Решение № 22 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12547/2013 г.
ВАСVI отделение02.01.2014 г.докладчик т Александър Еленков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1388 от 19.07.2013 г. по адм. дело № 337/2013 г. на Административен съд - гр. Благоевград. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 22 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12547/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Камен Костадинов Кюркчиев от с. Баня, община Разлог, Благоевградска област, срещу решение № 1388 от 19.07.2013 г. по адм. дело № 337/2013 г. на Административен съд - гр. Благоевград.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
I. От данните по делото е видно, че:
- Касационният жалбоподател Камен Костадинов Кюркчиев е подал заявление вх. № МП-14213 от 10.10.2012 г., с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО).
- С разпореждане от 24.01.2013 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Благоевград е отказало да отпусне исканата от жалбоподателя пенсия с мотиви: "Заявителят няма изискуемия се осигурителен стаж по условията на втора категория труд - 15 години, а има такъв - 14 години и 28 дни, поради което не отговаря на изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и не следва да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст".
- С жалба вх. № МП-3826 от 7.03.2013 г. Камен Костадинов Кюркчиев е оспорил отказа пред директора на РУСО - Благоевград с доводи:
а) длъжностното лице въобще не е обсъдило осигурителния му стаж за периода 29.12.2002 г. - 12.06.2006 г. на длъжност "галванотехник", видно от стр. 21 на трудовата книжка;
б) длъжностното лице не е приело, че осигурителният му стаж от 20.07.1979 г. до 12.04.1994 г. с продължителност 14 г., 3 мес. на длъжност "монтьор в цех "Галваничен"" е от втора категория;
в) за да се причисли трудът на монтьор в цех "Галваничен" към претендираната втора категория, доколкото не е измежду изрично изброените длъжности, необходимо е да се установи, че вредността и тежестта на извършваната работа са равностойни с тази на галванотехник и независимо от отрасъла на производството (арг. чл. 67 ПКТП), като по арг. от чл. 68 критерий за определяне на категорията е характерът на извършваната работа, а наименованието й е вторичен и второстепенен критерий;
г) като се има предвид текста на т. 9 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране - работниците, назначени на работа на посочените типове вани с длъжности "галванотехник" или "термист" на оловна, цианова или хромова вана; прилага се за всички предприятия, в които се използват посочените типове вани; не се обхваща поддържащият тези съоръжения персонал от специализираните отделения и цехове. В конкретния случай попада и монтьор в цех "Галваничен", тъй като изпълнението на същата длъжност не попада в специализиран цех или отделение, а се осъществява на места, където се използват цианови вани.
- С решение № 9 от 26.03.2013 г. директорът на РУСО е потвърдил разпореждането от 24.01.2013 г., с което длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е отказало да отпусне исканата от жалбоподателя пенсия. За да постанови този резултат, директорът на РУСО е приел, че:
а) с удостоверение обр. УП-3 № 11 издадено от ИТХ АД (абревиатура на наименованието на акционерното търговско дружество "Инкомс Телеком Холдинг"), гр. София, осигурителят визира, че трудът, положен като галванотехник на цианови вани е втора категория труд, а трудът, положен като монтьор е трета категория труд и тези обстоятелства са взети предвид при изчисляването на осигурителния стаж;
б) осигурителният стаж, положен като монтьор в ИТХ АД, гр. София след 2000 г. не се обхваща от чл. 2, т. 9 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г.
- По жалба на Камен Костадинов Кюркчиев срещу това решение, в Благоевградския административен съд е образувано адм. дело № 337/2013 г., в производството по което съдът е назначил и изслушал заключение на съдебно-икономическа експертиза. В представеното от него писмено заключение, вещото лице Янко Стойчев Чукарски подробно е обяснил, че след направена от него проверка по разплащателните ведомости за 2002, 2003, 2004, 2005 и 2006 години в Завод за телефонна апаратура (ЗТА) - гр. Банско, където се съхраняват личното трудово досие на оспорващия и ведомостите за заплати на Завод за слаботокови релета с. Баня и Завод за телефонна апаратура, гр. Банско, в които е работил оспорващият, е констатирал, че:
а) Камен Костадинов Кюркчиев е работил като галванотехник до 30.09.2004 г., а не както е вписано в трудовата книжка до 12.06.2006 г., защото по подадена от него молба със заповед № ЛС-3033 от 14.09.2004 г. е бил преназначен в Енергомеханичен цех като монтьор (копия от молбата и заповедта са приложени към писменото заключение); трудовият стаж от 29.12.2002 г. до 30.09.2004 г. на длъжност галванотехник в цех "Галваничен" е от втора категория и е зачетен от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО от втора категория; този стаж, заедно със стажа от 12.04.1994 г., който също е на длъжност галванотехник и е от втора категория, са зачетени като осигурителен стаж от втора категория, който възлиза на 10 години 5 месеца и 19 дни;
б) от 1.10.2004 г. до 31.12.2004 г., през цялата 2005 г. и до 11.06.2006 г. Камен Костадинов Кюркчиев е вписан във ведомостта на Енергомеханичен цех на длъжност монтьор; осигурителният стаж за този период - от 1.10.2004 г. до 12.06.2006 г. - не е от втора категория, а е от трета;
в) от 12.06.2006 г. с допълнително споразумение № 180 от 12.06.2006 г., е преназначен в ЗТА Банско на длъжност шлосер в Галваничен цех.
- С посоченото по-горе решение, срещу което Камен Костадинов Кюркчиев сега е подал касационна жалба, Благоевградският административен съд е отхвърлил жалбата му срещу решение № 9 от 26.03.2013 г. на директора на РУСО Благоевград, с което е потвърдено разпореждането от 24.01.2013 г. на началника на отдел "Пенсии" (длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО) при РУСО Благоевград. За да постанови този резултат съдът е приел, че за времето от 20.07.1979 г. до 12.04.1994 г. и от 1.10.2004 г. до 12.06.2006 г. жалбоподателят е полагал труд на длъжност монтьор, която не се обхваща от т. 23 на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (за времето до 1.01.2000 г.) и от чл. 2, т. 9 на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, прилагана според чл. 9, ал. 17 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. (след 1.01.2000 г.), поради което правилно административният орган не е зачел труда, положен на тази длъжност като осигурителен стаж от втора категория.
II. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и са основани на следните аргументи:
- Директорът на РУСО, а впоследствие и Административен съд - Благоевград напълно игнорират данните в Удостоверение № 333 от 4.07.2012 г., издадено от Инкомс Телеком Холдинг (ИТХ), АД, в което по безспорен начин е отразено, че положеният труд на длъжност галванотехник цианови вани е 12 г. 1 месец и 29 дни.
- Заключението на вещото лице е неясно, непълно и нямащо отношение с правния спор. По същество по делото няма експертно заключение, защото липсват релевантни документи, на които то да бъде основано, а изготвеното и представено по делото писмено заключение по своята същност е преразказ на чутото от вещото лице при посещението му в завода. Обвързваща съда сила имат само т. нар. официални свидетелстващи документи - издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред (чл. 143, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК). Удостоверение № 333 от 4.07.2012 г., издадено от Инкомс Телеком Холдинг (ИТХ), АД, в което по безспорен начин е отразено, че положеният труд на длъжност галванотехник цианови вани е 12 г. 1 месец и 29 дни е официален свидетелстващ документ. Въпреки това Благоевградският административен съд напълно е игнорирал този официален свидетелстващ документ и изцяло е основал решението си само и единствено на непълното заключение на вещото лице.
- Допуснатата и назначена от съда експертиза не е дала отговор на въпросите относно допълнителните възнаграждения, които са били изплащани през процесните периоди на длъжността монтьор, както и ползването на специално предпазно облекло, предпазни храни, противоотрови - все неща, съответстващи на длъжността галванотехник на цианови вани. В тази връзка решаващият съд не е извършил съпоставка на длъжностните характеристики, съответно за длъжността "галванотехник цианови вани" и "монтьор в цех 6М". Не е установено дали в процесното предприятие цех 6М е бил самостоятелно обособен или пък е бил част от галваничен цех.
- Длъжността "монтьор в цех 6М" е приравнена на длъжността "галванотехник", тъй като условията на труд в цех 6М по нищо не се отличават от условията на труда, полаган от галванотехниците, а в някои случаи дори е бил с повишен риск. Намаленото работно време, допълнителното парично възнаграждение за работа при вредности, получаването на противоотрови, получаването на допълнителен платен годишен отпуск за работа при вредности - това са все допълнителните привилегии за работа при вредности и за длъжността галванотехник.
- От заключението на вещото лице не се установявало по безспорен начин, че при преместването на жалбоподателя на длъжност монтьор е настъпило изменение в характера на изпълняваното от него трудово задължение, т. е. с оглед на изложеното по-горе налице е била промяна на наименованието на извършваната работа, а не на нейния характер.
- Решаващият съд не е обсъдил удостоверение с изх. № 93-00-339 от 11.12.2012 г., издадено от Завод за телефонна апаратура АД, от което било видно, че за периода 1.07.2006 г. - 31.08.2006 г., през който жалбоподателят е заемал длъжността монтьор, е признат втора категория труд. Решаващият съд не е обсъдил и удостоверение с изх. № 333 от 4.07.2012 г., издадено от Инкомс Телеком Холдинг АД, от което било видно, че жалбоподателят е осигуряван за втора категория труд като галванотехник на цианови вани за периода 12.04.1994 г. - 11.06.2006 г.
- Съдът е бил длъжен, но не е указал на жалбоподателя, че носи доказателствена тежест за пълното, главно и обратно доказване на отразените в процесното решение обстоятелства, а именно да докаже че отразените в съответния документ факти не са се осъществили, респ. да докаже осъществяването на факти, установяващи последното.
- И не на последно място: По силата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. На основание ал. 2, чл. 40 от същата наредба, посочените документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В кръга на компетентност на работодателя е да впише този факт в издаваните от него документи в тази връзка. След като е отбелязано, първо в трудовата книжка, че жалбоподателят е осигуряван за втора категория труд като галванотехник на цианови вани за периода 12.04.1994 г. - 11.06.2006 г., и второ, същият този период е отразен и в издадените образци за трудов стаж за пенсиониране, то това означавало, че този стаж се явява осигурителен стаж от втора категория.
III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради следните съображения:
- Спорен между страните е бил единствено въпросът от коя категория е осигурителният стаж за времето от 1.10.2004 г. до 12.06.2006 г., положен според жалбоподателя на длъжност галванотехник, а според длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО, според директора на РУСО, според вещото лице, изпълнило съдебно-икономическа експертиза по делото и според Благоевградския административен съд - на длъжност монтьор в Енергомеханичен цех. С оглед на данните от изплащателните ведомости, подробно и акуратно описани от вещото лице Янко Стойчев Чукарски в представеното от него писмено заключение, и с оглед на правилото по чл. 40, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), според което трудовите и осигурителни книжки и документите по образец се издават въз основа на изплащателните ведомости, което означава, че при противоречие между тях валидни са единствено данните в изплащателните ведомости, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че през посочения период жалбоподателят е изпълнявал длъжността монтьор в цех "Енергомеханичен".
- Трудът на тази длъжност не е от втора категория.
Намаленото работно време, допълнителното парично възнаграждение за работа при вредности, получаването на противоотрови, получаването на допълнителен платен годишен отпуск за работа при вредности, са ирелевантни обстоятелства за категоризирането на осигурителния стаж. Според чл. 104, ал. 1 КСО Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Това Министерският съвет е направил с Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, приета с ПМС № 235 от 20.10.1998 г., но в сила от 1.01.2000 г. В тази наредба длъжността монтьор не се споменава.
- Глава ХIV на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е наименована "Доказателства", а нейният раздел пети е наименован "Вещи лица". Общоприето е становището, че експертизата е доказателствено средство. В ГПК няма определение на понятията доказателства и доказателствени средства. Такива определения се съдържат в АПК. Според чл. 37, ал. 1 доказателства в производството по издаване на индивидуален административен акт могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованите граждани или организации и са установени по реда, предвиден в този кодекс. А според чл. 39, ал. 1 АПК, наименован "Доказателствени средства", фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Следователно, експертизата в административния процес може да бъде определена като доказателствено средство, чрез което се установяват фактите и обстоятелствата от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованите граждани или организации.
Като доказателствено средство в процесния случай, изпълнената от вещото лице Янко Чукарски съдебно-икономическа експертиза съдържа множество данни за изпълняваната длъжност и за вида и категорията на осигурителния стаж, положен от жалбоподателя на тази длъжност през спорния период от 1.10.2004 г. до 12.06.2006 г. Той (жалбоподателят) не е оспорил тези данни и съдът ги е възприел. С тях делото напълно е изяснено от фактическа страна, а с помощта и на правилото по чл. 40, ал. 3 НПОС за приоритета на изплащателните ведомости, посоченият по-горе спор между страните по делото е изяснен и от правна страна. Поради това за първоинстанционният съд не е съществувало задължение да дава указания на жалбоподателя за разпределянето на доказателствената тежест и за необходимостта да представя други доказателства, с които да докаже твърдяните от него релевантни за спора обстоятелства. При наличните по делото доказателства тези твърдения са неоснователни, а едва ли могат да бъдат представени от жалбоподателя други доказателства, които да обуславят друг извод относно категорията на осигурителния му стаж през спорния период от време.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че постановеното от Благоевградския административен съд решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,