Решение № 10199 от 11.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директорът на Дирекция Социално подпомагане Сердика против решение 1311 от 01.03.2022г. по адм. дело 9747/2021г. на Административен съд София- град, с което е отменена негова заповед ЗД/Д-С-СК-048 от 24.09.2021 г. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че взетата мярка е в най-добър интерес на детето и заповедта е в съответствие с принципите за закрила на детето, установени в чл.3 от ЗЗДт. Поддържа, че административният съд е пренебрегнал обстоятелството, че въвличането на деца в осъществяване на търговска дейност представлява риск за тяхното физическо и психично здраве. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на административния акт. Претендират се разноски. Ответниците Д. Розова и Т. Розов, чрез адв. Ц. Иванова изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материални закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед ЗД/Д-С-СК-048 от 24.09.2021 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Сердика, с която, на основание чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) и чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за закрила на детето (ППЗЗДет) е наредено детето М. Коцева, [ЕГН], с майка Д. Розова, [ЕГН] и баща Т. Розов, [ЕГН], спешно да бъде настанено в кризисен център за деца [наименование] [населено място] за срок от шест месеца и/или до отпадане на законовите основания за налагане на мярката за закрила. Съдът е приел, че в случая не се установява детето да е било жертва на насилие, което да създава опасност за увреждане на физическото, психическото, нравствено, интелектуално или социалното развитие на детето. Констатирайки, че не са налице предпоставките на чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет първоинстанционният съд е отменил административния акт. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че производството е образувано по заповед 228-513/23.09.2021 г. на началника на 04 Районно управление на СДВР за предоставяне на полицейска закрила на детето М. Коцева на основание чл. 37 от ЗЗДет и чл. 11 от Наредбата за условия и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето (НУРППЗД). Водещият социален работник е изготвил доклад за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила на детето. Въз основа на утвърдения доклад е издадена и заповедта за спешно настаняване на малолетната М. Коцева в кризисен център съгласно чл. 23 от ЗЗДет. При разпит на момичето е установено, че тя е продавала цветя на бул. Витоша . Административния орган е счел, че има риск от въвличане на детето в неблагоприятни за неговото развитие дейности и родителите му не са могли да му осигурят безопасна среда. В нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет. и в относимата редакция се съдържат хипотезите, при наличието на които, законът позволява да бъде настанено извън семейството дете, а именно: чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие. Съобразно чл. 25, ал. 2 ЗЗДет. това настаняване да е с временен характер и по същество представлява мярка за закрила на детето, след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Настоящата хипотеза не попада в приложното поле на чл. 27, ал. 1 ЗЗДет, като не са налице основанията по чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет, при наличието на които, за административният орган възниква задължение да настани детето временно извън дома му. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният акт не е съобразен и с материалния закон чл. 25, ал. 1, т. 4 и ал. 2 Закона за закрила на детето. Събраните по делото доказателства не обосновават извода, че М. Коцева е дете в риск, съобразно дадената легална дефиниция на това понятие в §1, т.11 от ДР на ЗЗДет., нито, че срещу детето е упражнено насилие, според §1, т.1 от ДР на Закон за закрила на детето. В случая се касае за дете продаващо цветя и мартеници, като няма данни то да е принуждавано да върши това с користна цел, поради което не може да се заключи, че спешното настаняване на детето, ще гарантира неговите интереси. В изготвения социален доклад за оценка на случая социалният работник е посочил, че до 23.09.2021г. основните битови потребности на детето са били задоволени от страна на родителите. Съдът е направил правилен извод, че с оглед на събраните доказателства детето не е било в риск. От друга страна промяната на средата на детето без ясни гаранции, че ще бъде подпомагано по този начин и без грижите на биологичната му майка и баща, не обезпечава в максимална степен най висшите му интереси. При липсата на сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Ответниците по касация не претендират разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,