Решение № 5419 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1748/2021 г.

Решение № 5419 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1748/2021 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Софийския университет "Св. К. О." против решение № 308 от 21.10.2020 г., постановено по адм. д. № 270/2020 г. по описа на Административен съд гр. Д.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът на СГКК гр. Д., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Д. отхвърля жалбата на Софийския университет "Св. К. О." против отказ на началника на СГКК гр. Д. да измени кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б. като заличи обект с идентификатор 02508.7.157. 31 по КККР на гр. Б., обективиран в писмо от 01.06.2020 г. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът обосновава извод, че нанесения в КК обект е такъв по смисъла на чл. 23, т. 2 ЗКИР, поради което прави заключение за законосъобразност на обжалвания отказ. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният отказ е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилен е и изводът на съда за съответствие на обжалвания отказ с материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че ПИ с идентификатор 02508.7.157 е публична държавна собственост, предоставен за безвъзмездно управление на Софийския университет "Св. К. О.", с изключение на намиращите се в имота сгради, при условие в предоставения имот да се организира учебна дейност, да не се извършва строителни дейности, да не се отдава под наем и да не се сключват договори за съвместна дейност. Сградите, намиращи се в имота също са публична държавна собственост, в т. ч. и сграда с идентификатор 02508.7.157. 31 и са предоставени за управление на министерството на културата – за нуждите на Д. културен институт "Културен център Двореца" – Балчик. В този смисъл законосъобразно административния орган посочва, че заявителят не е сред лицата по чл. 51, ал. 3 ЗКИР и същият не е сред лицата, които могат да инициират процедура по изменение на КК и КР за процесния обект, което е самостоятелно основание за законосъобразност на обжалвания административен акт. Законосъобразен е изводът на съда, че процесният строеж е обект на КК по смисъла на чл. 23, т. 2 ЗКИР. От събраните по делото доказателства е установено, че сграда с идентификатор 02508.7.157. 31 има една ограждаща каменна стена от север с дебелина 50 см. и височина 4. 30 м.; от юг в двата ъгъла има иззидани каменни стени с дебелина 35 см., а в останалата част са изградени 20 бр. каменни колони с височина 2. 15 м. Площта е 148 кв. м., като част от обекта е с покрив от дървена конструкция, с покритие от турски керемиди и площ от 108 кв. м., а останалата част от 40 кв. м. е без покрив и в нея е изградено водно огледало с площ от 16. 50 кв. м. подът е с настилка от балчишки плочки. Установено е също, че в кадастралния регистър (стр. 4) обектът е вписан с начин на трайно ползване – сграда – паметник на културата, както и че същият е част от групов архитектурно-строителен паметник на културата, градинското и парковото изкуство и е вписан в Списъка на недвижимите културни ценности в категория "национално значение". При тези данни изводът на съда, че е налице обект на кадастъра съобразно чл. 23, т. 2 ЗКИР е законосъобразен. Процесния обект е и сграда по смисъла на легалното определение, дадено в § 1, т. 1 б ДР ЗКИР, съгласно който "сграда" или "постройка" е самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на територията, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по чл. 31. В случая е налице постройка, която е трайно прикрепена към земята с ограждащи стени и колони, налице са отделени от външната среда организирани вътрешни пространства, като не без значение в случая е, че същата е архитектурно-строителен паметник на културата и фактът, че не съответства на типичните постройки, не може да обоснове извод, че същата във вида в който е построена не е постройка и респективно не е обект на кадастъра. Освен това постройката е с функционално предназначение – съгласно Приложение 4, към чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно сграда - паметник на културата. Фактът, че в акта за публична държавна собственост е посочено, че предназначението на обекта е сграда за битови услуги, не опровергава вписването в кадастралния регистър и в регистъра на националните културни ценности, че е сграда – паметник на културата. От изложеното следва, че процесната сграда е обект на кадастралната карта, поради което постановеният отказ за заличаването й, е законосъобразен и направените в този смисъл изводи от Административен съд Д., са правилни. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направените искания за присъждане на юрисконсултски възнаграждения и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Софийски университет "Св. К. О." да заплати на Службата по геодезия картография и кадастър" гр. Д. и на Държавата, представлявана от министерството на регионалното развитие и благоустройството по 100 лв. на всеки от тях, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,