Решение № 6089 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11028/2012 г.

ВАСVIII отделение07.05.2013 г.докладчик Димитър Първанов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1708 от 16.07.2012 г., постановено по адм. д. № 854/12 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Решението е окончателно и не може да се обжалва.

Мотиви

Решение № 6089 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11028/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение № 1708 от 16.07.2012 г., постановено по адм. д. № 854/12 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/. В жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с нормите на ДОПК. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на касационната жалба. Решението, предмет на настоящото производство е постановено след като първоначалното решение на АС - гр. Пловдив е било отменено с решение № 3415/8.03.2012 г. по адм. дело № 12676/2011 г. на Върховния административен съд. С решението на ВАС делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - гр. Пловдив, при спазване на задължителните указания, дадени от касационната инстанция, а именно да изиска от Кмета на Община Родопи, АОС досежно цитираните в Заповед № 1112/16.10.08 г. три броя поземлени имота, върху които е учредено сервитутното право и допусне СТЕ относно вида на извършените дейности по договор от 11.05.2009 г., както и да обсъди последващите изменения в чл. 19 и чл. 24 от ЗВ /ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г./, предвид обстоятелството, че допълнително начисления ДДС е за данъчен период м. 08.2009 г., тъй като ЗВ е специален по отношение на ЗУТ, а не обратното както е приел първоинстанционният съд. За да постанови сега обжалваното решение административният съд е събрал указаните доказателства и е назначил и изслушал съдебно-техническа експертиза. Приел е, че спорът по делото е дали по силата на учредения сервитут "Шато Марково" ООД е придобило правото на собственост върху процесното съоръжение. Стигнал е до извода, че изграденото от оспорващото дружество може да се приеме като частна собственост по смисъла на чл. 24, т. 7 от ЗВ, но в същото време следва да се държи сметка, че в това съдебно производство не се обсъжда характерът на собствеността, а то има друг предмет - законосъобразността на оспорения ревизионен акт. След обсъждане на разпоредбите на чл. 193 и чл. 197 от ЗУТ е стигнал до извода за незаконосъобразност на ревизионния акт. Решението е правилно. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Съгласно специалната норма на чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, публична общинска собственост са водностопанските системи и съоръжения на територията на общината с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие в капитала, или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на сдруженията за напояване. Видно от доказателствата по делото, в случая се касае за изключението, визирано в горецитираната разпоредба, тъй като безспорно е установено, че водопроводното съоръжение е изградено със средства на "Шато Марково" ООД. Съоръжението е изградено, след като Община "Родопи" е учредила право на прокарване на ВИК трасе срещу еднократно обезщетение, което й е било заплатено. При наличие на заплатено обезщетение са несъстоятелни изводите на органите по приходите, че е налице безвъзмездна сделка в полза на трето лице, за която следвало да бъде издадена фактура и начислен ДДС. Още повече, че лицето, спрямо когото според органа по приходите, е налице безвъзмездна сделка - Община "Родопи" в писмото си /л. 412 от първоинстанционното дело/ изрично е записало, че няма вещни права върху отклонението, като се е позовал на съответните разпоредби на ЗУТ и ЗОС. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,

Цитирани разпоредби

1