Решение № 2720 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11611/2008 г.

Решение № 2720 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11611/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, срещу Решение от 20.06.2008 г., постановено по адм. д. № 768/07 г., по описа на Софийски градски съд (СГС), АО, III ж състав, с което е отменен РА № 453/7.08.2006 г., издаден от орган по приходите в офис "Витоша", мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОУИ", гр. София, в частта, в която на "Фармахим Холдинг" АД са определени допълнителни данъчни задължения за 2003 г. в размер на 105 879, 45 лв., както и лихва за забава в размер на 31 047, 06 лв., в резултат на извършено преобразуване на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО с непризнати разходи в размер на 387 653, 39 лв. за отписаните активи по влязлото в сила съдебно решение. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че процесните недвижими имоти представлявали апортна вноска в капитала на дружеството и при първоначалното признаване в баланса били осчетоводени с операцията Дебит сметка 203 на Кредит сметка 101. С оглед на това първоначално счетоводно отчитане отписването им следва също да е за сметка на основния капитал. Като не е спазено това изискване е нарушен принципа на чл. 4, ал. 2, т. З ЗСч и изискването за съответствие с правилото за вярно и честно представяне на информацията в счетоводните отчети. Моли да бъде отменено решението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по жалбата - "Фармахим Холдинг" АД, в писмено възражение излага подробни съображения, досежно правилността на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила. В съдебно заседание чрез проц. си представител юрк. Събева, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителя на Върховна административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 453 от 7.08.2006 г., издаден от орган по приходите в офис "Витоша", мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОУИ", гр. София, в частта, в която на "Фармахим Холдинг" АД са определени допълнителни данъчни задължения за 2003 г. в размер на 105 879, 45 лв., както и лихва за забава в размер на 31 047, 06 лв. в резултат на извършено преобразуване на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), поради непризнати разходи в размер на 387 653, 39 лв. В частта в която жалбата на "Фармахим Холдинг" АД е оставена без разглеждане, поради липса на касационна жалба решението е влязло в законна сила. От фактическа страна съдът е приел, че отписаните процесни сгради, находящи се в гр. София, ТПЗ "Военна рампа - запад, кв. 2, парцел I, представляват непарична вноска на държавата в капитала на дружеството, съгласно решение на СГС. Завеждането на имотите при придобиването им като ДМА в баланса е станало за сметка на основния капитал и е отразено по дебита на с/ка 203 и кредита на с/ка 101. С влязло в сила на 3.11.2003 г. решение, по гр. д. № 6647/02 г., по описа на СРС, II-ГО, 43 с-в, дружеството - жалбоподател е осъдено да предаде владението на процесните недвижими имоти на "Софарма" АД. Установено е, че към момента на отписването на двата имота общата им балансова стойност е в размер на 387 653, 39 лв., същите са отписани с мемориален ордер № 24/17 от м. 12.2003 г. чрез отнасяне на дебит с/ка 609, срещу кредит на 203. Съдът е кредитирал неоспореното заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че счетоводното отчитане при отписването на спорните недвижими имоти е извършено в съответствие с правилата на т. 55, б. "а" от МС-16., както и в съответствие с националния сметкоплан, съгласно който един от случаите, при които се дебитират сметките от група 60 е този при отписване на актива, когато не се очакват други икономически изгоди от неговото използване, при освобождаване от него, или при преоценка и обезценка на ДМА. От правна страна съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.), съгласно който финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с разходите, довели до намаляване на финансовия резултат, които са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. Визираното в РА нарушение на изискванията на принципите на чл. 4, ал. 2, т. т. 1 - 3, от ЗСч. при счетоводното отразяване на отписването на имотите не е установено при проведеното успешно съдебно оспорване от жалбоподателя. Решението е правилно. Въз основа на правилно установената и в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, която се възприема изцяло от настоящия състав, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Спорният момент е наличието на предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.), съгласно който едно от основанията за увеличението на финансовия резултат преди данъчното преобразуване са разходите отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. Основанието в обжалвания РА е нарушение на изискванията на принципите на чл. 4, ал. 2, т. т. 1 - 3, от ЗСч. при счетоводното отразяване на отписването на имотите, които ДЗЛ е бил осъден със съдебен акт да предаде на трето лице. Не се оспорва обстоятелството и се установява от заключението на ССЕ, че дружеството - ответник по касационната жалба от 1.01.2003 г. прилага МСФО в счетоводната си отчетност. Правилно СГС е кредитирал заключението на неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза и е приел, че счетоводното отчитане при отписването на спорните недвижими имоти е извършено в съответствие с правилата на т. 55, б. "а" от МС-16, съгласно който отписването на ДМА се извършва при бракуване, унищожаване от природни бедствия, безвъзмездно предаване, ликвидация и др. Дружеството е отписало балансовата стойност на процесния актив, тъй като се освобождава от него - предава го безвъзмездно на "Софарма" АД и в съответствие с разпоредбата на т. 55, б. "а" от МСС - отговаря на характера на "намаляването на икономическата изгода" с оглед влязлото в сила съдебно решение на СРС. Според националния сметкоплан за стопанската дейност, с оглед заключението на вещото лице случаите, при които се дебитират сметките от група 60 са тези при отписване на актива, когато не се очакват други икономически изгоди от неговото използване, при освобождаване от него, или при преоценка и обезценка на ДМА. Именно по сметка 609 е извършено счетоводното записване от дружеството по балансовата стойност на безвъзмездно предадения процесен актив (отписан ДМА). С оглед на изложеното е неоснователен касационния довод за неправилно приложение на материалния закон от съда, тъй като отписването от баланса на дружеството на ДМА не е станало за сметка на основания капитал, а за сметка на разходи на дружеството, без постъпили приходи. Съгласно ТЗ непаричната вноска в капитала е заместител на вноска в пари и след увеличение на капитала на дружеството с тази вноска, внесеното става част от имуществото на дружеството. При унищожение на имуществото или изваждането му от употреба дружеството отчита загуба, а не намалява основания си (регистриран) капитал. В този смисъл е и заключението на ССЕ. Счетоводното записване е в съответствие (както беше посочено по-горе) с МСС 16 и с оповестената счетоводна политика на дружеството за процесната 2003 г. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касаторът следва да заплати разноски в размер на 3 308, 52 лв. Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,