Решение № 7421 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6375/2011 г.

Решение № 7421 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6375/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Сливен срещу решение № 6/24.02.2011 г., постановено по адм. дело № 296/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Сливен, с което е отменена заповед № РД-15-1155/16.09.2010 г. на кмета на община Сливен относно недвижим имот в община Сливен, м. "Япраклий", в частта, в която е определен размер на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - за 2008 г. в размер на сумата 13 336,87 лв., за 2009 г. - 10 887,24 лв., и за 2010 г. - 6532,35 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че Административният съд неправилно е тълкувал понятието "населено място", като се е позовал на разпоредбата на § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ, който обаче дава определение на това понятие за нуждите на ЗУТ и не може да се пренася към настоящия случай, без да се отчитат специфичните условия на ЗМДТ. По съображения в този смисъл моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлена жалбата в тази й част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Тера Инвест" ООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и взе предвид становището на страните, и след проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административния съд - гр. Сливен, е била заповед № РД-15-1155/16.09.2010 г. на кмета на община Сливен, с която е била определена такса ТБО за 2008, 2009 и 2010 г. по отношение на недвижим имот, собственост на ДЗД "Тера Инвест" ООД, находящ се в землището на м. "Япраклий"-общ. Сливен. Размерът на таксата, определен за отделните периоди, е бил за 2008 г. в размер на сумата 14 153,41 лв., за 2009 г. - 19 052,67 лв., и за 2010 г. - 12 520,33 лева. С обжалваното решение съдът е отменил тази заповед в частта, в която е определен размер на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Приел е, че в тази част заповедта е незаконосъобразна. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата и решението като необжалвано е влязло в сила. За да постанови този правен резултат в отменителната част АС е приел, че обжалваната пред него заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия на основание чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ. Спазена е установената форма и е посочено фактическото и правно основание за издаването й. По делото не е имало спор, че дружеството-жалбоподател е собственик на процесния имот № 029253, представляващ винарска изба и винарна, находящ в местността "Япраклий", която е извън регулация. Съдът е обсъдил приетата по делото Наредба на ОбС - Сливен, за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги за съответния период на 2008-2010 г. вкл., заповедите на кмета на община Сливен за трите процесни години, заключението на вещото лице и останалите доказателства по делото и е приел, че в частта, в която е определена такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване заповедта е незаконосъобразна, тъй като е в противоречие с материалния закон, и е отменил същата. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. От правилно установените факти съдът е направил законосъобразни изводи в съответствие с материалния закон - ЗМДТ, и те се споделят напълно и от настоящата инстанция. По делото не е имало спор по фактите нито по размера на определената такса, а само по нейната основателност. За да отмени акта в тази част, предвид липсата на данни услугата по поддържане чистотата на териториите за обществоно ползване да е предоставяна на територията в местността където се намира процесния имот, съдът е приел, че няма основание за дължимостта на такава такса. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно пък разпоредбата на чл. 71 от същия закон, не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината 2.поддържане чистотата на териториите за обществено ползване-когато услугата не се предоставя от общината и т. 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци-когато няма такива. При така установената правна регламентация правилно АС е приел, че такса за поддържане на териториите за обществено ползване не се дължи когато услугата не се предоставя от общината, като процесния случай попада именно в тази хипотеза. Този свой извод съдът е обосновал с липсата на доказателства, че такъв вид услуга е предоставяна от общината в местността, където се намира процесният имот. В този смисъл е било и заключението на вещото лице, което по т. 3 от поставената му задача е следвало след посещения на място в имота, преглед на документите по делото, и след справки в община Сливен да провери дали тази услуга е предоставяна на територията, на която се намира имотът, и от кого. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът е дал изрични указания до административния орган, че носи тежестта на доказване относно това, че общината е предоставяла тази услуга на територията, на която се намира имотът. Доказателства в този смисъл не са представени и поначало следва да се отбележи, че липсват и твърдения от страна на административния орган, че е предоставял тази услуга на територията на м. "Япраклиий", където се намира имотът. Не се спори по делото и по това, че имотът е извън строителните граници на населените места. Установено е, че този имот граничи със земеделски земи и първокласен път от републиканската пътна мрежа, същият е извън регулация и в него и около него няма територии за обществено ползване. Освен това, видно от заповедите на кмета на община Сливен за трите процесни години е записано, че услугата по поддържане на чистотата на териториите за общество ползване следва да се предоставя на територията на гр. Сливен и прилежащите квартали. От тези заповеди както е посочил и съда, не се установява, че имотът и територията, в която той се намира, са включени в тези определени от кмета райони в които се предоставят услугите по чл. 62 ЗМДТ. Предвид това съдът правилно е приел, че след като тази услуга не е била предоставяна от общината на територията, в която се намира имотът, както и в местността около него, то не се дължи и такса за това/ чл. 71, т. 2 ЗМДТ/. Правилно съдът в тази част изхождайки от разпоредбите на § 1, т. 8 ДР на Закона за административно-териториалното устройство на РБългария, чл. 3, ал. 2 и 3 от с. з., както и разпоредбата на § 5, т. 6 ДР на ЗУТ, и предвид разпоредбите на чл. 62 и чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ, приема, че таксата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се дължи само когато имотът се намира в териториите на дадено населеното място, в което се предоставя тази услуга. Когато обаче имотът е извън населеното място и на тази територия не се осигурява такава услуга, то такса не се дължи. Като е достигнал до този извод съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. С оглед на изложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,