Решение № 2360 от 28.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11639/2023 г.
ВАСВторо отделение28.02.2024 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение 852 от 31.08.2023г. по адм. дело 709/2023 г. на Административен съд Бургас.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Тулев против решение 852 от 31.08.2023 г. по адм. дело 709/2023 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на П. Тулев против заповед 74/22.01.2021 г., издадена от заместник- кмет Правно обслужване и общинска собственост на община Несебър. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на заместник- кмета на община Несебър да бъде отменена. Ответникът заместник-кмет Правно обслужване и общинска собственост на община Несебър оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и служебно провери валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд Бургас е недопустимо. Производството пред административния съд е образувано след като с решение 4048/ 13.04.2023 г. по адм. дело 7642/2022 г. Върховният административен съд, състав на второ отделение, отменя решение 511/18.04.2022 г. по адм. дело 444/ 2021г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата П. Тулев против заповед 74/22.01.2021г., издадена от заместник- кмет Правно обслужване и общинска собственост на община Несебър и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав с подробни указания. При новото разглеждане на делото съдът призовава като жалбоподател П. Тулев и с решението, предмет на оспорване отново отхвърля жалбата на същия против заповедта на заместник кмета на община Несебър, без да съобрази, че след приключване на производството пред административния съд постъпват данни, че П. Тулев е починал, касационната жалба е подадена от наследника му Л. Тулев, а останалите наследници Р. Тулева и Р. Тулева са конституирани като ответници по касационната жалба в производството пред Върховния административен съд (удостоверение за наследници, протокол от 16.01.2023 г. по адм. дело 7642/ 2022 г. по описа на Върховния административен съд). При тези факти обжалваното решение е постановено без участие на ненадлежна страна, респ. при участие на ненадлежна страна. Нормата на чл. 153, ал.1 АПК предвижда, че страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани страни. Страни по делото могат да бъдат само правоспособни лица, затова при смърт на жалбоподателя в хода на висящо съдебно производството, същият следва да бъде заместен от своите правоприемници. Правоприемството настъпва по силата на закона и правоприемникът става страна по делото от момента на загубата на процесуалната правоспособност на своя праводател, независимо дали фактически участва в процеса (чл. 227 ГПК във връзка с чл. 144 АПК). В случая след смъртта на жалбоподателя П. Тулев като страни по делото са конституирани неговите наследници, но въпреки това съставът на административния съд, разглежда делото без тяхно участие и постановява решение спрямо починалия. Съдебният акт, който е постановен спрямо страна, загубила процесуалната си правоспособност, е недопустим, тъй като липсва произнасяне спрямо надлежната страна, правоприемник на основание чл. 227 ГПК. По тези съображения обжалваното решение подлежи на обезсилване, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане и произнасяне спрямо надлежните страни. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази и с указанията, дадени с решение 4048/ 13.04.2023 г. по адм. дело 7642/2022 г. по описа на Върховния административен съд, а на основание чл. 226, ал. 3 АПК - да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,