Решение № 3629 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14461/2009 г.

Решение № 3629 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14461/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ц. И. Д. против решение № 12 от 14.09.2009 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е оставена без уважение жалбата му против "Банка ДСК" ЕАД, гр. София. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено извън пълномощията на комисията и е незаконосъобразно. Моли да бъде отменено и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът - Комисията за защита на личните данни не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна "Банка ДСК" ЕАД, гр. София оспорва жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Производството пред административния орган е образувано по жалба рег. № Ж-12/31.01.2008 г. на Ц. Д. с твърдения, че правата му по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) са нарушени, тъй като при теглене на парична сума от банковата му сметка в "Банка ДСК" ЕАД, гр. София на 16.01.2008 г. служител на банката, заинтересована в настоящото производство, неправомерно преснима личната му карта. Жалбата е разгледана от Комисията за защита на личните данни без призоваване на страните и е отхвърлена с решение № 12 от 19.03.2008 г. Този акт е оспорен пред Върховния административен съд в производството по адм. дело № 7036/2008 г. Съдът приема, че при постановяване на решението на комисията са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и с решение № 8134 от 18.06.2009 г. отменя акта на комисията и връща преписката на административния орган за ново произнасяне по жалбата на Ц. Д.. В изпълнение на съдебното решение Комисията за защита на личните данни разглежда жалбата в няколко заседания, проведени на 1.07.2009 г., на 15.07.2009 г. и на 14.09.2009 г., като призовава страните, изслушва техните устни становища и приема писмените (препис - извлечение от протокол № 25 от заседанието на 15.07.2009 г.), изисква и събира доказателства относно вътрешните правила на "Банка ДСК" ЕАД, гр. София, администратор на лични данни съгласно удостоверение № 0007302/19.10.2005 г. на Комисията за защита на личните данни, във връзка с обработката на личните данни на лицата (извлечение от Правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм и извлечение от Правила за влоговете и сметките на физически лица). На основание събраните доказателства с решение № 12 от 14.09.2009 г., предмет на оспорване в настоящото производство, Комисията за защита на личните данни единодушно приема, че правата на жалбоподателя Д. по ЗЗЛД не са нарушени и по тези съображения оставя жалбата му без уважение (препис - извлечение от протокол № 28 от заседание на комисията, проведено на 14.09.2009 г. и на 16.09.2009 г.). При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД срок за оспорване на решенията на комисията, от лице, чиито права са пряко засегнати от акта - жалбоподателят е инициатор на производството, доводите му за допуснати нарушения на ЗЗЛД са приети за неоснователни от комисията и в този смисъл решението за него е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспореното решение е постановено от компетентният орган. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни е органът, който разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица. Ето защо възражението на жалбоподателя, че решението е издадено извън рамките на компетентност на комисията, е неоснователно. При постановяване на административния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в писмена форма, след разглеждане на жалбата по същество в открито съдебно заседание съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация и е прието единодушно от членовете на административния орган (чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД). Оспореният акт на Комисията за защита на личните данни е постановен и в съответствие с материалноправните норми. Като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД заинтересованата страна "Банка ДСК" ЕАД, гр. София има задължение да обработва личните данни на физическите лица в случаите когато това е допустимо при наличие на поне една от посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. В разглежданата хипотеза условията на цитираните разпоредби са спазени. Съгласно нормата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) "Банка ДСК" ЕАД, гр. София като кредитна институция е задължена да прилага мерките за превенция на използването на финансовата система за придобиване, укриване, преобразуване или прехвърляне на имущество, придобито от престъпна дейност. Първата от задължителните мерки, очертани с чл. 3, ал. 1 от закона, е идентифициране на клиентите и проверка на тяхната идентификация (чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗМИП) в случаите, когато банката установява търговски и професионални отношения с тях (в т. ч. при откриване на сметка, при извършване на операции или сключване на сделка), чрез представяне на документ за самоличност от физическите лица и регистриране на данните (чл. 4, ал. 1 и ал. 2 и чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМИП). В съответствие с цитираните законови разпоредби са и приетите от банката Правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм, които също предвиждат идентификация на клиентите на банката при установяване на отношения във връзка с извършване на банкови услуги и операции чрез представяне на официален документ за самоличност на физическите лица със снимка на клиента и чрез други способи според вида на сделката, като данните се регистрират в картотека (чл. 18 и чл. 23 от правилата за контрол). Изложеното мотивира съда да приема, че личните данни на жалбоподателя Д. като клиент на "Банка ДСК" ЕАД, гр. София, при осъществената от него банкова операция, са обработени от банката въз основа на нормативно установено задължение за нея като администратор на лични данни, т. е. съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД обработването на личните данни на жалбоподателя е допустимо. Спазени са и изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Данните са обработени въз основа на цитираните законови разпоредби, добросъвестно, за точно определена цел (идентифициране на клиента на банката), без да надхвърлят условията за постигане на тези цел. Възражението на жалбоподателя, че правата му са нарушени, тъй като обработката на личните му данни е извършена без негово съгласие, е неоснователно. Изричното съгласие на лицето, чиито данни се обработват, е една от предпоставките, посочена в чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД и отсъствието й не опорочава действията на администратора на лични данни, тъй като наличието само на едно от изброените в текста на чл. 4, ал. 1, т. 1 до т. 7 условия, е достатъчно да обоснове допустимост на обработването на личните данни. В случая, както се посочи, данните на жалбоподателя са обработени на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД - в изпълнение на нормативно установено задължение на банката. Доводът за нарушение на разпоредбата на чл. 70 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) също е неоснователен. Цитираният текст регламентира предоставянето на данни от информационните фондове за българските лични документи, снети по реда на този закон, т. е. ЗБЛД и следователно не е свързан с процедурата по обработване на лични данни, предвидена в ЗЗЛД и с евентуално допуснатите при тази дейност нарушения на правата на физическите лица. С оглед изложеното съдът приема, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е издадено от компетентния орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за неговата отмяна. Ето защо и съгласно чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК оспорването следва да бъде отхвърлено. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,