Решение № 1411 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3983/2007 г.

Решение № 1411 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3983/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218и, ал. 1 ГПК вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Добрички окръжен съд от 26.05.2006 г. по гр.д. № 38/2006 г. са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, предявени от А. "Д", гр. Д. против Н. М. А. в качеството и на едноличен търговец с фирма "Н", гр. Д. за предаване владението на едноетажна масивна сграда с метална носеща конструкция и оградни стени от зидария, покрив от вълнообразен етернит и фасадни панели, цялата с площ от 720 кв. м. и прилежащия терен на площ от 720 кв. м. в ид. части от УПИ ХII в кв. 7 по плана на гр. Д., м. "С", ул. ". № 6, Индустриален квартал и за присъждане на 3000 лева, съставляващи обезщетение за лишаване от ползване на имота, предмет на ревандикационната претенция в периода от 9.02.1994 г. до 18.09.2001 г. - частичен иск от общо обезщетение за периода в размер на 50465 лева. Касационна жалба против решението на Добрички окръжен съд е постъпила от А. "Д", гр. Д. с оплаквания за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Поддържа се, че в нарушение на процесуалните правила, съдът е изследвал въпроса за правоприемството между ищцовото дружество и ЕООД "Б", което е прието за установено с решение № 147 от 1.03.2006 г. по гр.д. № 2767/2004 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Изложени са оплаквания за неправилно приложение на чл. 3 ЗППДОП, тъй като продажбата на обособена част по смисъла на § 2 ПЗР ЗППДОП (отм.) е можела да се извърши само след разрешение на принципала, каквото не е било дадено по отношение на процесната сделка. Поддържа се, че изложените мотиви във връзка с приложението на § 10, ал. 2 ПЗР ЗППДОП противоречат на смисъла и духа на закона, както и на приетите в първоинстанционното производство доказателства; че формираният извод за наличие на заповед за определяне на купувач е необоснован, в противоречие със доказателствата по делото, съгласно които определения на търга купувач е лице, различно от ответника, което обуславя извод, че договорът за покупко-продажба е нищожен по смисъла на § 5, ал. 1 ЗППДОП (отм.). Ответницата по касационната жалба Н. М. А. в качеството и на едноличен търговец с фирма "Н", гр. Д. я оспорва и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Претендира съдебни разноски. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира касационната жалба за неоснователна с оглед следните съображения: В решението на Добрички окръжен съд е прието за установено, че с договор от 9.02.1994 г., ЕООД "Д" гр. Д. е продало на Н. М. А. недвижим имот, съставляващ едноетажна масивна сграда с метална носеща конструкция и оградни стени от зидария, покрив от вълообразен етернит и фасадни панели, цялата с площ от 720 кв. м. застроена в УПИ ХII в кв. 7 по плана на гр. Д., м. "С", ул. ... № 6, индустриален квартал за сумата 1535000 недоминирани лева. Сделката е била сключена след проведен търг по реда на чл. 10, ал. 2 Наредбата за търговете на обекти, подлежащи на приватизация. Продажната цена е била внесена от купувача с платежно нареждане от 03.02.1994 г. Имотът е представлявал обособена част по смисъла на § 2 ПЗР ЗППДОП (ДВ, бр. 38 от 8.05.1992 г.) от имуществото на продавача ЕООД "Д", гр. Д., включен в капитала на търговското дружество, регистрирано с решение № 1* от 20.12.1991 г. по ф.д. № 2820/1990 г. на Добрички окръжен съд и през 1995 г. отписан от баланса на дружеството на основание продажбата му. Към момента на извършване на продажбата стойността на процесният имот не е надвишавала 5% от общата балансова стойност на дълготрайните материални активи на дружеството. Съгласно акт за държавна собственост № от 14.02.1969 г., процесният имот е бил предоставен за оперативно управление на ДСО "Б", клон Т.; към 1990 г. имотът е бил включен като актив по баланса на ДСП "Б", участвал при формиране на уставния фонд на ДФ "Д", гр. Д., регистрирана с решение № 3* от 29.12.1990 г. по ф.д. № 2* на Добрички окръжен съд, а до финансовата 1994 г., включен в капитала на ЕООД "Д", продавач по договора от 9.12.1994 г. С решение № 174 от 27.01.1999 г. по ф.д. № 2820/1990 г. на Добрички окръжен съд е било вписано прехвърляне на 70 % от капитала на дружество ЕООД "Д" на ООД "Б", като дружество е било регистрирано като съдружник в ЕООД "Д". С решение № 3* от 7.12.2000 г. е било вписано и прехвърлянето на останалите 30 % от капитала на съдружника ООД "Б" и преобразуване на дружеството собственик на капитала в ЕООД. С решение № 3* от 29.12.2000 г. е била вписана промяна в наименованието на едноличния собственик на капитала от ЕООД "Б" в ООД "Б", прекратено и обявено в ликвидация с решение № 925 от 23.04.2001 г. и заличено от търговския регистър с решение № 1* от 10.08.2001 г. С решение № 3* от 20.12.2000 г. по ф.д. № 1410/2000 г. на Добрички окръжен съд е било вписано новоучредено ООД "Б", което се е сляло с ЕА. "Д", гр. Д., вследствие на което е възникнало А. "Д", правоприемник на слелите се дружества. С договор от 1.02.2001 г., ООД "Б" е продало на ООД "Б", гр. Д. акции с номинална стойност по 10 лева, представляващи 100 % от регистрирания капитал на ЕА. "Д", като продавача се е задължил да джироса на купувача временното удостоверение, материализиращо правото му по отношение на предмета на продажбата, както и да окаже на купувача необходимото съдействие за вписване на прехвърлянето в книгата на акционерите на ЕА. "Д", изпълнението на които задължения не е установено по делото. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен. Приел е, че ищецът А. "Д" не е установил правото си на собственост върху имота, предмет на ревандикационната претенция, тъй като не е доказано правоприемство между дружеството ищец и ЕООД "Б" (преименувано в ООД "Б"). Приел е, че с договора от 9.02.1994 г., ответницата Н, едноличен търговец с фирма "Н" е придобила валидно правото на собственост върху процесния имот - съгласно ПРУПСДП, писмената форма за извършената продажба е достатъчна за валидността и; продажбата е валидна предвид стойността на обекта, ненадхвърляща 5% от общата стойност на дълготрайните материални активи на дружеството, а законосъобразността на проведения търг не е била оспорена по реда на чл. 13 от НТ (отм.), поради което възраженията за нарушаване на тръжната процедура са преклудирани. С оглед обусловения му характер, въззивният съд е отхвърлил като неоснователен и предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за обезщетение поради лишаване на ищеца от ползването на процесния имот. Решението е правилно по същество с оглед формираният краен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, съответно за неоснователност и на обективно съединения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Формираният в решението извод, че правото на собственост на ищеца върху процесния имот не е доказано поради липса на установено правоприемство между А. "Д" и ЕООД "Б" е неправилен. По делото е установено, че към момента на извършване на продажбата по договор от 9.02.1994 г., процесният имот е съставлявал част от имуществото на ЕООД "Д" - с акт за държавна собственост № от 14.02.1969 г., имотът е бил предоставен за оперативно управление на ДСО "Б", клон Т.; към 1990 г. е бил включен като актив по баланса на ДСП "Б"; включен е при формиране на уставния фонд на ДФ "Д", гр. Д., регистрирана с решение № 3* от 29.12.1990 г. по ф.д. № 2* на Добрички окръжен съд. Установено е и че капиталът на ЕООД "Д" е прехвърлен изцяло на ООД "Б" - решение № 174 от 27.01.1999 г. по ф.д. № 2820/1990 г. на Добрички окръжен съд, с което е вписано прехвърляне на 70 % от капитала и решение № 3* от 7.12.2000 г. по същото дело, с което е вписано прехвърляне на останалите 30 %. Вписано е и преобразуването на ООД "Б", собственик на капитала на "Д" ЕООД в ЕООД, а с решение № 3* от 29.12.2000 г. е била вписана и промяна в наименованието на едноличния собственик на капитала от ЕООД "Б" в ООД "Б" (дружество с изключителна цел участие в приватизация на лица по чл. 25, ал. 3 ЗППДОП (отм.). Действително, капиталът на "Д" ЕООД не е бил прехвърлен на ищеца чрез сключения на 1.02.2001 г. договор, с който ООД "Б" е продало на "Б" ООД Д. 5000 акции с номинална стойност по 10 лева, съставляващи капитала на ЕООД "Д". В раздел II-ри на договора, продавачът се е задължил да джироса на купувача временното удостоверение, материализиращо правото му по отношение на предмета на продажбата, както и да окаже на купувача необходимото съдействие за вписване на прехвърлянето в книгата на акционерите на ЕА. "Д". Липсват доказателства за изпълнение на задълженията на продавача по раздел II-ри на договора - за предаване на акциите с валидно извършено джиро и вписването му в книгата на акционерите, т.е. за валидно извършено разпореждане с акциите по смисъла на чл. 185, ал. 2 ТЗ. Сключеният на 1.02.2001 г. договор, имащ характер на предварителен договор за продажба на акции, не съставлява валидно разпореждане съобразно предвиденият в чл. 185, ал. 2 ТЗ прехвърлителен способ. Целения транслативен ефект по отношение на приобретателя на поименната акция настъпва с джиросването и от прехвърлителя, извършване на която сделка не е доказано. По делото обаче е установено, че ищецът по делото А. "Д" е образувано от сливането на ЕА. "Д" (преобразуваното ЕООД "Д" с решение № 155 от 17.01.2001 г. по ф.д. № 2820/1990 г. ДОС) и ООД "Б", новоучредено дружество, вписано с решение № 3* от 20.12.2000 г. по ф.д. № 1410/2000 г. на Добрички окръжен съд, в резултат на което преобразуване при условията на чл. 261, ал. 1 ТЗ (ред. ДВ, бр. 84 от 13.10.2000 г.) ищецът А. "Д" се явява правоприемник на ЕООД "Д", гр. Д. Независимо обаче от настъпилото през 2000 г. правоприемство, ищецът не е придобил собствеността върху процесния имот, отписан от баланса на ЕООД "Д" през 1995 г. на основание продажбата му, предвид което не е бил включен и в информационния меморандум при продажбата на капитала на дружеството през 1999 г. Касационните оплаквания за неправилност на изводите за валидно придобито от ответника право на собственост върху процесния имот са неоснователни. Както правилно е прието във въззивното решение, доводите за нищожност на прехвърлителната сделка са неоснователни. Договорът за покупко-продажба от 9.02.1994 г. е сключен в предвидената в закона писмена форма (чл. 16 от Наредбата за търговете ред. ДВ, бр. 50 от 19.06.1992 г. вр. с чл. 18 ЗС), след надлежно овластяване от принципала - с Постановление № 2* бр. 4 от 15.01.1993 г.) от 28.12.1992 г., Министерският съвет е възложил на министрите да упражняват правото на държавата като притежател на капитала в търговските дружества с държавно имущество съобразно отрасловата им компетентност, а с договор за възлагане на управлението на ЕООД "Д", Министъра на търговията, в качеството му на принципал е овластил управителя на дружеството за извършването на разпоредителни сделки с имущество на предприятието при условията на § 10, ал. 2 ПЗР ЗППДОП. Независимо, че ищецът е признал обстоятелството, че процесният обект не е надвишавал 5% от общата балансова стойност на дълготрайните материални активи на дружеството към 1993 г. (с.з., проведено на 18.04.2003 г.), което обуславя извод, че продажбата е извършена в съответствие с § 10, ал. 2 ПЗР ЗППДОП (ред. ДВ бр. 38 от 8.05.1992 г.), то продажбата е извършена валидно и при съпоставяне стойността на обекта спрямо баланса за 1994 г., тъй като на добросъвестния купувач на имота не може да бъде противопоставена нито явяващата се разлика от 0,2% спрямо допустимия максимум за продажба на дълготрайни активи, нито обстоятелството, че продавача е изключил продадения актив от баланса си едва през 1995 г. - заключение на икономическа експертиза от 27.10.2003 г. Неоснователно е и оплакването за нищожност на извършената приватизационна продажба на основание § 5, ал. 1 ДР ЗППДОП. Въведените от ищеца доводи касаят провеждане на тръжната процедура, но не и действителността на договора за покупко-продажба от 9.02.1994 г. като правна сделка. Липсват доказателства, че ответницата по делото Н. М. А. в качеството и на едноличен търговец с фирма "Н", гр. Д., е придобила процесния имот симулативно като подставено лице т.е., че със съгласие на продавача собствеността е била придобита за трето, неучаствуващо в сделката лице или че е придобила имота, действайки чрез скрит пълномощник, т.е. че друго лице е придобило привидно собствеността за нейна сметка. По делото не са въведени и твърдения в този смисъл, а доводите за липса на валидното представителство на купувача на имота при провеждане на търга не следва да бъдат обсъждани поради липса на правен интерес за продавача, получил цената на имота. Неоснователни са и касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички относими към спорното право доказателства; в съответствие с чл. 218з, ал. 1 ГПК (отм.) е съобразил дадените с решение № 147 от 1.03.2006 г. по гр.д. № 2767/2004 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение указания по прилагане на закона, а формираните неправилни изводи относно липсата на правоприемство между ЕООД и А. "Д" не са се отразили на правилността на съдебния акт предвид възприетите крайни изводи за неоснователност на предявените претенции. С оглед изхода на делото и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в касационното производство съдебни разноски в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева - възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 12.11.2008 г. с адвокат В от Софийска адвокатска колегия. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение