Решение № 12 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6290/2007 г.

Решение № 12 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6290/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по § 2, ал. 3 ГПК във вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по к. жалба на Д. С. С. от с. Д., О. Б., подадена от пълномощника му адв. Е, срещу въззивно решение № 327 от 11.10.2007 г.по в.гр.д. № 295/2007 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено решение № 40 от 23.02.2007 г. по гр.д. № 373/2006 г. на Балчишкия районен съд, с което е допусната промяна на собственото, бащино и фамилно име на молителя, и вместо това с въззивното решение е отхвърлена молбата на Д. С. С. за промяна на името му като занапред същият да се именува Д. С. С. Ответникът по касация О. Б. и В. к. п. не са изразили становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното: За да отхвърли искането на Д. С. С. за промяна на името му, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 ЗГР. С решение № 243/12.03.2003 г. на кмета на О. Д. по реда на чл. 19а, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ името на молителя е възстановено от Д. С. С. на Д. С. С.. Решението е постановено по заявление вх. № 243/12.03.2003 г., изхождащо от Д. С. С. и подписано от него. Подписът върху заявлението не е оспорен, а е и нотариално заверен. Следователно заявлението по чл.чл. 19а, ал. 2 ЗГР е подадено от Д. С. С. и възстановяването на името му Д. С. С. е извършено с негово знание и по негово желание. Въз основа на така установените обстоятелства съдът е направил извод, че към м. март 2003 г. не са били налице обстоятелства, които да изискват молителят да носи името Д. С. С., а последвалият период до образуването на настоящото производство е кратък и не е настъпила промяна, налагаща собственото, бащино и фамилно име на молителя отново да бъдат променени. Позоваването на документите за самоличност с име Д. С. С. е неоснователно, тъй като същите са издадени преди възстановяване на името Д. С. С.. Издадените след промяната на името полски документи на старото име Д. С. С. сочат на недобросъвестност от срана на молителя чрез използване на старата невалидна лична карта. Не е установено и твърдението му, че е известен в обществото с името Д. Касае се до приятелски кръг в П., където очевидно молителят не желае да се представя с действителното си име Д. Промяната на името е допустима само по изключение, при наличието на важни обстоятелства, които в случая не са налице. Срещу така постановеното решение жалбоподателят прави оплаквания за недопустимост и неправилност, изразяваща се в материална незаконосъобразност и нарушение на съществени съдопроизводствени правила - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Развива доводи, че въззивното решене е недопустимо като постановено по недопустима въззивна жалба, констатирано и в с. з. на 30.05.2007 г. Същата е подадена от кмета на О. Б., но страна по делото е общината, а не кметът. Като неправилни сочи изводите на съда, основани на решение № 243/12.03.2003 г. на кмета на О. Д. и заявление вх. № 243/12.03.2003 г. които са представени в преписи, заверени от лице без представителна власт по делото, и са с невярно съдържание. Решението е допустимо и правилно. Процесуалните действия на въззивния съд в с. з. на 30.05.2007 г. са насочени към коригиране на неточност в списъка на лицата за призоваване, а не към редовността на въззивната жалба. Същата е подадена от кмета на О. Б., който съгласно чл. 44, ал. 1, т. 15 ЗМСМА представлява общината пред съда. Правилно въззивният съд е приел, че не са налице законовите предпоставки за допускане на исканата промяна на името. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗГР промяната на собственото, бащино или фамилно име се допуска от съда само при наличието на някоя от изчерпателно изброените в същата разпоредба хипотези - когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Жалбоподателят се е позовал на последната хипотеза като твърди, че възстановяването на името му е станало без негово знание, промяната налага смяна на много документи и е известен в обществото с българското си име. Обосновано въззивният съд е приел, че възстановяването на името на молителя Д. С. С. през м.март 2003 г. е станало по негово искане, а впоследствие не са настъпили обстоятелства, които да обосновават отново промяна на името. Обстоятелството, че след възстановяване на името се налага смяна на документите за самоличност и други документи, не е важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. Не е основание за исканата промяна и обстоятелството, че сред приятелите си жалбоподателят е известен с българското си име. Впечатленията на св. Е св. Ергин А. са от преди 5-6 години, когато Д. С. е носел българско име и се е представял с него на приятелите си. След възстановяване на името Д. С. С., това обстоятелство не може да бъде основание за нова промяна на името. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснато от съда процесуално нарушение с приемането и кредитирането на посочените по-горе документи, както и че същите са неистински. Решение № 243/12.03.2003 г. на кмета на О. Д. и заявление вх. № 243/12.03.2003 г. са представени в заверени от страната /с печат на кмета на общината/ преписи, и не е направено искане по чл. 101 ГПК (отм.) за представяне на оригиналите. Същите не са оспорени от жалбоподателя и относно тяхната истинност в срока по чл. 154, ал. 1 ГПК (отм.). Като е приел изложените правни изводи въззивният съд е постановил законосъобразно решение, по отношение на което не са налице сочените от касатора основания за отмяна. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение