Въз основа на тази фактическа установеност съдът направил извод, че в случая е налице изключението, предвидено от законодателя в нормата на чл. 15 от Наредба № 11 (в сила от 1.03.2011 г.). Съгласно текста, разпоредбите на чл. 14 не се прилагат, ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства. Случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ-РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него или наследило го лице в рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него или наследилото го лице е в състояние да направи това. Според легалното определение на § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11 от 3.04.2008 г., "форсмажорни или изключителни обстоятелства" са: а) смърт на бенефициента; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента; в) експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; г) сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството. Обстоятелството, че Георгиева страда от психично заболяване от 2011 г., пречещо й да разбира свойството и значението на постъпките си, както и това, че не може да полага елементарни грижи за физическото си оцеляване, съдът е приел за "форсмажорно обстоятелство", изключващо отговорността й и приложението на чл. 14 от Наредбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са обосновани със събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. При постановяването на акта си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е дал отговор на поставените за разглеждане въпроси и направените възражения, предвид което оплакването за неправилно интерпретиране на доказателствата на касатора е неоснователно. Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП Разплащателна агенция предприема необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане. С разпоредбата на чл. 4, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. (сега чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3) е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. За неизпълнение на тези изисквания от страна на земеделския стопанин, чл. 14 от Наредбата предвижда задължение за ДФЗ да прекрати многогодишния ангажимент и да санкционира земеделския производител като го задължи да възстанови получената субсидия в точно определен размер в зависимост от годината, в която не подаде заявление за подпомагане. Спорът по делото е за това, налице ли е в случая "форсмажорно обстоятелство" по смисъла на § 1, т. 3 от Наредба № 11. Настоящата инстанция намира, че първостепенният съд е дал верен отговор на спорния въпрос. Вярно е, че съответствието на административния акт следва да се преценява към момента на издаването му съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, и към този момент не са били налице данни за наличие на форсмажорни обстоятелства. Но съгласно ал. 2 на същия текст установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Нормата има предвид факти от значение за законосъобразността на административния акт, които променят съществувалото към момента на издаването му правно положение, какъвто е настоящия случай. В хода на процеса е установено, че Г. страда от психично заболяване, пречещо й да разбира и ръководи постъпките си и този факт съдът е бил длъжен и правилно е взел предвид при постановяване на съдебния си акт. По изложените съображения, като е уважил жалбата против спорния АУПДВ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. При този изход на спора разноските по делото, претендирани от ответника по касация биха били дължими, ако процесуалният му представител бе представил списък на разноски, понесени в настоящото производство - задължение по смисъла на чл. 80 ГПК. Тъй като такъв не е представен претенцията му за присъждане на такива не следва да бъде уважена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,