Решение № 5626 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10112/2012 г.

Решение № 5626 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10112/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против частта от решение № 779/20.03.2012 г., постановено по адм. д. 4077/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с която е прогласен за нищожен РА № 081101839/22.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 668/21.10.2011 г. на ДД "ОУИ". Касационният жалбоподател твърди, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. От подробните доводи се обуславят като наведени касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и е отправено искане за отмяна на съдебното решение, включително и в частта относно присъдените разноски. Подробни съображения в подкрепа на искането за отмяна на оспорената част от съдебното решение са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът касационната жалба "Миланис " ООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната част от решение № 779/20.03.2012 г., постановено по адм. д. № 4077/2011 г. по описа на АС - Варна е прогласен за нищожен РА № 081101839/22.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 668/21.10.2011 г. на ДД "ОУИ" относно установени на "Миланис " ЕООД задължения за ДДС по периоди и в размери както следва: за м. 09.2006 г. - главница 783,00 лв. и лихви 477,67 лв.; за м. 10.2006 г. - главница 1948,50 лв. и лихви 1166,74 лв.; за м. 11.2006 г. - главница 1905,00 лв. и лихви 1119,70 лв.; за м. 12.2006 г. - главница 1865,00 лв. и лихви 1074,77 лв. Решението е влязло в сила в частта, с която е изменен РА и отхвърлена жалбата против част от РА (разпореждане на председател на отделение на Върховния административен съд, постановено по настоящото дело). Така постановеното съдебно решение в обжалваната част е допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно. Съдът е изложил изключително подробни съображения относно правното значение на издадените АПВ № 2331/14.02.2007 г. по отношение възможностите за извършване на ревизия на данъчните периоди и задължения, който са обхванати от АПВ. АС - Варна е приел, че при влязъл в сила АПВ същите данъчни периоди и задължения могат да бъдат обект на ревизия, която е възложена по реда на чл. 133 от ДОПК и от органа по чл. 134 от ДОПК, поради което РА, издаден след проведена ревизия, възложена по общия ред на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е нищожен. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно в частта относно определените задължения по ЗДДС (отм.) и незаконосъобразно в частта относно приложението на ЗКПО (отм.). Съгласно Тълкувателно решение № 1/25.06.2012 г. на Върховния административен съд по т. д. № 1/2011 г., след допълнението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК- ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г.) задълженията за данък или задължителни осигурителни вноски, за които има издадени и влезли в сила преди това допълнение актове за прихващане или възстановяване, се установяват чрез особеното производство по чл. 133 и чл. 134 ДОПК. Следователно изводите на АС - Варна, че РА, издаден като резултат от възложена и проведена ревизия по общия ред за определяне на данъчни задължения, по отношение на които има влязъл в сила АПВ, е нищожен са правилни и законосъобразни. В конкретния случай видно от съдържанието на АПВ № 2331/14.02.2007 г. с него са прихванати задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 11.07.2006 г. до 31.12.2006 г. и правилно и законосъобразно по отношение на тези данъчни периоди обжалваният пред АС - Варна РА е прогласен за нищожен. Като е достигнал до правни изводи, които съответстват с практиката на Върховния административен съд и Тълкувателно решение № 1/25.06.2012 г. на Върховния административен съд, административният съд е постановил правилно решение. С оглед изхода на спора и липсата на претенция за разноски от ответната страна. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,