Решение № 15549 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9238/2018 г.

Решение № 15549 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9238/2018 г., VIII о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 3829 от 07.06.2018 г., постановено по адм. дело № 2383/2016 г. на Административен съд - С. град, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № Р - 22221415001135-091-001/29.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 138/19.01.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че не е налице основание за прилагане на особения ред по чл. 133 и сл. ДОПК, тъй като с ангажирането на отговорността на получателя по чл. 177 ЗДДС не се установяват негови собствени данъчни задължения. Поради това намира, че заповедта за възлагтане на ревизията е издадена от материално компетентен орган, като в подкрепа на тезата си излага подобни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационна жалба - "Елада медикъл" ЕООД, гр. Е. поле, чрез процесуален пълномощник, оспорва нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, за да се прознесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд - С. град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р- 22221415001135-091-001/29.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 138/19.01.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на "Елада медикъл" ЕООД, гр. Е. поле за внасяне на задължения за данък върху добавената стойност на "Елада трейдинг Интернешънъл" ООД за д. периоди м. 01, м. 09. и м. 11 2013 г. За да обоснове преценката си за основателност на релевираната жалба първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията, приключила с оспорения РА, е възложена със ЗВР от 24.02.2015 г. Тази заповед е издадена, след като на "Елада медикъл" ЕООД е извършена предходна ревизия за периодите от 29.05.2012 г. до 31.12.2013 г., приключила с издаването на РА № 2141401878/23.05.2014 г., с който не са извършени корекции на декларираните от дружеството резултати и е признато право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че след като в ЗВР за процесното ревизионно производство обхватът на ревизията е определен като "отговорност за ДДС по доставки, извършени от Е. Т. И." ООД" за дан. периодим. 01, м. 09. и м. 11 2013 г. ", то не е посочено конкретно, че следва да се установи отговорност по чл. 177 ЗДДС за задълженията на конкретен доставчик. Преценил е, че предходната ревизия и издаденият РА са за същите данъчни периоди и относно същите доставки, при обхват на ревизията - всички задължения по ЗДДС. П. това е счел, че процесното ревизионно производство е следвало да бъде възложено от компетентния по чл. 134, ал. 1 ДОПК орган - териториалният директор на компетнтната ТД на НАП. Тъй като това не е сторено, съдът е приел, че процесната ревизия е възложена от материално некомпетентен орган, в резултат на което издаданият РА е нищожен. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Основателно касаторът поддържа, че в практиката на ВАС са застъпени две различни становища относно реда, по който следва да бъде възложена последваща ревизия за ангажиране на отговорността по чл. 177 ЗДДС при проведена предходна ревизия на същото ДЗЛ с обхват " задължения по ЗДДС". Част от съдебните състави приемат, че при издаден РА за идентични данъчни периоди с обхват - "задължения по ЗДДС", последваща ревизия по чл. 177 ЗДДС за същите данъчни периоди може да се възложи само по реда на чл. 134, ал. 1 ЗДДС. Друга част от съдебните състави приемат, че по общия ред може да се възложи ревизия по чл. 177 ЗДДС, независимо, че вече е издаден РА за задълженията по ЗДДС, след като този РА не е влязъл в сила към датата на ЗВР за последващата ревизия и в ЗВР ясно е посочено, че ревизията е с предмет - отговорността по чл. 177 ЗДДС. В случая, процесната ЗВР е издадена на 24.02.2015 г., към която дата издаденият за задължения по ЗДДС на същото ДЗЛ и за същите данъчни периоди РА № 214140878 от 23.05.2014 г. е влязъл в сила. С цитираната ЗВР от 24.02.2015 г. на "Е. М." ЕООД отново е възложена ревизия по ЗДДС за същите данъчни периоди, но обхватът на ревизията не е конкретизиран чрез посочване на разпоредбата на чл. 177 ЗДДС. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, за да се разграничи предмета на ревизията по чл. 177 ЗДДС от този на ревизия за установяване на права, задължения или отговорности във връзка с ДДС, то следва изрично в ЗВР да се посочи вида на ревизираното задължение. Този извод следва както от нормата на чл. 113, ал. 1, т. 5 ЗДДС, така и от чл. 177, ал. 2 ЗДДС, който препраща към реда на Г. петнадесета ДОПК, но сочи, че чрез него се реализира отговорността на регистрирано лице за чуждо данъчно задължение, т. е установява се отговорност за задълженията на други задължени лица по смисъла на чл. 14, т. 3 ДОПК. Именно различното основание за възникване на задълженията на лицето, в първия случай като негов носител, а във втория случай като отговорно за задължението на друг носител, мотивира извода, че предметният обхват на първото и последващото ревизионно производство следва да е изрично разграничен. При липсата на такава конкретизация и наличието на влязъл в сила РА за задълженията по ЗДДС за същите данъчни периоди към датата на издаване на процесната ЗВР, обосновано решаващият състав е приел, че е следвало да се приложи специалният ред по чл. 133 и 134 ДОПК за изменение на задълженията за данъци, определено с влязъл в сила РА. По аргумент от чл. 134, ал. 1 ДОПК, материалната компетентост за възлагане на ревизия за задължения, определени с влязъл в сила РА, е предоставена на териториалния директор. Тъй като ЗВР от 24.02.2015 г. не е издадена от него, а от орган по приходите, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, то възложителят на ревизията не е материално компетентен както да възлага ревизия, така и да издаде оспорения РА. Като е достигнал до извод за нищожност на РА на основание чл. 134, ал. 1 ДОПК вр. с чл. 119, ал. 2 ДОПК РА поради липса на компетентност на един от издателите му, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3829 от 07.06.2018 г., постановено по адм. дело № 2383/2016 г. на Административен съд - С. град. Р. не подлежи на обжалване.