Решение № 4660 от 4.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11273/2013 г.

Решение № 4660 от 4.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11273/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Валери Георгиев Петров - понастоящем в Затвора в гр. Враца, чрез адв. Михаил Димитров, против решение № 13 от 04.07.2013 г., постановено по адм. дело № 465 по описа за 2012 г. на Административния съд - Враца, с доводи, че същото е незаконосъобразно и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Иска съдът да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез юрк. Лилия Петрова, в открито заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Заявява, че не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е правилно като основано на доказателствата, включително и на приетата по делото СМЕ и е в съответствие с материалния закон. Правилна е преценката на съда за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение, съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете на Валери Георгиев Петров срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода 1990 г. - 31.01.2013 г. за заболяванията "хепатит В" в размер на 586 749 лв., "мозъчен инсулт" в размер на 586 749 лв., "остеохондроза" в размер на 293 374,50 лв., сърдечно заболяване, наречено "сянка на аортата" в размер на 293 374,50 лв., "туберкулоза" в размер на 117 349,80 лв., "херния" в размер на 156 466,40 лв., ортопедично и венозно заболяване, наречено "Мост на Бертрани" в размер 391 166 лв. и психични отклонения, изразяващи се в изнервеност, недоверчивост, подозрителност и всеобщо недоверие към окръжаващата среда в размер на 508 515,80 лв. За да отхвърли предявените искове, съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал по безспорен начин наличие на следните заболявания, обезщетение за които претендира: мозъчен инсулт, остеохондроза, сърдечно заболяване, туберкулоза и Мост на Бертрани. Приел е, че действително страда от хроничен хепатит В, херния, венозно заболяване на долните крайници и психично заболяване, но липсват доказателства да са възникнали за първи път или да са прогресирали през времето на престоя на ищеца в Затвора Враца. По отношение на установените заболявания администрацията на затвора е изпълнявала задълженията си за опазване на физическото и психическо здраве на лишения от свобода. Решаващият съд е приел, че ищецът не е доказал по безспорен начин и реално причинени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган или длъжностно лице, респективно не е установена една от основните предпоставки за реализиране на отговорност по ЗОДОВ, а именно пряката и непосредствена връзка между действието или бездействие и настъпилите вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице отменителните основания, сочени от касационния жалбоподател. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната случай се претендират неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразните действия и бездействия на ГД "ИН" и на длъжностни лица от нея, за периода от 1990 г. до 30.01.2013 г. (датата на предявяване на исковата молба). Правилно първоинстанционният съд е приел, че Валери Георгиев Петров не е успял да се справи с доказателствената тежест по установяването на основателността на иска. Ищецът не представя по делото доказателства за наличието на част от твърдените заболявания, в т. ч. "мозъчен инсулт", "сърдечно заболяване", "туберкулоза" и т. нар. "Мост на Бертрани". От представени по делото медицински документи става ясно, че заболяванията "херния" и "психични отклонение, изразяващи се в изнервеност, недоверчивост, подозрителност и всеобщо недоверие" са съществували преди период, за който жалбоподателят претендира вреди. От експертиза с ИЗ № 837/334 се вижда, че л. св. Валери Петров е претърпял черепно-мозъчна травма на двадесетгодишна възраст, в резултат на което е получил редица травматични увреждания. Опериран е и двукратно от епигастрална херния в хирургично отделение на болницата. Видно от медицинската справка с рег. № 275/03.07.1989, още през 1986 г. ищецът е имал диагноза: "Психопатия с разстройство в емоционално волевата сфера. Емоционално неустойчив. Травмена болест на мозъка. Травмена церебрастения". От същата става ясно, че през 1988 г. е диагностициран и с "Херния епигастралис рецидива". Както правилно е приел решаващият съд, липсват доказателства заболяването "хепатит В" да е придобито или да се е влошило през времето на пребиваването на касатора в затвора и причината да е именно бездействие на администрацията на затвора. Приложените медицински документи не доказват, че заболяванията на касационния жалбоподател са придобити в периода на претендираните вреди, а именно 1990 г. - 30.01.2013 г. В този смисъл е и заключението на вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза. Дори и касаторът не го отрича в подадената лично от него молба-жалба с вх. № 1488 от 23.07.2013 г. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че администрацията на затвора не е предоставила медицинска грижа и адекватна храна, съобразена със здравословното състояние на лишения от свобода (л. св). Множеството медицински справки и епикризи, представени по делото, доказват, че за касационния жалбоподател са полагани своевременни и адекватни грижи за неговото психическо и физическо състояние, като няма данни да му е отказвано лечение. Неведнъж е преглеждан при специалист, провеждани са му изследвания и е хоспитализиран за лечение. От медицинска справка от 03.10.2000 г. е видно, че л. св. Валери Петров е включен в диетолечение още през 2000 г. Същото е отбелязано и в справката от 28.02.2006 г. на ГД "Изпълнение на наказанията", от която е видно, че по повод хроничните заболявания на л. с. същият е включван на поддържаща терапия, симптоматично лечение и диетично хранене - чернодробна диета. В медицинските документи не е отразено влошаване на здравословното състояние на касатора именно поради бездействие на администрацията на затвора по повод липса на своевременното му лечение. Точно обратното - в представените по делото доказателства има данни, че самият Валери Петров се е самонаранявал, пристягайки си крайниците, с цел да се получават отоци и е отказвал хоспитализиране и лечение. От това следва и направения от първоинстанционния съд правилен извод, че липсва доказателства в конкретния случай да е налице незаконосъобразни бездействия от страна на длъжностни лица от ГД "ИН", свързани с полагане на грижи за физическото и психическо състояние на лишения от свобода, в смисъла на чл. 128, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Тоест касационният жалбоподател не е успял да докаже наличието на която и да било от кумулативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Затова следва да се приеме, че правният извод на съда, че ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, е законосъобразен и обоснован. Оспореното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,