Решение № 6711 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3798/2016 г.

Решение № 6711 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3798/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Н. С."ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. "М. Балабанов", № 2а, ет. ..., кантора 2, представлявано от управителя К. К. К., чрез адв. С. Ж., против Решение № 636 от 04.02.2016 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 4739 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/№ Р-2202-1404034-091-001 от 05.02.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 586/22.04.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 83 030,61 лв. главница и са начислени лихви за данъчни периоди през 2007, 2009, 2010 и 2011 г. по фактури на "Рондо-9"ЕООД, "Алвил 1" ЕООД, "Карамела 5"ЕООД, "Ареал СК"ЕООД и "Интерпласт 2004"ЕООД с предмет строителни услуги, а със стойността по фактурите са увеличени финансовите резултати за 2007, 2009, 2010 и 2011 г., въз основа на което са определени 40 222,76 лв. корпоративен данък и лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на доставките на услуги по фактурите на посочените фирми; необсъждане поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, включително, приетите без оспорване експертизи; неизлагане на собствени мотиви за отказ на право на приспадане и непризнаване на разходи от страна на съда. Изтъква се, че по делото е доказано, че фактурираните услуги са вложени на конкретни обекти, които без тях не е можело да бъдат завършени. Счетоводната експертиза и останалите доказателства установявали, че услугите били извършени именно от издателите на фактурите; фактурите са платени по банков път, което при липса на доставки би било лишено от стопанска логика. Необосновано съдът приел, че е доказана хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, при документално обосновани разходи. Иска се отмяна на решението и на РА и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Николова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АССГ е бил посоченият РА, с който на ревизираното дружество за посочените данъчни периоди задължения за ДДС, корпоративен данък и лихви, поради непризнаване на право на данъчен кредит по фактурите на посочените по-горе пет дружества и на разходи по тези фактури. С РА и потвърждаващото го решение не се оспорва, че ревизираното дружество е действащо предприятие, предоставящо строителни услуги, което е извършвало такива услуги по строителство на сгради по време на процесните данъчни периоди на конкретни обекти, по договори с възложители, описани в ревизионния доклад /стр. 2-ра/. За да отхвърли изцяло жалбата против РА, първоинстанционният съд е приел, че процесните фактури отразяват услуги, чийто резултат безспорно е наличен на конкретни обекти, но не е осъществен от издателите на фактурите, което е пречка да се признае право на данъчен кредит на ревизирания получател, доколкото фактурите не отразяват реални данъчни събития. Съгласно задължителната съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, първоинстанционният съд е следвало, събразно националните правила за доказване, да извърши глобална преценка на всички доказателства и обстоятелства по отнесения до него спор, за да определи дали разглежданите доставки на услуги са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане. /Решение по дело С-78/12 "Евита К"ЕООД. От друга страна, съгласно отговора по първи и трети въпроси по дело С-18/13 "М. П.", СЕС постанови, че "Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на ДДС, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия - посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама - нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. ". Така очертаните задължения на съда по същество, първоинстанционният съд не е изпълнил. Основателно в касационната жалба се твърди, че фактическите изводи на административния съд са направени при съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не е анализирал поотделно за всеки доставчик и за всеки обект на престиране на строителна услуга представените доказателства. Не е отделил спорното от безспорното и не се е произнесъл по спорните фактически и правни въпроси, нито е указал конкретно и ясно доказателствената тежест на страните в процеса, като в крайна сметка е потвърдил РА повтаряйки изводите на органите по приходите, без да ги свърже с доказателствата по делото. В ревизионния доклад, въз основа на установената кадрова обезпеченост на ревизираното дружество да извърши строителни услуги като процесните, органите по приходите са приели, че процесните фактури отразяват абсолютно симулативни сделки, защото не доставчиците, а самото ревизирано лице е осъществило наличния на конкретни обекти строителен резултат. С възражението против ревизионния доклад самото ревизирано дружество излага конкретни доводи във връзка с тези констатации на доклада. Поддържа, че дружествата доставчици са разполагали с персонал, а в случай на липса са ползвали подизпълнители. Позовава се на свои писмени обяснения и уведомление, които не се съдържат в приетата административна преписка, съгласно които конкретно са посочени на конкретните строителни обекти каква част от строителните услуги са извършени от ревизираното дружество и каква - от подизпълнителите, издали фактурите. Пак там са налични таблици, анализиращи производствения капацитет на предприятието с наличния му трудов ресурс и необходимостта от наемане на подизпълнители, с което жалбоподателят е искал да опровергае посочените по-горе констатации, че сам е извършил услугите. Към възражението против РД са представени и справки за отработени човеко-часове по месечи през процесните данъчни периоди. В ревизионния доклад, при обсъждането на фактурите на всеки доставчик се вижда, че за някои от тях е имало декларирани лица на трудов договор през периоди, съвпадащи с процесните. С потвърждаващото РА решение на Директора на Д"ОДОП" се повтаря тезата на приходните органи, че доколкото РЛ е имало персонален капацитет, а наетите подизпълнители са нямали такъв, фактурите са фиктивни. Издаването на фиктивни фактури с единствената цел ползване на данъчен кредит е форма на данъчна измама, за която получателят по фактурите не може да не знае. Нито тези доводи, нито тези доказателства са обсъдени от съда по същество, който е направил формален извод, повтарящ този на органите по приходите, че издателите на фактурите не са изпълнили документираните с тях услуги. Съдът не е указал на страните, че следва да представят доказателства по така очертания спорен предмет, защото с определението от 25.05.2015 г. за насрочване на делото само бланкетно е указал на жалбоподателя, че носи доказателствена тежест за твърдяните от него факти, но не е направил това конкретно, нито е указал същото на ответника. Като е направил фактическите си изводи, без да разгледа съществения спорен предмет, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като е нарушил правото на защита на страните и не е решил спора по същество, както изисква чл. 160, ал. 1 ДОПК. Посоченото е пречка и за ефективен касационен контрол на направените фактически изводи. Всичко това налага отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане следва да се уточнят конкретните фактически твърдения на страните относно това кой е извършил безспорно извършените услуги /относно намерените преки доставчици, собственост в миналото на две едни и същи физически лица, следва да се изиска информация за наетите подизпълнители/; да се представят липсващите в преписката писмени обяснения и уведомление на управителя на РЛ, на които той се позовава във възражението против РД, както и предходния ревизионен акт и отменящото го Решение № 770 от 30.04.2014 г. на Директора на Д"ОДОП" /тъй като процесната ревизия е повторна/. Следва да се изясни, включително и с експертна помощ и при преглед на строителната документация на конкретните обекти и доказания персонален капацитет на ревизираното дружество и на наетите от него подизпълнители, обосновано ли е твърдението за симулативни сделки, прикриващи работа на самото ревизирано дружество. Следва да се провери след доказаните извършени плащания на фактурите по банков път имало ли е движение на парични суми между РЛ и процесните доставчици. Въз основа на всички тези процесуални действия следва да се отговори на спорните фактически и правни въпроси. Претенциите за разноски в настоящото производство следва да се разгледат от АС при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение