Решение № 13575 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8844/2016 г.

Решение № 13575 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8844/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. против Решение № 1061/25.05.2016 г., постановено по административно дело № 919/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменен Ревизионен акт № Р-16-1401932-091-01/16.12.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 205/16.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., с който в тежест на "Д. Д. и Д. С." ЕООД са определени публични задължения, произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 37 204,00 лева и е начислена лихва за просрочие в размер на 11 407,95 лева. В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения за това, че първоинстанционният съд погрешно е възприел фактическата обстановка по делото, което е довело до извеждането на неправилни и незаконосъобразни изводи. Оспорва се преценката на съда за това, че от събраните по делото доказателства се установява реалност на доставките по спорните фактури. Твърди се, че необосновано се е позовал на тълкуването на материалния закон, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против ревизионния акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касационната жалба се поддържа от главен юрисконсулт Р. С., който по съображения, изложени в писмена защита моли да бъде уважена. Прави възражение на прекомерност на разноските, претендирани от ответната страна, в случай, че оспореното решение бъде потвърдено изцяло или отчасти. Ответникът по касационната жалба, "Д. Д. и Ди СТрой" ЕООД се представлява от адвокат Х., която я оспорва по съображения, развити в писмена защита, като моли съдебният акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на сторените от дружеството разноски пред касационната инстанция съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Неоснователни са твърденията за това, че съдът погрешно е възприел релевантните за случая факти. Съдебният състав е извършил достатъчно процесуални действия по събиране на относимите и допустими доказателства, след което ги е анализирал обстойно и е извършил съответните им фактически установявания. Така, въз основа на събраните писмени доказателства и изслушаните заключения на вещите лица, съдът е установил следните факти: Между ревизираното дружество "Д. Д. и Д. С." ЕООД и "Г. НГ" ЕООД са съществували търговски отношения за продажба на машини и части за шевната индустрия, въз основа на които доставчикът е издал на получателя три броя фактури през месец ноември 2011 г. Първата фактура № 1000000002/06.11.2011 г. има за предмет доставка на 4 броя покривна шевна машина, 2 броя прави автомати с рязане и 2 броя шевни машини оверлог автомати, и е придружена с: Договор за продажба на стоки от 05.11.2011 г., сключен между "Графит НГ" ЕООД като продавач и "Д. Д. и Д. С." ЕООД като купувач; Приемно-предавателен протокол от 06.11.20111 г., съставен в склада на получателя, находящ се в гр. П. ул. "П." ..№...; Стокова разписка от същата дата за доставените шевни машини и кроячна техника. Плащането на стойността по сделката е извършено по банков път, за което свидетелстват представените два броя платежни нареждания от 23.01.2012 г. Транспортирането на стоките и извършено за сметка на доставчика с микробус "Ивеко" с рег. № РВ 6648 СН от лицето Б. Д. Г., което е документирано с пътен лист от 06.11.2011 г. Втората фактура № 0000000005/28.11.2011 г. има за предмет доставка на зиг заг глава и права глава "Зоже" и към същата са представени следните документи: Договор за продажба на стоки от 28.11.2011 г.; Стокова разписка от 28.11.2011 г., подписана между страните и удостоверяваща предаването на посочените стоки от доставчика на получателя в склада на последния на ул. "П." ..№...; касов бон от същата дата за заплатена в брой сума, равна на фактурираната; пътен лист от 28.11.2011 г., установяващ транспортиране на стоките от продавача до обекта на купувача посредством МПС с рег. № РВ хх хх СН от лицето В. М. Ш. Третата фактура № 0000000008/29.11.2011 г. е с предмет "Шевни машини и резервни части по опис". Съгласно описа към тази фактура, стоките са индивидуализирани по вид, количество и единична цена, както следва: банцинг за кроене - 1 бр., вакуум помпа за преси - 2 бр., покривна плоска - 1 бр., илична машина око - 1 бр., система за рязане на конуси и плат - 1 бр., ръкавни машини - 3 бр. и шевни машини 5 - 2 бр. Представен е Договор за продажба на стоки, сключен между страните по сделката на 25.11.2011 г.; Стокова разписка от 29.11.2011 г. за доставени шевни машини и кроячна техника и Приемно-предавателен протокол, установяващи предаването от страна на доставчика на посочените стоки в склада на получателя в гр. П., ул. "П." ..№...; 7 броя платежни нареждания за извършени плащания по банков път на суми по фактурата от 24.01.2012 г. и от 25.01.2012 г. Транспортирането на стоките по тази фактура е било извършено едновременно със стоките, предмет на втората фактура и е обективирано в пътен лист от 28.11.2011 г., установяващ превоза с превозно средство с рег. № РВ 6648 СН, с водач В. М. Ш. Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е установило, че процесните три фактури са надлежно осчетоводени от доставчика и от получателя, които са ги отразили в справките - декларации по ЗДДС, в дневника за продажби и в дневника за покупки за съответните данъчни периоди. На следващо място, по делото е установено и обстоятелството, че получените доставки са свързани с икономическата дейност на "Д. Д. и Д. С." ЕООД. Част от машините са били продадени на трето лице "Десислава" ЕООД, а друга част са налични при ревизираното дружество и използвани в стопанската му дейност, което е установено както в хода на ревизията, така и от вещото лице, извършило съдебно-оценъчната експертиза. Установен е и предходния доставчик на процесните стоки, а именно "Д. К." ООД, като са представени копия от митнически декларации за внос на шевни машини, машини за рязане на текстилна тъкан, резервни части за преси, вакуум помпи за преси, машини и консумативи на шевната промишленост, в които декларации дружеството е вписано като получател на стоките. Предвид изложените по-горе фактически установявания, съдебният състав е достигнал до съответните им правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, и които обосновават материалната незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. За да приеме, че спорните доставки на стоки са били реално осъществени, съдът се е позовал на редица определящи този извод обстоятелства, а именно: 1. И доставчикът, и получателят са били регистрирани по реда на ЗДДС субекти към момента на извършване на сделките; 2. С. физически са съществували като материални вещи; 3. Правото на разпореждане със стоките е било предоставено на ревизираното дружество; 4. Издадените фактури са редовни; 5. Данъчната основа и дължимият косвен данък са били разплатени между страните. В хода на проведеното ревизионно и съдебно производство са събрани достатъчно доказателства, удостоверяващи реалност на доставките по трите фактури. Налице са договори за продажба на стоките; фактурите съдържат всички законоустановени реквизити и са надлежно осчетоводени от доставчика и от получателя; налице са двустранно подписани от страните по доставката документи, удостоверяващи реалното предаване на стоките в разпореждане на "Д. Д. и Д. С." ЕООД, както и не е спорно, че стоките са заплатени от негова страна. Извършени са и последващи облагаеми сделки с част от получените стоки, които са били продадени на клиент на ревизираното лице, от които сделки същото е реализирало печалба. Друга част от машините са установени налични в склада на дружеството, тоест са послужили в осъществяване на икономическата му дейност. Обратно на твърдението, съдържащо се в касационната жалба, настоящият съдебен състав счита, че Административен съд - П. обосновано се е позовал на практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 13.02.2014 г. по дело С 18/13, според което "Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчно задължено лице да извърши приспадане на данък, начислен в издадени от доставчика фактури, когато въпреки, че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик, тъй като не е разполагал с необходимия персонал, материал и активи, стига да са изпълнени следните две условия - посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективни данни, представени от органи по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама". С оглед на така извършеното тълкуване, и като се има предвид, че от страна на приходната администрация не се сочат конкретни данни за наличие на участие или знание от страна на ревизираното лице в данъчна измама, то неоснователни се явяват доводите, развити в касационната жалба, свързани с липса на кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчика да изпълни спорните доставки. На следващо място, правилен е изводът на съда, за това, че установените от ревизиращите органи факти относно свързаност между трите дружества, липса на ефективно разплащане с бюджета от доставчика и неговия предходен с дължимия косвен данък, както и твърдението, че процесните доставки са осъществени на цени, които се отличават от цената на придобиване на стоките от вносителя, са неотносими към конкретния правен спор, а биха имали значение при евентуално ангажиране на отговорността на "Д. Д. и Д. С." ЕООД по реда на чл. 177 ДОПК. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноските, сторени от него в хода на касационното производство, които са в доказан размер на 3 600 лева, платени за адвокатско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, възражението на директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. за прекомерност, се явява неоснователно. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение