Решение № 2838 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15334/2010 г.

Решение № 2838 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15334/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Найден Иванов Атанасов, от гр. Бургас, против Решение № 1139/15.10.2010 г. по адм. дело № 1099/2010 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - началникът на сектор Бургас при РДНСК - Югоизточен район, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Асенова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Найден Иванов Атанасов против Заповед № ДК-02-БС-33/30.04.2010 г. на началник сектор Бургас при РДНСК - Югоизточен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Двуетажна масивна сграда" (№ 3 по схема на община - Бургас), находяща се в отдел 236 - Държавен горски фонд към "Горско стопанство", гр. Бургас, в м. "Ченгене скеле", землището на гр. Бургас, извършен от Найден Атанасов, като неоснователна. Прието е, че при издаване на заповедта органът е действал при условията на обвързана компетентност, предвид наличието на влязъл в сила отказ за узаконяване на строежа, обективиран с решение от 1.07.2004 г. на главния архитект на община - Бургас, на основание § 184, ал. 4 от ПЗР на ЗУТ, обуславящ премахването му. Решението е правилно. По делото е безспорно установено, че описания по-горе строеж, извършен от касатора в ДГФ, не разполага с никакви строителни книжа, по смисъла на § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ, каквито се изискват, съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, както и не са изпълнени специалните изисквания на закона за строителство в чужд имот и върху терен извън строителните граници на населеното място, каквото е процесното. При тези данни и при наличието на влязло в сила Решение от 1.07.2004 г. за отказ от узаконяване на тази сграда, на основание § 184, ал. 4 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65/2003 г./, законосъобразни са изводите на съда, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, чието премахване е в компетенциите на органа по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, а именно началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. Поради това, като е приел оспорената заповед за законосъобразна и е отхвърлил жалбата на касатора срещу нея, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По поддържаните от касатора доводи за неправилност, касационният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционният съд, че са неоснователни и неотносими, тъй като нямат отношение към оспорения административен акт, респ. към обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,