Решение № 846 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11232/2016 г.

Решение № 846 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11232/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 5500 от 2.08.2016 г., постановено по административно дело № 5954/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град, е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Е. а. т." АД срещу т. 4-7 от предписанията, обективирани в протокол за извършена проверка изх. № ПР1616846 от 27.04.2016 г., издаден от инспектори при дирекция "Международна трудова миграция" при Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Решението е атакувано с касационна жалба от "Е. а. т." АД, ЕИК *********, действащо чрез пълномощника адвокат М. В.. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на съдебното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отменят принудителните административни мерки, обективирани в протокол за извършена проверка изх. № ПР1616846 от 27.04.2016 г. (за чиято незаконосъобразност касаторът е развил подробни съображения). Претендира се и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касация дирекция "Международна трудова миграция" при Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Н. С., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага оспореното с нея съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на визираните в нея основания и извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. Процесните предписания са издадени след извършена проверка ат инспектори от дирекция "Международна трудова миграция" при Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", при която е установено, че "Е. а. т." АД в качеството на работодател е командировало работници в чужбина, в това число и С. Ф. Д., като в заповедта за командироването му е посочено, че същият е командирован в К. И., за периода 2.03.2015 г. - 28.02.2016 г., посочени са обектите, на които ще работи лицето, както и, че пътните, дневните и квартирните пари са за сметка на дружеството. Нито в приложените по делото заповеди за командироване, нито в сключеното със съответния работник споразумение е посочено каква е задачата на командированото лице (посочени са само обектите в съответната държава), както и не е посочен видът на транспортните средства и маршрут. Въз основа на тези констатации в протокола е предписано както следва: по т. 4 - работодателят да посочва основание за издаване на заповедта за командироване на работници/служители, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина; по т. 5 - работодателят да определя в заповедите за командироване в чужбина, задачата на командированото лице, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 7 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина; по т. 6 - работодателят да определя в заповедите за командироване в чужбина видът на транспортните средства и маршрут, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 8 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина; по т. 7 - работодателят да определя в заповедите за командироване в чужбина продължителността на командировките в календарни дни, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 4 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. За да не уважи сезиралата го жалба на дружеството срещу предписанията Софийският градски административен съд е приел, че те отговарят на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. В мотивите на проверяваното решение правилно е посочено, че при командироване за срок по-дълъг от 30 дни е необходимо споразумение между страните относно условията на работа. Редът и условията за командироване са посочени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета на основание чл. 215 от Кодекса на труда (КТ). Съгласно чл. 5, ал. 1 от тази наредба командироването или изпращането на специализация в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед. В ал. 2 са посочени задължителните реквизити на заповедта за командироване: наименование на ведомството или предприятието, което командирова или изпраща на специализация; основание за издаване на заповедта; имената на командированото лице или на лицето, което се изпраща на специализация, месторабота и длъжност, и т. н. В ал. 3 на същия чл. са въведени задължителните реквизити на споразумението, което страните трябва да постигнат в случаите на чл. 121, ал. 3 от КТ. Ал. 2 и ал. 3 от цитирания бл. ... на наредбата касаят напълно различни хипотези: първата - заповедта за командироване, и втората - споразумението при командироване по чл. 121, ал. 3 от КТ. Двете разпоредби не се изключват взаимно, като в случаите по чл. 121, ал. 3 от КТ се прилагат кумулативно - издава се заповед за командироване и се подписва споразумение между страните по трудовото правоотношение. Заповед за командироване се издава винаги, а когато командировката е по чл. 121, ал. 2 или ал. 3 от КТ, се сключва и допълнително споразумение, като заповедта за командироване се подписва заедно със споразумението, което удостоверява съгласието на работника за променените условия на труд. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е и правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, чието съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, а доводите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил всички правнозначими доводи на страните и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че предписанията са издадени при наличие на компетентност в кръга на предоставените от закона правомощия, в установената от закона форма (в това число съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК), без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Убедително е опровергана аргументираната от жалбоподателя теза, че в случаите по чл. 121, ал. 3 от КТ, чл. 5, ал. 2 от НСКСЧ не се прилага. В хода на производството пред Административен съд - С.-град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт), вярно и при спазване на дължимата процедура е установена фактическата обстановка по казуса, а крайният правен извод на съда за законосъобразност на процесните предписания е коректен. Оспорените пред първоинстанционния съд принудителни административни мерки по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда са свързани с прилагането на чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) в случаите на командироване по реда на чл. 121, ал. 3 от КТ. Издалият ги административен орган законосъобразно е приел, че "Е. А. Т." АД в качеството си на работодател, при командироване на работници по реда на чл. 121, ал. 3 от КТ трябва да издава заповед за командировка по чл. 5, ал. 2 от НСКСЧ, в която следва да посочва основание за издаване на заповедта за командировка (чл. 5, ал. 2, т. 2 от НСКСЧ), продължителността на командировката в календарни дни (чл. 5, ал. 2, т. 4 от НСКСЧ), задачата на командированото лице (чл. 5, ал. 2, т. 7 от НСКСЧ), и вида на транспортните средства и маршрут (чл. 5, ал. 2, т. 8 от НКСЧ). Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материалноправна уредба, като за приетото надлежно се е обосновал. Решаващият съдебен състав е стигнал до материално законосъобразният извод, че при командироването в Испания на С. Ф. Д., което се е извършило към месец април 2016 г. за повече от 30 дни, е следвало наред със сключване на допълнително споразумение да бъде издадена и заповед за командироване от страна на работодателя. С двата документа по същество се определят различни елементи на командироването. В този смисъл от необходимостта от сключване на допълнително споразумение, такова, каквото е следвало съгласно законодателството към месец април 2016 г., не отпада задължението на работодателя да издаде заповед със съответните реквизити. В разглежданият случай инспекторите от дирекция "Международна трудова миграция" при Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" след извършената проверка на дружеството-жалбоподател, са установили, че приложените по делото заповеди за командироване не съдържат основание за издаване, продължителност на командировката в календарни дни, задача на командированото лице и вид на транспортните средства и маршрут. Тези обстоятелства не са били посочени и в сключеното със съответния работник споразумение. Липсата на отделни реквизити в заповедите за командироване, включително в заповед № 43 от 18.02.2016 г., безспорно нарушава изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, като това е основание за издаване на задължително предписание за предотвратяване на нарушенията на трудовото законодателство. В тази връзка съдът правилно е приел, че издадените предписания следва да бъдат потвърдени като законосъобразни. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на инспекцията на труда, регламентирано в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, да даде задължителни предписания за отстраняване на констатираните нарушения на трудовото законодателство. От събраните писмени доказателства по делото са се установили хипотезите на визираните в протокола от т. 4 до т. 7 норми - допуснати нарушения на трудовото законодателство, които "Е. а. т." АД гр. С. в качеството му на работодател (по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ) е извършило. Именно посочените нарушения на трудовото законодателство обосновават прилагането на процесните принудителни административни мерки по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ - предписания до "Е. а. т." АД гр. С.. Те целят спазването на трудовото законодателство, което спазване представлява важен държавен и обществен интерес - т. е. налице е съответствие с целта на закона, както правилно е приел Софийският градски административен съд. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на решението и незаконосъобразност на процесните предписания, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а основателно се явява искането на ответника по касация, представляван пред настоящата инстанция от юрисконсулт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. В полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева (определени съобразно вида и количеството на извършената дейност и фактическата и правна сложност на съдебния спор), представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, и платими от жалбоподателя. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,