Решение № 2493 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7358/2009 г.

Решение № 2493 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7358/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалби на "Национален съюз на независимите енергопроизводители "Екоенергия", гр. Пловдив и на "Екоенергия" ООД, гр. Пловдив против решение № Ц-04 от 30.03.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което са определени преференциални цени за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с мощност до 10 МW, както и по жалби на "Съюз на производителите на екологична енергия - Юг", гр. Благоевград и "Аква -вак" ООД, гр. Разлог против същото решение на ДКЕВР в частите по т. 1, т. 4 и т. 5, с които са определени преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с мощност до 10 МW и за продажба на електрическа енергия, произведена от електрически централи с фотоволтаични модули до 5 кWp и над 5 кWp. Жалбоподателите поддържат, че решението на комисията е постановено в нарушение на изискванията за форма, тъй като не съдържа мотиви, които да обосноват приетите цени, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила - решението е взето без проведено обсъждане и съобразяване със становищата на заинтересованите лица, издадено е в противоречие с материалноправните норми и целта на закона. Първите двама жалбоподателя молят решението да бъде отменено изцяло, а вторите - в оспорените части. Претендират и направените по делото разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране изразява становище за недопустимост на жалбите. По същество поддържа, че жалбите са неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Претендира и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа, че жалбите са неоснователни. Като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Производството пред ДКЕВР е образувано в изпълнение на задължението на регулаторния орган по чл. 21, ал. 1 от Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ) да определя ежегодно преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми или алтернативни енергийни източници. За подготовка на решението дирекции "Електроенергетика", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна" на регулаторния орган изготвят доклад, който е представен на заинтересованите ведомства и организации за обсъждане. За разглеждане на доклада комисията провежда открито заседание, на което са поканени и вземат участие представители на заинтересованите органи и организации, включително на жалбоподателите "Национален съюз на независимите енергопроизводители "Екоенергия", гр. Пловдив и "Съюз на производителите на екологична енергия - Юг", гр. Благоевград (покана изх. № Е-13-00-4/18.03.2009 г., протокол № 36 от заседание на 24.03.2009 г.). Последното сдружение представя и писмено становище, в което излага възражения срещу изготвения доклад с доводи, че представеният текст е непълен, тъй като не са посочени цифровите параметри, съобразени при определянето на цените (в публикуваното копие тези параметри са заменени с кръстчета), както и че цените са определени без ясна методика и мотиви (изх. № ДК - 978-2009/20.03.2009 г.). На 30.03.2009 г. ДКЕВР провежда закрито заседание и след разглеждане доклада на дирекциите и данните, събрани на проведеното на 24.03.2009 г. открито заседание на комисията, приема единодушно решение № Ц 04/30.03.2009 г., предмет на оспорване, с което определя, считано от 01.04.2009 г., преференциални цени за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МW, без ДДС, както следва: на водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МW - 105 лв./МВтч (т. 1); на вятърни електрически централи с мощност до и под 800 кW (т. 2 и т. 3); на електрически централи, работещи с фотоволтаични модули до 5 кWр - 823.00 лв./МВтч (т. 4); на електрически централи, работещи с фотоволтаични модули над 5 кWр - 755.00 лв./МВтч (т. 5); както и на електрически централи, работещи с отпадна дървесина, отпадъци от земеделски култури и с енергийни култури до 5 МW (т. 6,7 и 8). При определяне на цената комисията използва разходоориентиран подход за ценообразуване и прилага следните критерии, които се отчитат при определяне на добавките: вид технология, големина на инсталираната мощност, наличния ресурс на първичния енергиен източник, осреднени стойности на инвестициите за изграждане на централа от съответния тип, разходи за производството, включващи текущи експлоатационни разходи (ремонт, поддръжка, застраховки, административни разходи) и амортизация; средно претеглена норма на възвръщаемост на капитала, отчитаща съотношението между собствен и привлечен капитал, норма на възвръщаемост на привлечения капитал и на собствения капитал след данъчно облагане, определена чрез оценка на инфлацията, безрискови вложения, систематичен риск и специфичен риск. Средните инвестиционни разходи са приети от ДКЕВР по видове производства, като за водноелектрическите централи с мощност до 10 МW преценката е извършена след анализ, представен от жалбоподателя "Съюз на производителите на екологична енергия - Юг", гр. Благоевград, като са заложени инвестиционни разходи между 500 евро/КW и 700 евро/КW, а за фотоволтаичните централи съответно 5000 евро/КW и 4600 евро/КW, с оглед обстоятелството, че в България не се произвеждат фотоволтаични клетки и данните от доклад на европейската комисия за инвестиционните разходи на този тип централи. Средните експлоатационни разходи са определени от комисията на база средните отчетни данни от действащи ВЕЦ с мощност до 10 МW, а за фотоволтаичните централи - на база електронен модел за изчисляване цената на фотоволтаични модули. Сроковете за амортизация на активите за водноелектрическите и на фотоволтаичните централи са приети от комисията за 25 години, без разграничение на отделните видове активи. Средната продажна цена на крайните снабдители е изчислена като среднопретеглена продажна цена на база отчетни данни от предприятията за продадените количества електрическа енергия на битови потребители и предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19.5 млн. лв. по утвърдените на всяко предприятие цени за тези потребители по тарифни зони и групи за периода 2008 г. Изчислени на база описаните критерии и при този подход, получените стойности са по-ниски от тези, които се получават при сумиране на 80% от продажната цена на крайните снабдители за 2008 г. и 95 % добавка от приетата по решението за предходната година, поради което крайните цени за водноелектрическите, вятърните централи и тези работещи с отпадна дървесина и енергийни култури са определени като 80% от цените на крайните снабдители за предходната година и 95% от добавката по предходното решение на комисията. Добавките за централите с фотоволтаични модули са определени въз основа на посочените по-горе критерии и при съобразяване със срока на договорите - 25 години. Изчислени по този начин, добавките при фотоволтаичните централи са по-високи от 95% от тези по предходното решение, поради което са приети от комисията в изчисления размер. Добавката за електрическа енергия, произведена от ВЕЦ е по-ниска от 95% от добавката по предходното решение на комисията, поради което ДКЕВР определя добавка в размер на 95% от добавката за предходния период за този вид централи. Тези обстоятелства се установяват от представените писмени доказателства и от заключението (основно и допълнително) на вещото лице по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира в частите относно критериите и подхода за определяне на цените, използвани от регулаторния орган, с оглед обстоятелството, че липсват доказателства, които да го опровергават. Съдът не възприе заключението на вещото лице в останалите части поради съдържащите се в него правни изводи. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбите, подадени от Националния съюз на независимите енергопроизводители "Екоенергия", гр. Пловдив и от "Съюз на производителите на екологична енергия - Юг", гр. Благоевград са недопустими. Абсолютна процесуална предпоставка за атакуване на административен акт пред съда е наличието на интерес от обжалване. Интересът трябва да е правен, т. е. обжалването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигане на положителни правни резултати за жалбоподателя. Освен това интересът трябва да е личен и пряк, т. е. административният акт да засяга правната сфера на оспорващия като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя или създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия. В разглежданата хипотеза такъв интерес за посочените жалбоподатели не е налице. Предмет на обжалване е административен акт, който не засяга лично и пряко правната сфера на сдруженията. Последните са юридически лица с нестопанска цел, като първото е регистрирано в частна полза (удостоверение по ф. дело № 4476/2001 г. на Пловдивския окръжен съд), а второто е с общественополезна дейност (удостоверение по ф. дело № 2053/2007 г. на Благоевградския окръжен съд), създадени с цел да реализират и развиват инициативи в областта на енергопроизводството, да съдейства и популяризира производството на екологична енергия и дейността по проучване, проектиране и експлоатация на енергийни съоръжения, както и да подпомагат и съдействат за развитие на своите членове. Следователно сдруженията не се занимават с производство и с продажба на електрическа енергия и не са титуляри на лицензия за производство на електрическа енергия, т. е. не извършват стопанска дейност. Поради това съдът приема, че за сдруженията не е налице правен интерес от оспорване на административния акт, още повече, че всеки от членовете на сдруженията, който произвежда електрическа енергия чрез възобновяеми енергийни източници и е засегнат от акта, разполага със самостоятелно право на жалба. Правен интерес за оспорване на решението на ДКЕВР не е налице и за жалбоподателя "Екоенергия" ООД, гр. Пловдив (удостоверение от 12.12.2008 г. на Агенцията по вписванията). Както вече се посочи интересът трябва да е личен и пряк. В случая доказателства обосноваващи непосредствено засягане на права на юридическото лице не са ангажирани. Жалбоподателят не е титуляр на лицензия за производство на електрическа енергия, и няма данни същият да произвежда енергия от възобновяеми енергийни източници (доказателства за обратното не са представени). Регистрирания предмет на дейност "производство и търговия с електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници" не може да обоснове интерес от оспорване на решението, след като реално дружество не извършва такава дейност и в този смисъл определените с акта преференциалните цени не засягат неговата правна сфера. Съображението, че интересът възниква за дружеството като потребител не може да бъде споделено, тъй като в случая предмет на акта са цените, по които ще се изкупува произведената от енергийните дружества електрическа енергия, а не тези за продажба на потребителите. Допълнително следва да се посочи, че определените от комисията цени би следвало да удовлетворяват дружеството като потребител, тъй като са определени в минималния, предвиден в закона размер. Изложените съображения за липса на правен интерес се отнасят и за жалбоподателя "Аква - Вак" ООД в частта, в която се атакува административния акт по т. 4 и т. 5 относно цените на енергията, произведена от фотоволтаични модули. От представените доказателства се установя, че дружеството произвежда електрическа енергия чрез водноелектрическа централа (сертификат за произход на ел. енергия). Следователно жалбоподателят не произвежда енергия от фотоволтаични модули, поради което за него не е налице интерес от оспорване на решението в частите, относно електрическата енергия, произведена по този начин. Същият е легитимиран да оспорва само решение по т. 1, с което е определят цени за енергията, произведена от водноелектрически централи. По тези съображения съдът намира, че жалбите на Национален съюз на независимите енергопроизводители "Екоенергия", "Съюз на производителите на екологична енергия - Юг" и на "Екоенергия" ООД, гр. Пловдив, както и жалбата на "Аква - Вак" ООД, гр. Разлог в частите по т. 4 и т. 5 са недопустими и следва да се оставят без разглеждане, а производството по тях да бъде прекратено. В частта, в която "Аква - Вак" ООД, гр. Разлог, оспорва решението на ДКЕВР по т. 1, с която е определена преференциална цена за продажба на електрическа енергия от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МW - 105 лв./МВтч жалбата на дружеството е допустима. Разгледана по същество жалбата в тази част е неоснователна по следните съображения: Решението в оспорената част е издадено от компетентния орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1 от ЗВАЕИБ и в предвидената от закона форма, тъй като съдържа изброените в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. Оспореното решение съдържа мотиви, обосноваващи заключението на административния орган. Посочени са правните и фактически основания, за издаване на административния акт (такива се съдържат и в съпровождащите го документи - доклад на дирекциите, протоколни решения) и са изложени съображения, обосноваващи възприетия от комисията начин на формиране и определяне на преференциалните цени и техните стойности. Позоваването на решение № Ц-015 от 31.03.2008 г., регламентиращо преференциалните цени за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници за предходната 2008 г., е съвсем закономерно с оглед изискванията на чл. 21, ал. 3 от ЗВАЕИБ - текст, който изрично въвежда като база цените, определени за предходната година. Ето защо доводите на дружеството - жалбоподател за липса на мотиви и недопустимост на препращането към решение за предходен период са неоснователни. При постановяване на решението на ДКЕВР в оспорената част не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доводите на жалбоподателя за противоречие на оспорения акт с изискванията на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) са неоснователни. Цитираният текст предвижда процедура по обществено обсъждане на актовете на комисията, издадени по реда на ЗЕ и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Това изискване е в съответствие с необходимостта актовете по тези закони да бъдат издадени при баланс между интересите на енергийните предприятия и тези на потребителите. В случая разглежданият административен акт е постановен по реда на ЗВАЕИБ и има за цел да определи по-благоприятни цени за електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни и алтернативни източници, насочени към стимулиране на този вид производства. Поради това обществено обсъждане на това решение следва да бъде насочено към съобразяване на становищата на органите, организациите и предприятията, които имат за задача да развиват и насърчават тези производства. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ЗВАЕИБ общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, на преференциални цени, определени от регулаторния орган по реда на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), приета с ПМС № 35 от 20.02.2004 г., издадена на основание разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ). В случая решението на комисията в оспорената част е взето след публично обсъждане на доклада на специалистите, публикуван на интернет страницата на регулаторния орган и след проведено открито заседание, на което са взети предвид становищата и възраженията на заинтересованите организации, държавни органи и енергийни предприятия във връзка с доклада (чл. 30, ал. 2 от НРЦЕЕ). Обстоятелството, че в публикувания доклад не се съдържат някои от изходните данни, ползвани при определянето на цените, не представлява съществено нарушение, с оглед факта, че крайните преференциални цени са посочени коректно и същите са възприети в решението, както и че е описана методиката, при която тези цени са формирани. По този начин правата на заинтересованите лица не са накърнени, тъй като описания в доклада подход и крайните цени дават точна представа за начина на вземане на решение от страна на комисията и съответно възможност за аргументирани възражения и становища. Освен това пълният текст на доклада е представен на откритото заседание на комисията и по този начин е осигурена възможност на всички заинтересовани на прецизират доводите и становищата си. Решението на регулаторния орган е взето след съобразяване със становищата на заинтересованите лица на закрито заседание на комисията (възраженията и доводите са обсъдени на проведеното на 30.03.2009 г. закрито заседание) и е публикувано по реда на чл. 34, ал. 4 от наредбата. По тези съображения съдът приема, че при постановяване на решението в оспорената част не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да го опорочават, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Решението в оспорената част е постановено и при спазване на материалноправните разпоредби. Определените от ДКЕВР преференциални цени за електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи до 10 МW са формирани в съответствие с изискванията на чл. 21, ал. 2 и 3 от ЗВАЕИБ. Преференциалната цена е определена в размер на 80 % от средната продажна цена на крайните снабдители за предходната година. Понятието "средна пазарна цена за крайните снабдители" е нормативно определено в разпоредбата на § 1, т. 12 от ПР на НРЦЕЕ като средната цена на електрическата енергия при продажба на стопански и битови потребители за определен период от време, претеглено според относителния дял на потреблението им по съответните тарифни цени в общото потребление. Въз основа на цитираната дефиниция комисията взема предвид цените, определени за предходната 2008 г., по които крайните снабдители са продавали електрическа енергия на битови потребители и предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и годишен оборот до 19.5 млн. лв. В тази насока са съобразени данните за средната цена на фактурираната електрическа енергия, постъпили от електроснабдителните предприятия ("ЧЕЗ Електро България" АД, "ЕВН България Електроснабдяване" АД, "Е. ОН България продажби" АД, "ЕСП Златни пясъци" ООД). По този начин средната пазарна цена е определена на 80.50 лв./МВтч, а 80% от нея са 64.40. Добавката, предвидена в нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗВАЕИБ, е изчислена съобразно критериите, предвидени в НРЦЕЕ, като от страна на регулаторния орган е използван разходоориентиран подход. Взети са предвид критериите, предвидени в чл. 19а от наредбата: вида на технологията, големината на инсталираната мощност, наличния ресурс на първичния енергиен източник. Отчетени са също и осреднените стойности на инвестициите за изграждане на централа от съответния тип, разходите за производството, включващи текущи експлоатационни разходи (ремонт, поддръжка, застраховки, административни разходи) и амортизация и средно претеглена норма на възвръщаемост на капитала, отчитаща съотношението между собствен и привлечен капитал, норма на възвръщаемост на привлечения капитал и на собствения капитал след данъчно облагане, определена чрез оценка на инфлацията, безрискови вложения, систематичен риск и специфичен риск. В тази насока са съобразени данните за инвестиционни разходи за водноелектрически централи с описаната мощност, представени от "Съюз на производителите на екологична енергия - Юг", гр. Благоевград. Средните експлоатационни разходи са определени от комисията на база средните отчетни данни от действащи ВЕЦ с мощност до 10 МW, а сроковете за амортизация на активите за водноелектрическите централи не са в противоречие с изискванията на Закона за корпоративното подоходно облагане. Следователно добавката е изчислена от комисията при отчитане на общите и специални критерии на чл. 19а от НРЦЕЕ, т. е в съответствие с нормативните изисквания. Доводът, че при изчисляване на добавката не е отчетен вида на технологията не може да бъде споделен, тъй като цените на електрическата енергия, произведена от ниско напорни осови и руслови водноелектрически централи са предмет на отделни актове на комисията (решение № 14/2009 г. и № 15/2009 г.). Фактът, че преференциалните цени са определени без предварително утвърдена методика не опорочава постановеното решение, тъй като нормативноустановените критерии са спазени. След констатация, че определената при отчитане на горните условия добавка е със стойност по-ниска от 95% от добавката за предходната година, правилно стойността на добавката за водноелектрическите централи е определена от регулаторния орган в размера, предвиден в чл. 21, ал. 3 от ЗВАЕИБ, а именно като 95% от добавката за предходната година, определена с решение № Ц- 015/2008 г. на комисията. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че определената в т. 1 от оспореното решение преференциална цена е формирана при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на регулаторния орган и в изпълнение на изискванията за създаване условия за стимулиране и развитие на технологиите за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, както и за насърчаване и разширяване на производството на електрическа енергия от такива източници. По този начин са осъществени и целите на ЗВАЕИБ, предвидени в чл. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 - насърчаване развитието и използването на технологии за производство и потребление на енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници, опазване на околната среда и създаване на условия за стабилно местно и регионално развитие. Ето защо доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението в атакуваната част с целта на закона са неоснователни. Поради всичко изложено съдът стигна до извода, че не са налице основания за отмяна на административния акт в оспорената част. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направените разноски и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателите следва да заплатят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране сумата 438.00 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд