Решение № 13237 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3951/2014 г.

Решение № 13237 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3951/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Митов Петров от гр. София против решение № 54 от 06.01.2014 г. по адм. дело № 10026/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ). В жалбата се поддържат се оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на решението - отменителни основания по чл. 209, т. 1, 2 и 3 от АПК. Ответните - Комисия за защита от дискриминация (КЗД), директора на СДВР и Николина Илиева Манолова, не взимат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Като разгледа по същество жалбата на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на ВАС приема, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, АССГ е отхвърлил жалбата на Иван Митов Петров срещу решение № 230/24.09.2013 г., постановено от 5-членен разширен състав на КЗД по преписка № 312/2012 г. Решаващият съд е приел, че цитираната преписка в КЗД е образувана по жалба на Иван Митов Петров за дискриминация по признаците: "образование", "убеждение", "лично положение" и "обществено положение". Съдът е приел от фактическа страна, че в Предложение направено от Николина Илиева Манолова - старши разследващ полицай - криминални престъпления в СДВР до Районна прокуратура - гр. София с № по ЗМ 444/101 от 13.12.2010 г. е изписано името на Иван Митов Петров с малки букви, за разлика от името на Николина Илиева Манолова (изписано с главни букви), както и имената на свидетелите, които също били изписани с главни букви. Административен съд София-град е приел, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи основателността на оплакванията на Иван Митов Петров за наличието на по-неблагоприятното третиране на основата на признаците "образование", "убеждение", "лично положение" и "обществено положение". Решаващият съд е посочил в мотивите на съдебния акт, че за да е налице проява на дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) е необходимо неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр, тъй като фактическият състав на дискриминацията или тормоза включва на първо място белези на конкретното лице, които съответстват на някой от изчерпателно изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци, на второ място неблагоприятно третиране, респ. нежелано поведение, и причинна връзка между първото и второто - чл. 4, ал. 2 и 3 и чл. 5, във вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Решаващият съд е приел, че по преписката и в първоинстанционното производство не са представени доказателства, от които да се установява по-неблагоприятно третиране на Иван Митов Петров по признак "образование", "убеждение", "лично положение" и "обществено положение". Наред с това, в същия документ, където е посочена само фамилията на жалбоподателя, името е изписано в съответствие с установените граматически правила при изписване на имената на физическото лице, което, според АССГ, подкрепя твърдението на Николина Илиева Манолова, че различния шрифт се дължи на допусната техническа грешка при копиране на името му от друг документ. Според АССГ Иван Митов Петров не е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, на основата на признаците по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и не се доказват факти, по смисъла на чл. 9 от ЗЗДискр, от страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация. Решението е правилно. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по които Република България е страна. За да е осъществен състав на нарушение, е необходимо установено различно третиране на лицето, което го поставя в по-неблагоприятно положение от други лица при сравними сходни обстоятелства, при наличието на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Правилно първоинстанционният състав е приел, че не са налице признаците по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. спрямо касатора Иван Митов Петров. Обоснован е изводът, че от доказателствата по преписката във връзка с твърденията на касатора не се налага безусловният извод за дискриминационно отношение спрямо него. При съставяне на Предложение рег. № по ЗМ/444/101 от 13.12.2010 г. не е осъществено спрямо касатора нежелано унизително поведение, изразено в изписване на името му с малки букви. Не са налице фактическите предпоставки, визирани в хипотезите на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., тъй като не се установяват действия по отношение на Иван Митов Петров, които да водят до нежелано поведение на основата на признаците на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразени фактически, словесно или по друг начин при сравнимо сходни обстоятелства. За да е налице проява на дискриминация под формата на тормоз по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, като неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., което в случая не е осъществено. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон свързани с признака "лично положение". За разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието в закона обективно съдържание, както правилно приема АССГ. Във всеки конкретен случай се налага установяване и доказване на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона. Неустановяването в конкретния случай на релевантно, с оглед на целта на ЗЗДискр., съдържание на защитения признак "лично положение", води до правилно приложение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., тъй като липсата на защитен признак, носител на който е касатора, лишава твърденията на последния за пряка дискриминация от съществен елемент на фактическия състав. Най-сетне, в процесния документ - Предложение рег. № по ЗМ/444/101 от 13.12.2010 г., наред с изписването на имената на Иван Митов Петров с малки букви, е посочена и фамилията на касатора, като същата е изписана в съответствие с установените граматически правила. При това положение правилен е изводът на решаващият съд, че Иван Митов Петров не е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, на основата на признаците по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Останалите доводи в касационната жалба на Иван Митов Петров преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания. Същите са обстойно анализирани в мотивите на оспореното решение и в този смисъл преценката на АССГ за неоснователността им, изцяло се споделя от настоящия състав. Предвид на изложеното, обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение