Решение № 26 от 3.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 633/2008 г.

Решение № 26 от 3.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 633/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимата И. Н. Б. против присъда № 136 от 16.10.2008 г. по в.н.о.х.д. № 1447/08 г. на Пловдивски окръжен съд. С касационната жалба изготвена от защитниците на подс. Богданова - адв. Маринова и К. са изложени разсъждения, след обсъждане обясненията на подсъдимата и св. Г, с които по същество се оспорва субективната страна на деянието. Твърди се, че не е действала при пряк умисъл по отношение "държането" на оръжието, след като свидетелят Г я поставил в заблуждение, че ще го купи и след като се отказал, не уведомил, че следва да предаде пушката в полицията. Не е имала намерение да държи оръжието за себе си, като е разчитала Г. да го закупи. Оспорва се и началото на упражняване фактическа власт върху оръжието от страна на подсъдимата. Прави се искане за нейното оправдаване, поради несъставомерност на деянието. В съдебно заседание адв. М поддържа на жалбата с направеното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за основателност на жалбата, тъй като по делото не са събрани доказателства установяващи прекия умисъл и затова извършеното от нея деяние е несъставомерно. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 181 от 15.10.2007 г. по н.о.х.д. № 67/07 г., Пловдивски районен съд е признал подсъдимата И. Н. Б. на основание чл. 304 НПК за невинна и е оправдана по повдигнатото и обвинение по чл. 339, ал. 1 НК. На основание чл. 53 НК е отнета в полза на държавата 1 бр. ловна пушка "ИЖ" 12 калибър, с № Л 4932. По протест на прокурора въззивната инстанция е отменила посочената и постановила нова присъда, с която подсъдимата И. Б. е призната за виновна в извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъдена на три месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на присъдата в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е основателна, но не на посоченото в нея основание. Основното оплакване в жалбата е, че въззивната инстанция е направила неправилен извод, за знанието на подсъдимата за противозаконно държане ловното оръжие на баща си, останало като наследство. То е несъстоятелно, защото не се подкрепя от доказателствата по делото. Въззивната инстанция е възприела установената фактическа обстановка от първостепенния съд и в съответствие с правомощията си по чл. 316 НПК е стигнала до други правни изводи относно умисъла на подсъдимата за "държането" на процесното оръжие. След ново обсъждане и обективен анализ на доказателствата по делото правилно е прието, че следва да отговаря за умишлено деяние при пряк умисъл. За направените констатации в тази връзка са изложени убедителни съображения, които не могат да не бъдат споделени от касационния състав. Трябва да се добави само, че и от нейните обяснения също може да се направи извод за съзнаване, че оставеното от родителя и оръжие е опасно като го укрила в дома си, за да нямат достъп до него други лица, защото се страхувала да остане при майка и намерено от брат и. Поначало за да е налице съставомерно "държане" по отношение на оръжието е достатъчно то да се намира във фактическата власт на деецастановяването на този факт обективира в достатъчна степен и неговият умисъл, ако не са налице други обстоятелства които го изключват, а такива в разглеждания случай липсват. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния касационен съд - Р. № 557 от 9.11.2000 г. по н. д. № 499/2000 г., II н.о., Р. № 632 от 4.06.1996 г., по н.д. № 514/1995 г., I н.о., Р. № 538 от 2.12.1007 г., по н.д. № 428/1997 г., II н.о. По фактическите обстоятелства на делото не се спори. Бащата на подсъдимата е законно притежавал ловна пушка. След смъртта си на 24.03.1996 г., е преминала в наследство на тримата му наследници - съпруга, син и дъщеря (подсъдима по делото). В това им качество те са имали административното задължение в седмодневен срок от приемане на наследството да поискат от органите на МВР разрешение за притежаване или носене на оръжието по чл. 7, ал. 2 ЗКВВОБ. Подсъдимата и нейната майка М посетили РПУ - Карлово и по тяхно искане получили разрешение за продажба на въпросното оръжие със срок на валидност 15.12.1996 г. Сделката не се осъществила и подс. Б. прибрала оръжието в дома се в гр. С. Пред 2006 г. при компютърна обработка на дадени разрешителни за оръжие служител от КОС установил, че за ловната пушка е издавано разрешение за продажба, но няма данни на кого е законно зачислена. При направената проверка, подс. Б. доброволно предала пушката на органите на полицията. Назначената по делото балистична експертиза е установила, че с двуцевната пушка не са произвеждани изстрели и е технически неизправна, поради липса на дясна игла, но с едната цев е възможно да се произвеждат изстрели. При тези фактически обстоятелства законосъобразно е прието, че подсъдимата Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК. Цитираното в жалбата решение на ВКС е неотносимо към настоящия казус, защото се отнася за "придобиване" на оръжие по наследство, което е правомерно, а не за "държане", тъй като не е упражнявана фактическа власт върху него. Настоящият състав намира, че макар неправомерното "държане" на оръжието да е осъществено, то по делото са налице фактори обуславящи явно незначителната степен на обществена опасност на деянието и дееца. Престъплението е извършено в резултат на неизпълнение от подсъдимата на административно задължение в 7-модневен срок да предаде оръжието на органите на МВР, като в годишен след това да прехвърли собствеността върху него, или се снабди по законоустановеният ред с разрешение за притежание (носене). За нейното поведение в значителна степен са допринесли и служителите от КОС. След като се явила с майка си пред тях, около осем месеца след законоустановения срок (на 15.11.1996 г.) са издадени разрешения на името на майката да продаде оръжието и на св. Г да го купи, със валидност от един месец. Още в този момент оръжието е следвало да бъде предадено за съхранение в РПУ - Карлово до осъществяване на сделката, тъй като тогава не са имали разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие. Установено е, че договорка за продажбата не е постигната и останала в нея до доброволното предаване. Бездействието на службата за контрол върху общоопасните средства към МВР - Карлово е причина за продължителния период на "държането". По делото не е установено по някакъв начин оръжието което е технически неизправно да е използвано. Добросъвестното процесуално поведение на подсъдимата и много добрите характеристични данни, я очертават като личност с явно незначителна обществена опасност. Съгласно чл. 9, ал. 2 НК не е престъпно онова деяние, което макар да осъществява признаците на някое от предвидените в закона престъпления, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Касационната инстанция счита, че малозначителността на конкретното деяние се характеризира с критериите поставени във втората хипотеза на чл. 9, ал. 2 НК. Преценката на обществената опасност на конкретното деяние и деец за неговата явна незначителност, следва да се направи на базата на всички обстоятелства, отнасящи се до увреждането или застрашаването на обществените отношения обект на конкретна защита. Въпреки че с деянието е реализирана обществена опасност, по степен тя е явно незначителна и не може да застраши или засегне обществените отношения в такава степен, която законът изисква, за да придобие то качеството на престъпление. Не са налице са и двете характеристики на престъплението, каквито са обществената опасност на деянието и дееца е затова в случая следва да доведе до извод за ненаказуемост на дееца, дори и при формалното осъществяване признаците на състава на съответното престъпление. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н.о.,