Решение № 2580 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10555/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 9365 от 06.08.2024 год., постановено по адм. д. 4483/2022 год. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, е отхвърлил жалбите на В. М. Ц. от гр. София и Е. Е. Д. от гр. София срещу разпоредбите на Устройствен правилник на Министерство на туризма, приет с Постановление на министерския съвет 63 от 26.04.2022 год. /обн. ДВ, бр. 34 /2022 год./. Оставил е без разглеждане жалбите на В. М. Ц. от гр. София и Е. Е. Д. от гр. София срещу разпоредбите на §2, §3, §4, §5 и §6 от Заключителните разпоредби на постановление на Министерския съвет 63 от 26.04.2022г. /обн. ДВ, бр. 34 /2022г./ като недопустими и е прекратил производството по делото в тази част. Присъдени са разноски. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. Е. Д.. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Касационният жалбоподател моли Върховния административен съд, петчленен състав да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав на същия съд и се произнесе по съществото на спора като отмени атакувания подзаконов нормативен акт, алтернативно, да постанови отмяна на решението и връщане на друг състав на ВАС за разглеждане на спора. Ответният по касационната жалба Министерски съвет на Република България, представляван от правен съветник Георгиева, заявява оспорване на жалбата в съдебно заседание и в приложен по делото отговор. Ответникът по касационната жалба - Министерство на туризма на Република България, представляван от юрисконсулт Кръстева в отговор и подробно изложени съображения в писмени бележки изразява становище за оспорване на касационната жалба и потвърждаване решението на тричленния състав на ВАС. Ответниците - Асоциация за развитие на дейностите по управление на морските плажове, В. М. Ц., М. П., В. Т. Д., Л. И. Т., А. П. Т., А. Х. К. и Н. И. В. - не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението тричленният състав на ВАС, трето отделение, е отхвърлил жалбите на В. М. Ц. и на Е. Е. Д. против разпоредбите на Устройствения правилник на Министерство на туризма, приет с Постановление на министерския съвет 63 от 26.04.2022 год. /обн. ДВ, бр. 34 /2022 год./. Производството е проведено с участието и на Министерство на туризма на Република България, встъпило в процеса, както и подалите жалби в последствие Асоциация за развитие на дейностите по управление на морските плажове, В. М. Ц., М. П., В. Т. Д., Л. И. Т., А. П. Т., А. Х. К. и Н. И. В.. Тричленният състав на ВАС е описал установената фактическа обстановка по делото и възраженията на жалбоподателите, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения Устройствен правилник /УП/. В мотивите на решението е прието, че УП е издаден от компетентен по закон орган и при спазване на изискванията за форма, регламентирани в разпоредбите на чл.6, ал.1, т.1 от ЗНА приет е от Министерски съвет с нарочно постановление. Проектът за УП е бил надлежно публикуван на сайта на МС на 16. 03.2022 год., ведно с доклад от вносителя, проект на постановление, становище на дирекция Модернизация на администрацията при МС и частична оценка за въздействието на проекта преработена. Към тези документи са били приложени и доклад на ресорния министър, ведно с финансова обосновка на предложението. Бил е даден 14 дневен срок за обществено обсъждане, каквото е било проведено. След осъществилото се обществено обсъждане е била изготвена в табличен вид Справка за отразяване на постъпилите предложения от обществените консултации, съдържаща общо осем предложения с изложение на съдържанието им, приети са и по какъв начин предложенията са отразени в проекта за ПЗНА, както и общо дванайсет коментара при проведените обществени обсъждания. В изпълнение на изискванията на чл.27 от ЗНА е била проведена и съгласувателна процедура със съответните държавни органи, за което е била изготвена в табличен вид Справка за отразяване на становищата на съответните министерства, постъпили при съгласуването на проекта за УП с посочване съдържанието на всяко становище, предложените от съответното министерство промени, съответно приемат ли се и с каква редакция. По горните съображения съставът на ВАС, трето отделение е приел, че Устройствения правилник на Министерството на туризма е законосъобразен като приет от материално компетентен по закон орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити, при съблюдаване на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона. Предявените срещу този УП оспорвания са приети за неоснователни и като такива са отхвърлени с произтичащите от това правни последици. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно и законосъобразно. Изложените в касационната жалба аргументи приповтарят съображенията за незаконосъобразност на оспорения нормативен акт, развити и в първоначалната жалба. Тези твърдения са обсъдени в обжалваното решение съобразно събраните доказателствата и установените факти по делото като съдът правилно и обосновано е отхвърлил възраженията на жалбоподателката за съществени нарушения на административнопроизводствените правила и твърдените противоречия с материалноправните разпоредби и целта на закона. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По отношение на изложените твърдения в т. 1 от касационната жалба: Правилно и напълно законосъобразно първоинстанционния съд е постановил, че не е налице нарушение на процедурата при прилагане на съкратения срок за обсъждане на акта. Съдът правилно е приел, че при издаването на процесния нормативен акт са спазени процесуално-правните разпоредби относно приемането на нормативни административни актове - преди внасянето на проекта съставителят го е публикувал на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица е била предоставена възможност в 14-дневен срок, а и след изтичането му, да направят предложения и да изложат становищата си. Спазена е нормата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА и към проекта са публикувани и мотивите на органа, в който са изложени причините, които налагат приемането, целите които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането и анализ на съответните норми на ЕС. Атакуваният съдебен акт е постановен след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове гласи, че срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3 на същата разпоредба, е не по - кратък от 30 дни. Закона за нормативните актове предвижда, че при изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. В настоящия случай е определен по - краткия срок от 14 дни, който е обоснован от необходимостта да се ускори приемането на устройствените актове на министерствата, предвид сроковете, произтичащи от Решение на Народното събрание от 13 декември 2021 год. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България и Решение на Министерския съвет 892 от 30.12.2021 год. за предприемане на действия за подготовката на структурни и други промени в централната администрация на изпълнителната власт. Недоказано и необосновано остава твърдението на жалбоподателите, че не е спазен законовия срок за извършване на общественото обсъждане на процесния акт. В съответствие с предвиденото в чл. 168 във връзка с чл. 196 АПК съдът е упражнил съдебен контрол за законосъобразност на акта на основанията посочени в чл. 146 от АПК. Касационната жалба е неоснователна във връзка с посочените в нея нарушения на чл. 26 - 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА). В съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗНА е проведено обществено обсъждане на проекта на нормативен акт, като в хода му са получени становища и предложения, които са отразени в изготвената справка с обосноваване на приемането или неприемането им. В тази връзка неоснователно е твърдението в жалбата за нарушение на разпоредбата на чл. 77 от АПК. По делото са представени и приети всички доказателства, установяващи, че проектът на нормативен акт е обсъден ведно с представените становища, предложения и възражения. Необосновано е оплакването в жалбата за нарушение на чл. 34, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация (УПМСНА) относно наличието на съществени промени между проекта на нормативен акт и приетия от Министерския съвет вариант. Промените, които са извършени в резултат от проведените обществени консултации и междуведомствено съгласуване, не са довели до съществено изменение на представения за съгласуване проект на акт, обосноваващо повторно му съгласуване. Също така следва да се съобрази и изискването на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, която задължава в процеса на изработване на проект на нормативен акт да бъдат проведени обществени консултации с гражданите и юридическите лица, но не предвижда нормативно задължение за издателя на подзаконовия нормативен акт да извършва обществено обсъждане на проекта в случай на отразяване на корекции в него по повод вече проведено такова. Обратното означава да се приеме, че за да обезпечи правото на възражение на засегнатите лица, издателят следва или да приема проекта такъв, какъвто е бил публикуван, или да отлага решението си до изпълнение на процедурата по чл. 26, ал. 2 от ЗНА отново при всяко направено предложение за изменение в проект и то при условие, че Министерският съвет не е обвързан от постъпилите становища. В случая различията между проекта и окончателния текст на акта не са съществени, а касаят прецизиране и детайлизиране на отделни разпоредби, без това да влияе съществено на целения правен резултат. Неоснователно е направеното в жалбата възражение за неприложимост и немотивираност на предложения от вносителя на акта 14 - дневен срок за провеждане на обществените консултации. В съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 3 и 4 от ЗНА преди внасянето на проекта на нормативен акт, същият е публикуван заедно с мотивите, съответно доклада и предварителната оценка на въздействието по чл. 20 от с.з. освен на електронната страница на Министерството на туризма и на Портала за обществени консултации за срок от 14 дни. Този срок е минимално допустимия за законосъобразното провеждане на обществени консултации. В настоящия случай министърът на туризма в своя доклад е посочил и обосновал конкретните причините да приложи по - краткия срок, а именно: ускоряване приемането на устройствените актове на министерствата предвид сроковете, произтичащи от Решение на Народното събрание от 13 декември 2021 год. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България и Решение 892 на Министерския съвет от 30.12.2021 год. за предприемане на действия за подготовката на структурни и други промени в централната администрация на изпълнителната власт. По делото допълнително са представени и доказателства в тази насока - Решение 892 на Министерския съвет от 30.12.2021 год. и Споразумение за съвместно управление на Република България в период 2021 год. - 2025 год., като правилно тричленният състав на съда е приел за доказано, че спешност в приемането на нови устройствени актове се е изисквала и от останалите министерства, включени в системата на централната администрация. Необосновано е твърдението в касационната жалба за липса на мотиви за приемане на оспорения подзаконов нормативен акт и бланкетно съдържание на доклада на министъра на туризма. Докладът съдържа реквизитите по чл. 28, ал. 2 от ЗНА. В него подробно са обяснени причините, налагащи приемането на нов устройствен правилник на министерство на туризма целите, които се поставят и очакваните резултати от прилагането му. В доклада се съдържат конкретни мотиви относно предлаганите промени, които са обвързани с изменението и допълнението на Закона за устройство на черноморското крайбрежие и изменението на Закона за туризма, както и с доклад на Сметната палата относно резултатите от осъществения последващ контрол за изпълнението на препоръките по одитен доклад от 2019 год. за извършен одит на изпълнението Облекчаване на административната тежест на бизнеса в областта на туризма". Неоснователни са възраженията и по отношение на останалите управленски и кадрови въпроси, които са разрешени в новия устройствен правилник на министерство на туризма при спазване на изискванията на действащото законодателство и в кръга на оперативната самостоятелност на министъра, по чието предложение Министерския съвет е приел предложения проект на устройствен правилник. При упражняване на дискреционното правомощие да извършва преструктуриране на управляваната от него администрация министърът е направил предложение за оптимизиране на структурата и дейността на администрацията с цел увеличаване на административния капацитет в министерството. Тази необходимост е обоснована с неотминалата към 2022 год. КОВИД криза и последиците от нея, войната в Украйна, започнала на 24 февруари 2022 год., огромния бежански поток и последиците от него, изразяващи се във настаняването на бежанците в туристически обекти на територията на Република България, както и определянето на министъра на туризма за администратор на безвъзмездната финансова помощ. Неизчерпателното изброяване на възложените нови функции на министъра определя като основателно предприемането на промени в устройствения правилник на министерство на туризма. Промени в организационната структура на министерството са предприети и поради глобалната промяна на туристическия пазар и управление на сектора. Предложените промени целят да се увеличи контрола на концесионирането и отдаването под наем на плажовете по Черноморското крайбрежие. С приемането на нов устройствен правилник на министерство на туризма е спазена разпоредбата на чл. 4 от АПК и е постигната целта, за която актът се издава - оптимизиране и подобряване дейността на администрацията. По отношение на изложените твърдения в т. 2 от касационната жалба, че са направени значителни изменения в разпоредбите и приетите окончателни редакции на двата акта са със съществени различия е неоснователно. В случая не са налице съществени промени между проекта на постановление и приетия от Министерски съвет акт, т.е. не е налице твърдения в касационната жалба порок. При провеждане на процедурата не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на процесния УП. Видно от детайлна съпоставка на проекта на УП на МТ, справката за резултатите от проведената съгласувателна процедура и предложенията, получени при общественото обсъждане и окончателно приетия текст на УП се установява, че внесените в проекта изменения не са съществени, а съставляват само детайлизиране и прегрупиране на същите правомощия на същите звена в администрацията на Министерството на туризма, които фигурират и в първоначалния проект УП на МТ. В справката за отразяване на постъпилите предложения от проведените обществени консултации на проекта на акта са посочени мотиви, които обосновават приемането или неприеманете на бележките/ предложенията. Промените, които са извършени не са довели до съществено изменение на представения за проект на акт, което да налага необходимостта да се проведе процедура по повторно съгласуване. При приемане на Постановление 63 на Министерския съвет от 2022 год. са спазени разпоредбите на чл.26 от Закона за нормативните актове касаещи общественото обсъждане, респ. правилата па УПМСНА. Нормата на чл. 22, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 год. предвижда, че разпоредбата на § 16, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията не се прилагат при увеличението на числеността на персонала на Министерството на туризма с 20 щатни бройки за изпълнение на допълнително възложени функции. В изпълнение на цитираната разпоредба, с Постановлението на Министерския съвет за приемане на УП на МТ са разписани допълнителни 17 щатни бройки, т.е. така извършеното увеличение на щатните бройки е законосъобразно. Твърдението за неспазена процедура по чл. 46 от УПМСНА за неприсъствено приемане на оспореното постановление е невярно и се опровергава от доказателствата по делото. Постановление 63 на Министерския съвет от 26 април 2022 год. е вписано в протокола от първото след приемането му заседание - Протокол 18 от заседанието на Министерския съвет на 27 април 2022 год., фигуриращ под 2 в описа на административната преписка, изпратена по делото с писмо изх. 23.00-81 от 20.05.2022 год. Неоснователни са аргументите на жалбоподателката относно противоречие на оспорения акт с материалноправните разпоредби и нормативен акт от - висока степен. Съдът правилно и обосновано е приел, че изложените от жалбоподателката пороци се отнасят до целесъобразността, а не до законосъобразността на оспорения акт. Касационната жалба е неоснователна и в частта, в която са изложени аргументи за незаконосъобразност на § 2 - 6 от Заключителните разпоредби на Постановление 63 на Министерския съвет от 2022 год. В тази част оспореният нормативен акт няма непосредствено действие спрямо жалбоподателката и не създава пряко права и задължения за нея. В тази връзка правилно и законосъобразно е прието от съда, че за Е. Д. не е налице правен интерес от оспорването - основание по чл. 159, т. 4 от АПК за недопустимост на жалбата, оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Правилно и законосъобразно съда оставя без разглеждане изложените съображения в жалбите срещу § 2, § 3, § 4, §5 и §6 от Заключителните разпоредби на Постановление 63 на Министерския съвет от 2022 год., като недопустими като сочи изрично, че поради липса на личен, пряк и непосредствен правен интерес по смисъла н чл. 159, т.1 от АПК. В съответствие с изискванията на Закона за административните актове, след обсъждането на постъпилите предложения, част от тях са приети и са отразени в акта, а за неприетите са изложени мотиви. Приемането и отразяването на предложенията в акта водят до наличието на промени от първоначалния проект, но това е напълно законосъобразно, тъй като това е следствие от проведената законосъобразна процедура по обсъждане на акта. Не са налице приети нови текстове, които не са предлагани за обсъждане. Правилно съдът приема, измененията не са съществени, а съставляват само детайлизиране и прегрупиране на същите звена в администрацията на Министерството на туризма, които фигурират и в първоначалния проект за акт. В този смисъл са и доводите на съда, които кореспондират на изложената фактическа обстановка, тъй като Постановление 63 на Министерския съвет от 2022 год. за приемане на Устройствения правилник на Министерството на туризма е законосъобразно приет, тъй като са спазени изискванията на Закона за нормативните актове и Указ 883 от 1974 год. за прилагане на Закона за нормативните актове по отношение на строежа на акта и формулиране на разпоредбите му, т.е. разпоредбите са ясни и конкретизирани и са в съответствие със ЗДБРБ за 2022 год., Закона за администрацията и УПМСНА, респ. не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, поради което не е налице основание за отмяната му. Следва при условията на чл. 221, ал. 2 АПК да се споделят изводите на тричленния състав на ВАС, че процесният устройствен правилник е издаден и при правилно приложение на материалния закон и целта му. По отношение на т. 3 от касационната жалба следва да се приеме, че изложените твърдения са неоснователни и необосновани, тъй като в публикувания доклад се съдържат мотиви, съответно са посочени цели и причини, които обосновават структурните промени. Публикуваната частичната предварителна оценка за въздействие е преработена съобразно становището на дирекция Модернизация на Министерския съвет". Видно от преработената частичната предварителна оценка за въздействие, която е публикувана на Портала на обществените консултации, консултационният документ е допълнен съобразно препоръките на дирекция Модернизация на Министерския съвет". В частичната предварителна оценка за въздействие, както и в доклада, публикувани на Портала за обществени консултации, е посочено, че с проекта на акта са актуализирани правомощията на министъра на туризма и е предложена нова структура със съответните функции на дирекциите. Причините да изготвянето на акта, промените в организационната структура и увеличаването на административния капацитет в министерството се налагат поради глобалната промяна на туристическия пазар и управление на сектора. С приемането на измененията и допълненията на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, на министъра на туризма от 01.01.2019 год. са възложени правомощия, които не са напълно обезпечени с административен капацитет. Най-сериозен недостиг на кадри се отчита за функции, свързани с контрола. С изменение на Закона за туризма от 2020 година се намалява срока за разглеждане на заявленията-декларации и приложените към тях документи от два месеца на 14-дневен срок от датата на постъпването им. Тази промяна значително увеличава работното натоварване на заетите с тази функция служители и поставя пред риск изпълнението на Закона за туризма. Също така в доклада и предварителната частична оценка на въздействие е посочено като мотив, че в доклада на Сметната палата за резултатите от осъществения последващ контрол за изпълнение на препоръките по одитен доклад 0300101418/2019 год. за извършен одит на изпълнението Облекчаване на административната тежест за бизнеса в областта на туризма" произтичат ангажименти на министерството да се предприемат действия за иницииране на цялостен анализ и оценка на административното регулиране по Закона за туризма. Този ангажимент изисква да бъде укрепен административния капацитет за осъществяване на регулаторните функции на министерството по Закона за туризма. В предварителната частична оценка на въздействие е посочено, че с проекта на акт ще се постигне синхронизиране на правомощията на министъра на туризма с действащото законодателство и привеждане на функциите на административните звена в съответствие с правомощията; оптимизиране правомощията на министъра на туризма да разработва, провежда, координира и контролира държавната политика в областта на туризма и управлението на плажовете в съответствие със законодателството, регулиращо тези области; по-оптимално структуриране на министерството за подпомагане правомощията на министъра на туризма: осигуряване и повишаване на ефективността и адекватността на контролната дейност в министерството; прилагане на антикорупционни механизми чрез разделяне на функциите по регулиране от функциите по контрол по Закона за туризма и Закона за устройството на Черноморското крайбрежие; осигуряване на достатъчно персонал за ефективно подпомагане на министъра на туризма като орган, осъществяващ политиката в областта на туризма. В доклада е посочено изрично, че със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 год. (обн. ДВ. бр. 18 от 2022 год.) е заложено, че числеността на ведомството се увеличава с 20 щатни бройки във връзка с разписани допълнителни функции на министерството. В изпълнение на цитираната разпоредба, с Постановлението на Министерския съвет за приемане на УП на МТ са разписани допълнителни 17 щатни бройки, т.е. така извършеното увеличение на щатните бройки е законосъобразно. В доклада са посочени причините, налагащи приемането на новия устройствен правилник на Министерството на туризма, също така се съдържат конкретни мотиви за промени свързани с измененията и допълненията на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма от 2020 год. и доклада на Сметната палата. В този смисъл са и направените изводи от страна на ВАС, че са налице детайлно изложени мотиви, както в доклада на ресорния министър, така и в частичната предварителна оценка на въздействието на ПП3НА, така и в доклада на вносителя и финансовата обосновка. По отношение на изложените твърдения в т. 4 от касационната жалба, същите са неоснователни, необосновани и бланкетни и не следва да бъдат взети предвид, тъй като по своята същност обжалваният УП на МТ съставлява вътрешнослужебен акт, доколкото с него се урежда структурата, функциите, организацията на дейността и числеността на персонала в отделните звена на министерство на туризма - т.е. с него се създават права и задължения за органи и организации, подчинени на органа, издал акта по см. на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност - министъра на туризма е упражнил правото си да извършва организационни и структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности с цел подобряване на дейността на министерството. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на всички наведени пред първоинстанционният съд доводи. Не е налице противоречие на съществуващи правни норми с позитивни правни норми от по - висок ранг, новия УП на МТ регулира въпроси, касаещи целесъобразността, а не законосъобразността на акта. В този смисъл акта е съобразен със Закона за нормативните актове и Указ 883 от 1974 за прилагане на Закона за нормативните актове, Закона за администрацията и Закона за държавния служител. По отношение на изложените твърдения в т. 5 от жалбата, същите са неоснователни. В Правно-информационната система на Министерски съвет (ПРИС) е публикуван протокол, ведно със Стенограма от проведеното заседание на Министерския съвет, на което се приема проекта на Постановление, като копие от същия е приложен по дело 4483/2022 год. По отношение на изложените твърдения в т. 6 от жалбата, следва да се има предвид, че не са налице съществени нарушения на административно-производствените правила тъй като частичната предварителна оценка за въздействието на акта, така и в докладите на министъра на туризма изрично са посочени основанията, налагащи по изключение намаляване на срока за обществено обсъждане. Съдържат се основания за прилагането по изключение на по-краткия 14-дневен срок за обществено обсъждане - необходимостта от бързина в подготовката на структурни и други промени в централната администрация на изпълнителната власт, към която безспорно принадлежи и Министерство на туризма, както и ускоряване приемането на устройствените правилници на министерствата с цел изпълнение на политиката на съответното правителство. В тази посока са и мотивите на съда. Постановление 63 на Министерския съвет от 2022 год. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на туризма не противоречи на Закона за администрацията и Указ 883 от 1974 год. относно строежа на нормативния акт и формулирането на разпоредбите, същия е в съответствие с посочените нормативни актове и със Закона за държавния служител. В касационната жалба не се съдържат доводи, различни от тези, наведени пред първата съдебната инстанция. На всички е даден обоснован отговор, при правилно приложение на материалния закон като при изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства не са допуснати процесуални нарушения от съда. С оглед на тези обстоятелства, настоящият петчленен състав на ВАС, първа колегия намира изводите на първоинстанционният съд за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на административния съд. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,