Решение № 10353 от 3.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2963/2010 г.

Решение № 10353 от 3.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2963/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Снежана Иванова, в качеството й на процесуален представител на А. К. И., едноличен търговец с фирма ЕТ "Класик дизайн", срещу решение от 5.11.2009 г. по адм. дело № 1031 по описа за 2007 г. на Софийския градски съд. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ"-гр. София не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред Софийския градски съд е бил ДРА № 309 от 17.07.2003 г. на данъчен орган при ТДД-София, потвърден с решение № 30 от 10.01.2004 г. на РДД-гр. София в частта относно отказаното право на данъчен кредит общо в размер на 26 102.40 лв. по доставки, за които има издадени фактури от "Гълъбов" ЕООД, ЕТ "Ивайло Гълъбов - Борис Евлогиев - Калин Николов" и ЕТ "Арис - НАТ - Антон Марков" за данъчни периоди м. 11.2001 г., м. 12.2001 г. и м. 12.2002 г. Ревизията е по повод прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период 1.10.2001 г. до 31.03.2003 г. и е извършена въз основа на АВДР № 309 от 19.05.2003 г. В хода на административното производство е установено, че "Гълъбов" ЕООД е издал на ревизирания търговец 4 броя фактури, като правото на данъчен кредит на същия е отказано на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). Отказано е право на данъчен кредит общо в размер на 2 808.40 лв. по 6 броя фактури, издадени от ЕТ "Ивайло Гълъбов - Борис Евлогиев - Калин Николов" на същото правно основание. Отказано е и право на данъчен кредит по два броя фактури, издадени от ЕТ "Арис - НАТ - Антон Марков" общо в размер на 15 511.70 лв. на същото основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). При административното обжалване на акта същият е отменен в частта за лихвите за сумата над 4 344.72 лв. По делото са събрани всички доказателства представени в административното производство, в съдебното първоинстанционно производство и в касационното производство. Изслушана е и съдебно-счетоводна експертиза, като при изготвяне на заключението по нея експертът не е могъл да осъществи проверка в счетоводствата на преките доставчици и да провери спорния факт на начисляване на ДДС, съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), както и дали е водено редовно счетоводство от тях, съгласно указанията дадени в решение № 5220 от 28.05.2007 г. по адм. дело № 7391 по описа за 2006 г. на ВАС, първо отделение, постановено при първия касационен съдебен контрол. За да обоснове извода си, че ДРА, който се обжалва пред него е законосъобразен, съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя - задълженото лице относно твърдяни допуснати нарушения на административнопроизводствени правила. Такива според съда не са допуснати. Актът е издаден от компетентен орган, като са спазени изискванията за формата и съдържанието му. Всички съставени в ревизионното производство протоколи имат доказателствена сила с оглед на чл. 76, ал. 1 от ДПК (отм.). При извършване на насрещни проверки, на основание чл. 67, ал. 3, във връзка с чл. 72, ал. 4 от ДПК (отм.) данъчният орган може да използва всички налични в досието на данъчния субект документи, в т. ч. изготвени протоколи, декларации, обяснения и въз основа на тях да удостоверява релевантни факти. Според него целта на посещението на данъчния адрес на доставчика е извършване проверка на счетоводството му относно начисляването на ДДС като задължение към бюджета по реда на ЗДДС (отм.), както и проверка на други факти и обстоятелства релевантни към спора, конкретно към правото на данъчен кредит. След това съдът е анализирал нормата на чл. 63 от ЗДДС (отм.), която дава определение за данъчен кредит, тази на чл. 64 от ЗДДС (отм.), която урежда предпоставките за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, респ. за признаване на същото, на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), в която е регламентиран редът за начисляване на данъка. Според него, за да се направи преценка относно начисляване на ДДС в счетоводството на доставчика следва да бъде извършена проверка в счетоводството му, респ. по конкретните счетоводни сметки, което се обуславя и от чл. 81 от ДПК (отм.), в която разпоредба е записано, че вписванията в счетоводните книги е преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на ЗСч и с оглед на другите обстоятелства, установени при ревизията. Съобразно чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.), доказателствената тежест е на оспорващия. Във връзка с това съдът е преценявал представените разпечатки на данни от магнитни носители, като според чл. 85, ал. 1 от ДПК (отм.), те имат доказателствена сила, ако са заверени от данъчен орган и са подадени въз основа на закон от данъчен субект на магнитни носители или по електронен път. В случая относно тези данни не са изпълнени изискванията, както и тези на ал. 2 от с. н., според която данни от технически носители и компютърни данни могат да се използват за установяване на данъчни задължения, ако се установе, че са съставени от ревизирания данъчен субект или от лице - търговец, който е бил негов съконтрагент по търговска сделка. Данните ще са създадени от ревизирания данъчен субект, ако се съдържат в компютрите и техническите носители на местата, където той упражнява дейността си. По делото няма доказателства в тази насока. Съдът е обсъдил и заключението на експерта по ССчЕ, като същото е изготвено само след преглед на счетоводството на оспорващото дружество, но не и на счетоводството на доставчиците, както беше посочено по-горе. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като не се установяват твърдяните нарушения. Първото касационно възражение е насочено към непреценяване от страна на съда на допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на ПИНП, при връчване на ИППДО на данъчните субекти и неотчитане на фактическото положение по спора, подробно отразено в писмените бележки на процесуалния представител по адм. дело № 901 по описа за 2004 г. на СГС (първото първоинстанционно производство.). Това възражение е неоснователно, понеже съдът подробно е обсъдил както фактически установеното в ревизионното производство, така и възражението за допуснати нарушения и е обосновал извод с оглед на чл. 130 от ДПК (отм.), че той е съд по съществото на спора. По повод другите две касационни възражения, насочени към неправилно ценене на представените писмени доказателства - компютърни извадки и преценяване на спорния факт относно начисляването на ДДС съдът е изложил подробни аргументи, възпроизведени по-горе, поради което същите се явяват неоснователни. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение