Решение № 459 от 23.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1380/2014 г.

Решение № 459 от 23.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1380/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Производството е за възобновяване на нохд. № 263/2013 г. на Районен съд гр. Луковит и внохд. № 23/2014 г. на Окръжен съд гр. Ловеч, образувано по искане на осъдения Б. М. С. В съдебно заседание искането, с доводи за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието, се поддържа от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове, при спазване на процесуалните правила и закона, а наказанието справедливо. Приема, че по делото е допуснато съществено процесуално нарушение, но то е неотстранимо и съобразно чл. 348, ал. 4 НПК, не води до отмяна на присъдата. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 24.02.2014 г. постановено по внохд. № 23/2014 г. на Окръжен съд гр. Ловеч е потвърдена присъда по нохд. № 263/2013 г. на Районен съд гр. Луковит, с която подсъдимият тогава Б. М. С. е признат за виновен в това, че на 2.09.2012 г. на разклона за [населено място], като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си управлявал лек автомобил с дк [рег. номер на МПС], собственост на св. Д., след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта от 1,29%о, поради което и на основание чл. 343б ал. 1 НК вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 е осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца, изтърпяването на което наказание на основание чл. 69, ал. 1 НК е отложено за срок от две години. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения С.: Оплакванията са за съществени процесуални нарушения, допуснати от инстанционните съдилища като първо: - не установено ( не е назначена съдебно психиатрична и психологична експертиза ) дали осъдения, като непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си . Второ - липсвали мотиви, и в двата съдебни акта, защо инстанционните съдилища са приели, че този признак (могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си ) ангажиращ наказателната отговорност на осъдения е налице . Трето - нарушени чл. 387 НПК, чл. 389 НПК, чл. 229, ал. 2 и 3 вр. с чл. 107 НПК - не отговорено на искания, бележки и възражения, в протокола за предявяване на разследването и непризовани родителите за това следствено действие. Възразява се и по обстоятелството, че не са събрани каквито и да е данни на досъдебното и в съдебното следствие, които да установят дали престъплението не е извършено поради лекомислие и увлечение . Доводите са неоснователни. По делото няма основания, които да предизвикат съмнения у инстанционните съдилища, че осъдения С. (ученик в 11 клас в спортно училище, с добри оценки и поведение, с добри физически и интелектуални данни на възраст -17 години и пет месеца ) по време извършване на престъплението, не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, което да наложи назначаване на съдебно психиатрична и психологична експертиза. Разпоредбата на чл. 144, ал. 2, т. 4 НПК задължава съда и органите по разследването да назначат задължително експертиза, когато съществува съмнение относно -"способността на обвиняемия, с оглед неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение по делото". Такива съмнения очевидно няма и защитата на осъдения, която за пръв път по реда на възобновяването сочи довод за това "съществено процесуално нарушение". Вярно е, че мотивите за този признак (ангажиращ наказателната отговорност на осъдения непълнолетен, към момента на извършване на деянието) са пестеливи, но това се дължи на липсата на спор по въпроса. От друга страна, дори и да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, то е неотстранимо и не е основание за отмяна на присъдата (виж чл. 348, ал. 4 НПК) -С. е навършил пълнолетие, преди даване ход на делото пред първоинстанционния съд и делото е разгледано по общия ред -чл. 394, ал. 1 НПК. Не са налични и претендираните нарушения на чл. 387 и чл. 389 НПК. На ДП са събрани данни за образованието на осъдения -разговор с класния му ръководител- С., за липсата на противообществени прояви - с инспектор Д. -М.. Има данни по делото, че майката на С. е присъствала на привличане осъдения като обвиняем (подписала е мярка за неотклонение "надзор на родител") на същата дата 9.04.2013 г. тя и баща му са уведомени, с лично връчени призовки, за датата на предявяване на разследването (л. 58 и л. 59 ДП) . При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно. На инкриминираната дата и място, С. е управлявал откраднат от приятел лек автомобил, след употреба на алкохол, с концентрация на последния в кръвта от 1,29%о и по този закон е осъден, т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При обсъждане на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на осъдения С. са взети предвид всички обстоятелства от значение, прието е че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, към предвидения в закона минимум, с приложението на чл. 69, ал. 1 вр. с чл. 66, ал. 1 НК и така определеното наказание е достатъчно и справедливо. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, наказанието на осъдения справедливо, а искането му за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение