Решение № 182 от 13.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 790/2010 г.

Решение № 182 от 13.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 790/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 290 ГПК. Постъпили са две касационни жалби: от Министерство на правосъдието, С. и от Ф. П. В. от С., чрез пълномощника й адв. В. Б., срещу решение № 39 от 11.01.2010 г. по гр. д. № 1384/2009 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено частично решение от 7.04.2009 г. по гр. д. № 4445/2007 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, като е уважен иск на Ф. П. В. срещу Министерство на правосъдието за сумата 364 лв., ведно със законната лихва от завеждането на иска - 16.10.2007 г. до окончателното изплащане. Оставено е в сила същото решение в останалата отхвърлителна част до предявените размери на исковете с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ от 4 277 лв. и 20 880, 31 лв. Жалбите са постъпили в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. Касационното обжалване е допуснато с определение № 183 от 16.02.2011 г. поради съществуваща вероятност обжалваното решение да е процесуално недопустимо. Съобразена е т. 1 на ТР № 1/10 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК и въведеното в нея изискване Върховният касационен съд да се произнесе с решение по същество на подадената касационна жалба, и това е негово служебно задължение, дори и основанието да не е посочено от касатора. В случая касаторката Ф. П. В. от С., в изготвена от пълномощника й адв. В. Б. касационна жалба и изложение, е повдигнала въпроса за допустимостта на решението предвид обстоятелството, че споровете по чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл са от компетентност на административните съдилища, съответно не подлежат на разглеждане по общия исков ред, както е процедирано в случая. Тъй като евентуалният порок би засегнал решението изцяло, така е допуснато и касационното обжалване. В отговор на поставения въпрос за компетентността на съдилищата да се произнасят по искове, с които се претендират обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията, следва да се имат предвид определенията, постановени по реда на чл. 63, ал. 9 от Закона за съдебната власт /ЗСВл./ във вр. с чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ - напр. № 17 от 26.02.2010 г. по адм. д. № 11/10 г. на смесен петчленен състав ВКС и ВАС, № 22/18.03.2009 г. по адм. д. № 3/09 г. на смесен петчленен състав ВКС и ВАС, № 60 от 21.10.2010 г. по адм. д. № 58/2010 г. на смесен петчленен състав ВКС и ВАС и др., в които се прие, че споровете са подсъдни на административните съдилища. Съображенията произтичат от това, че с влизане в сила на АПК, в частта му за съдебното обжалване от 1.03.2007 г., редът за разглеждане на споровете за обезщетения от незаконосъобразни административни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, бе уреден по принципно нов начин. Специалната норма на чл. 128 АПК очертава компетентността на административните съдилища, като общото между всички подведомствени на тях дела е, че представляват спорове по повод неправомерното развитие на административни правоотношения, както и на породените от тях граждански правоотношения за обезщетения. В случая се претендират обезщетения по чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл, които съставляват имуществени вреди /пропуснати ползи/ от незаконни актове на администрацията - отменени заповеди за прекратяване на служебни правоотношения с ищцата. Исковете са пряка гражданско-правна последица от незаконосъобразно приключило административно правоотношение и подлежат на разглеждане от административния съд по правилото на чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК. Това налага да се обезсили въззивното решение изцяло и делото да се изпрати за разглеждане на Софийския административен съд. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о.