Решение № 568 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10854/2024 г.

Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" /ДПУСЯ/, ЕИК 205756975, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], представлявано от изпълнителния директор инж. Ц. М. Б., чрез пълномощника ст. юрисконсулт В. Василев, срещу Решение 8190 от 28.12.2023 г., постановено по административно дело 11063/2023 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в касационната жалба доводи се иска отмяна на съдебното решение. Претендира се присъждане на сторените в процеса разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Инспектор по "Защита на населението" в група "Превантивен контрол и превантивна дейност" на сектор "Превантивна и контролна дейност" в Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" Бургас Н. А. Д., в писмен отговор излага подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218 АПК, касационната жалба се явява неоснователна. С Решение 8190 от 28.12.2023 г., постановено по административно дело 11063/2023 г., Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на изпълнителния директор, представляващ Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири срещу Констативен акт /КА/ПБЗН-БСА-29-39 от 25.10.2023г., с което е дадено предписание да се разработят и приложат карти на уязвимите от заливане зони в аварийния план на обект язовир Зорница 2, с. Зорница, община Средец, област Бургас, на основание по чл. 89, ал.1 от Закона за защита при бедствия. Решението е обжалвано, като с Определение 10089 от 26.09.2024 г., постановено по адм. дело 1721/2024 г. на ВАС, шесто отделение, делото е изпратено на Административен съд София-град за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка в съдебния акт и е прекратено производството по адм. дело 1721/2024 г. на Върховния административен съд. С решение 18551 от 02.10.2024 г., постановено по административно дело 11063/2023 г. на Административен съд София град е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, както следва: навсякъде в решението вместо Констативен акт /КА/ПБЗН-БСА-29-39 от 25.10.2023г. да се чете Констативен акт /КА/ПБЗН-БСО-29-39 от 25.10.2023г. За да отхвърли подадената пред него жалба първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Според първостепенния съд съд актът е връчен на адресата, който е имал възможност да упражни правото си на възражение, поради което не се споделят твърденията, че е нарушена процедурата при издаването му. Същият е съставен в хода на организирана проверка и утвърден график в изпълнение на назначена междуведомствена група по превенция и контрол на язовирите. Съдът е приел, че правилно е приложен и материалният закон. След като е обсъдил относимите разпоредби и събраните по делото доказателства съдът е достигнал до извод, че законосъобразно е прието, че именно стопанисващият язовира жалбоподател следва да изготви карта на уязвимите от заливане зони. Съдът е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е негово задължението да приложи посочените карти, като в тази връзка е посочил, че не е налице идентичност между картите по чл. 146з от ЗВ и картите по т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 на Наредбата. Според първата инстанция твърдението, че отсъства методика за изработването на картите на заливаемите зони, е неоснователно, доколкото в писмо на директора на ГД ПБЗН се коментира не въобще липса на методика, а липса на единна методика за изработване на тези карти. Това обстоятелство се сочи като проблем при класификацията на язовирите по степен на потенциална опасност етап, който за процесният язовир е приключил още през 2020г. и той е категоризиран като такъв от първа висока степен. Според съда дори и да се приеме, че липсва практическо указание при оформянето на тези карти, това обстоятелство не освобождава лицата от задължението за изготвянето и прилагането им към аварийния план. Първоинстанционният съд е приел, че предписанието, обективирано в Констативен акт КА-ПБЗН-БСО-29-39 от 25.10.2023г., е законосъобразен административен акт и поради липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК следва да бъде потвърдено. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото от фактическа страна е установено, че със Заповед РД-10-243 от 07.09.2023г. на Областен управител на област Бургас е създадена междуведомствена работна група, която да осъществи проверка на собствеността и състоянието на язовирите на територията на област Бургас. Направена е проверка на 25.10.2023г. на обект язовир Зорница 2, с. Зорница, община Средец, област Бургас, съставляващ ПИ с идент. 31379.48.158 и 31379.48.160 от Н. А. Д. инспектор по ЗН в група Превантивен контрол и превантивна дейност на сектор Превантивна дейност в Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" Бургас, на основание чл. 87 от Закона за защита при бедствия. Съставен е оспореният пред първоинстанционния съд Констативен акт ПБЗН-БСО-29-39 от 25.10.2023г., с който е дадено предписание на ДПУСЯ да се разработят и приложат карти на уязвимите от заливане зони в аварийния план на обект язовир Зорница 2, с. Зорница, община Средец, област Бургас, съгласно разпоредбите на чл. 35 от Закона за защита при бедствия, във връзка със спазване на изискването на чл. 138а, ал.1 и ал. 2 от Закона за водите и чл. 57, ал. 2 и т.4.8 от Приложение 2 към Наредба за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол на техническото им състояние, със срок на предписанието - 31.03.2024г. При постановяването на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, след преценка на доказателствата, съдът е достигнал до законосъобразни изводи за неоснователност на оспорването. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, че задължението на собствениците за изготвяне на авариен план с нормативно определено съдържание, което включва в себе си прилагането на карти на уязвимите от заливане зони, не означава, че именно собствениците трябва да изготвят тези карти, както и че държавното предприятие е в невъзможност да изпълни задължителното предписание, поради изначална липса на изготвени карти на уязвимите от заливане зони и на утвърдена от компетентен орган методика, по която те да бъдат изготвени. Съгласно чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/, при осъществяване на контрол по спазването на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица дават предписания, които органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да изпълняват. В разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/, издадена на основание чл. 141, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/, е посочено, че собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по Закона за водите и за осигуряването на безопасна експлоатация на язовирите. Съгласно чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата аварийните планове на язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от ЗЗБ и чл. 138а, ал. 1 и 2 от Закона за водите, като специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите се определят с Наредбата. Съгласно т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата, аварийният план съдържа карти на уязвимите от заливане зони, които се изготвят за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите. Степента на потенциална опасност се определя съгласно Приложение 1 към чл. 10, ал. 2 от Наредбата, като в настоящия случай язовир "Зорница 2", находящ се в землището на с. Зорница, община Средец, област Бургас, е класифициран като язовир от първа висока степен на потенциална опасност. Както правилно е приел първоинстанционният съд не съществува идентичност между картите по чл. 146з от Закона за водите и картите по т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 на Наредбата. Картите по чл. 146з от Закона за водите касаят райони под заплаха от наводнения и райони с риск от наводнения, въз основа на същите се съставят планове за управление на риска от наводнения на ниво район на басейново управление на водите за районите по чл. 146г, ал. 1, както и за районите по чл. 146б, ал. 1, т. 2, картите се съставят по методиката по чл. 187, ал. 2, т. 6 от ЗВ, актуализират се и се преразглеждат от директора на съответната басейнова дирекция. Картите по т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 на Наредбата са относно уязвими от заливане зони, изготвят се за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите, част са от аварийния план на язовира и се изготвят от собственика/оператора на язовира. Съгласно посоченото в т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата основната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия, като тези карти са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Логическата последователност води до извода, че първо се изготвят аварийни планове с карти на уязвимите от заливане зони на всеки обект, а след това се съставят планове за управление на риска от наводнения в целия район, в който може да има множество водоеми и водностопански съоръжения. След като язовир "Зорница 2" е класифициран от първа висока степен на потенциална опасност, собственикът/операторът (в процесния случай държавното предприятие) е задължен да изготви авариен план за обекта, като изготви и приложи към същия и карта на уязвимите от заливане зони. Ирелевантно е възражението на жалбоподателя за липса на методика за изработване на картите по т. 4.8. от Приложение 2 към Наредбата. Липсата на такава методика не води до отпадане или освобождаване от изпълнение на задължението на собственика/оператора за изготвяне на карта на уязвимите от заливане зони. От друга страна, наличието или липсата на единна методика касае по-скоро класификацията на язовирите по степен на потенциална опасност, която за язовир "Зорница 2" е приключила с категоризирането му като такъв от първа висока степен на потенциална опасност. Освен това, за собственика/оператора е налице възможността да изисква, с оглед нормативно вменените му задължения, от съответните държавни органи необходимата му информация, за да постигне съответствие на аварийния план с всички законови изисквания, включително с тези по т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата. В този смисъл е и константната съдебна практика на VІ отд. на ВАС по сходни казуси, съдържаща се в например в решение 11930 от 06.11.2024 г. по адм. д. 2982/2024 г., решение 2752 от 07.03.2024 г. по адм. д. 6467/2023 г., решение 1729 от 14.02.2024 г. по адм. д. 4334/2023 г., решение 1486 от 08.02.2024 г. по адм. д. 5308/2023 г., решение 1305 от 06.02.2024 г. по адм. д. 4641/2023 г., решение 402 от 15.01.2024 г. по адм. д. 6576/2023 г., решение 11435 от 22.11.2023 г. по адм. д. 2766/2023 г. и др. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не с нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно. Ответникът по касация също е претендирал присъждане на разноски, но не са представени доказателства за направени такива и списък на разноските, както и същият не е представляван от юрисконсулт, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,