Решение № 3412 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 223/2016 г.

Решение № 3412 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 223/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби:

1. Първата е подадена от директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. срещу частта от Решение № 2170 от 10.11.2015 г., постановено по адм. д. № 450/2015 г. по описа на Административен съд гр. П., с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 241402127/3.09.2014 г., издаден от З. Д. В., на длъжност началник сектор "Ревизии", ИРМ С., възложил ревизията и С. З. С. - ръководител ревизията, при Териториална дирекция на НАП гр. П., в частта, с която са определени допълнително дължими суми за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. за разликата над 33,28 лв. до пълния размер от 14 359,80 лв., ведно с прилежащите лихви за забава и за 2012 г. за разликата над 4568,40 лв. до пълния размер от 9765,42 лв, ведно с прилежащата лихва за забава. Твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи за неправилно включване на определени суми като приходи или разходи в изготвените парични потоци. Претендира отмяна на решението в тази част, отмяна на РА и присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба П. Д. С. - Керанова я оспорва в съдебно заседание чрез адв. Панов.

2. Втората е подадена от П. Д. С. - К., гр. К. срещу частта от Решение № 2170, постановено по адм. д. № 450/2015 г. на Административен съд - гр. П., с което частично е отхвърлена жалбата и против Р. А. № 241402127/3.09.2014 г., издаден от З. Д. В. н-к сектор Ревизии и С. З. С.-ст. инспектор по приходите, ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 1178 от 28.11.2014 г. на Директора на Д "ОДОП". Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението в тази му част да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П., чрез процесуалния представител юрк. Бонева я оспорва в писмена защита от 10.02.2017 г.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на двете жалби и съобразно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Двете касационни жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни, разгледани по същество и двете са неоснователни.

Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция, поради подадените две касационни жалби, са всички части на съдебното решение, с които съответно е отменен ревизионния акт в една част, отхвърлена е жалбата на ревизираното лице в друга част и са определени разноски. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд след подробно изследване на доказателствата по делото и е изменил определените с РА задължения.

Решението е правилно във всичките му части. Съдът много подробно, съобразявайки се с всички събрани в административното и съдебното производството доказателства, е направил преценка на същите и е извел законосъобразни правни изводи. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. При подробния и пространен анализ на събраните в ревизионното и съдебното производство доказателства и въз основа на заключенията на основната и допълнителна съдебно-счетоводна и съдебно-графологична експертизи е изградил правилни и обосновани фактически и правни изводи, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните. С подробно и добре мотивираният си съдебен акт е приложил правилно нормативната уредба.

По касационната жалба на Директора на "ОДОП":

Жалбата е неоснователна. Правилно първоинстанционният съд е приел за доказано връщането на сумата от 33 000 лв от А. С., предвид целта на отпуснатия кредит на ревизираното лице /за закупуване на апартамент/ и неосъществяването впоследствие на сделката, видно от нотариалните актове. В този смисъл са и подробните свидетелски показания на банковия служител. С допустими доказателства са доказани и плащанията от П. К. на суми по извършени резервации за съвместни почивки от името на няколко човека или от друго име, които са били възстановявани на ревизираното лице. По отношение фактурите за закупени различни стоки от името на Р. М., съдът правилно е кредитирал както свидетелските показания, така и обстоятелството, че по отношение самите фактури няма яснота дали са издавани - Б. С. Р., както и относно плащанията /представеното извлечение от банкова сметка в У. Б., съгласно което такъв превод не е правен/. Правилен е и извода относно фактурите за гориво, които частично липсват по преписката, за други е доказано с графологична експертиза, че не са подписани от ревизираното лице, или са събрани достатъчни доказателства, че са възстановени разноски от клиенти във връзка с адвокатската дейност на лицето. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение разписките за възстановени суми от сестра и, подкрепени от декларациите и свидетелските показания, банковия превод и Постановлението за възлагане на недвижим имот. Разликите в датите на разписките и пребиваването на лицата в България не следва да е аргумент, доколкото като едностранно подписани могат да бъдат подписани и извън България. За предоставянето на сумите са съставени писмени доказателства, които последователно и безпротиворечиво се представят от лицата още в хода на ревизията и за тези обстоятелства показанията на свидетеля са достатъчно ясни, конкретни, съответстващи помежду си и на писмените доказателства по делото. Правилно първоинстанционният съд е коригирал паричните потоци за съответните години в съответствие с разпоредбите на чл. 12, 15 и 17 ЗДДФЛ, по силата на които облагаеми са доходите на физическото лице от всички източници през данъчната година, която е идентична с календарната, а облагането се извършва на годишна данъчна основа. Съдът е установил, че органите по приходите са нарушили това правило, поради което правилно е изменил РА в частта на определените задължения за данък върху доходите. В обобщение следва да се посочи, че в хода на съдебното обжалване на събрани писмени и гласни доказателства, чрез които се опровергават частично констатациите и изводите на ревизията. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда за частична основателност на оспорването относно допълнително определените дължими суми за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. и за 2012 г. при жалбоподателката П. К..

При постановяване на решението, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По касационната жалба на П. Д. С. - Керанова:

Неоснователни са твърденията в касационната жалба относно неправилността на изводите на първоинстанционния съд в обжалваната част на решението, с която жалбата срещу РА е отхвърлена. Вярно е, че данъчното задължение следва да има конкретен субект, а не семейна общност от двама конкретни субекти, което предполага, че в разглеждания в случай определянето на данъчната основа по критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, следва да се извършва конкретно за всеки субект на задължението. В аналогична насока са и законосъобразните изводи на административния съд. В този смисъл е и подходът на органите по приходите, които са определили данъчната основа и реда на облагане на РЛ, по чл. 122 от ДОПК, като са приложили разпоредбите на чл. 19 от СК в режим на СИО в разходната част на паричния поток за РЛ за съответните данъчни периоди. Правилни са и изложените мотиви на първоинстанционния съд относно сумата от 7 500 лв., за която се твърди, че е изтеглена от ревизираното лице, без да има категорични и безспорни доказателства за това и при негова доказателствена тежест за доказване на този факт. Не може да бъде споделена тезата на този жалбоподател, че така приетата от съда данъчна основа следва да се намали с 25 % нормативно признати разходи и с внесените осигуровки като самоосигуряващо се лице. Не се установява категорично произхода на тези суми, още по - малко, че същите са от упражняване на адвокатска професия, за да бъдат приспаднат тези нормативно признати разходи. Неоснователни са и твърденията за незаконосъобразност на извършената ревизия по реда на чл. 122 ДОПК. Неправилно се твърди, че в ревизионния акт липсват конкретни фактически основания за наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Посочени са и доказани по делото обстоятелства за несъответствие на разходите на ревизираното лице с разполагаемите му парични средства относимо към задълженията по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Решението на първоинстанционния съд и в тази част от спора е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение в неговата цялост е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,