Решение № 6237 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11555/2016 г.

Решение № 6237 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11555/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството по делото е образувано по жалба на М. И. Т., Р. Й. Т. и Б. И. Д., срещу Решение № 749 на Министерския съвет на Р. Б. от 10.09.2016 г, за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "А. С.", Лот 3, Лот 3.1, с обхват от км 359+068 до км 359+483.52 от ЛОТ 2 до км 376+000 и център за управление с временна връзка към съществуващ път I -1, намиращи се в землищата на с. З. дол, с. П., с. М. и с. Ц., О. Б., с. Г. и гр. С. /с изключение на частта, попадаща в регулационните граници на града/, О. С., О. Б.. В жалбата се поддържа, че решението като неправилно следва да се измени в частта му относно постановеното отчуждаване и определеното обезщетение за недвижими имоти описани в Приложение към т. 1 на Решението. Имот с номер 290.15 по регистър към ПУП - ПП, проектен № 290.17, в землището на гр. С., урбанизирана територия, начин на трайно ползване друга жилищна територия, с обща площ 1.379 дка, от които отчуждени 0.810 дка, стойност на паричното обезщетение - 11146 лева и с № 290.15 по същия регистър, сграда с площ 0.110 дка, отчуждена площ 0.110 дка, стойност на паричното обезщетение 17943 лева. Твърдят, че не е налице държавна нужда за отчуждаване на имота им, както и че определеното парично обезщетение е несправедливо и не съответства на действителната му пазарна цена. Ответникът по жалбата, Министерски съвет на Р. Б. и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си по делото вземат становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена от надлежни страни, в законоустановения срок, поради което е допустима. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците им. Спазени са и административнопроизводствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. В оспорената му част Решение № 749 на Министерски съвет на Р. Б. постановява отчуждаване на имот с номер по регистър по ПУП - ПП с № 290.15, проектен № 290.17, в землището на гр. С.: урбанизирана територия, начин на трайно ползване друга жилищна територия, с обща площ 1.379 дка, от които отчуждени 0.810 дка, стойност на паричното обезщетение - 11146 лева и имот с номер по регистър по ПУП - ПП с № 290.15, проектен № 290.17, в землището на гр. С.: урбанизирана територия, начин на трайно ползване друга жилищна територия, сграда с площ 0.110 дка, отчуждена площ 0.110 дка, стойност на паричното обезщетение 17943 лева. Правото на собственост на жалбоподателите върху отчуждавания имот се установява с представения по делото Нотариален акт № 55, том II, рег. № 3634, дело № 255/2003 г. По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждените имоти съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Стойността на обезщетението е определена в два варианта. За първия имот съгласно решението, по двойна данъчна оценка и по пазарни аналози, а за втория - сграда по двойна данъчна оценка. Съгласно заключението, за отчуждената част от имот с номер по регистър по ПУП - ПП с № 290.15, проектен № 290.17, равностойното паричното обезщетение, определено по двойна данъчна оценка възлиза на сума в размер на 11 146 лева и на сума в размер на 13 835 лева, определена въз основа на използвани пазарни аналози. За отчуждената сграда с площ 0.110 дка, стойност на паричното обезщетение следва да бъде 17 943 лева, колкото е определена и от административния орган. Съдът приема заключението, като мотивирано и компетентно, същото се основава на представените по делото доказателства. Административния орган не е включил попадащите в отчуждаваната част от имота трайни насаждения и декоративна растителност. В тази връзка по делото са допуснати по искане на жалбоподателите и приети от съда съдебно-оценителна и техническо-оценителска експертиза. Съгласно съдебно-оценителна експертиза оценката за трайните насаждения в поземлен имот с проектен № 290.17 е в размер на 3763 лева. Според техническо-оценителска експертиза оценката за трайните насаждения в поземлен имот с проектен № 290.17, извършена по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения следва да бъде в размер на 4754 лева. Съдът намира заключението за мотивирано и компетентно. Стойността от 4754 лева е определена след извършено измерване и определяне на място на конкретно отчуждаваната площ и наличните върху нея насаждения, подлежащи на оценяване според наредбата. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. В случая имот с номер по регистър по ПУП - ПП с № 290.15, проектен № 290.17 е в землището на гр. С., местност "О. М." като преди влизането на плана, предвиждащ изграждането на национален обект е с начин на трайно ползване друг жилищен терен. Съдът намира, при приложение на посочените по-горе критерии за определяне на дължимото се равностойното парично обезщетение, че това за отчуждените имоти правилно е определено от административния орган при приложението на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС, тъй като не са налице сключени сделки, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 ДР на ЗДС. Съдът не възприема за относим в случая варианта на съдебно оценителната експертиза, с който е определен размера на обезщетението за отчуждената земя при приложението на чл. 32, ал. 2 ЗДС, тъй като вещото лице е използвало неотносими пазарни аналози, сделки с урегулирани поземлени имоти по регулационния план на гр. С., каквито характеристики процесният не притежава. Макар и да е с начин на трайно ползване друг жилищен терен, е включен с № 290015 в плана за земеразделяне на землището на града. Освен това изрично и в обжалваното решение е посочено, че се отчуждават имоти, които не попадат в регулационните граници на град С.. Неправилно административният орган не е включил в размера на дължимото се обезщетяване съществуващите в отчуждаваната част от имота на жалбоподателите трайни и декоративни насаждения. Видно от заключението на експертизата, стойността на насажденията, попадащи в отчуждаваната част, определени по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения възлиза на сума в размер на 4754 лева, която сума следва да бъде включена като дължима се в размера на обезщетението. По изложените съображения съдът намира, че в конкретния случай размера на обезщетението за подлежащия на отчуждаване имот с проектен № 290.17 следва да бъде определен при включване към определеното от административния орган и на дължимото се за намиращите се в отчуждаваната част трайни насаждения, чиито размер съгласно заключението на експертизата възлиза на сума в размер на 4754 лева. В останалата и част жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. От жалбоподателите е направено искане за присъждане на разноски по делото. Следва да се присъдят направените такива по делото в размера от 1700 лева. Реалното им заплащане е установено от представените по делото платежни документи и договор за правна защита и съдействие от 04.11.2016 г. Възражението на ответника по жалбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед конкретната фактическа и правна сложност на спора. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение