Решение № 4261 от 23.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10895/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. И. С., гражданин на Руската Федерация, подадена чрез адв. К. Стоянов срещу Решение 18690 от 03.10.2024 г., постановено по адм. дело 5721/2024 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 6050 от 13.05.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба, че решението на съда е постановено без да е изяснена действителната фактическа обстановка и не са обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията на търсещия закрила. Иска се отмяна на атакуваното решение. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и намира решението за правилно. Представителят на Върховната касационна прокуратура в представено писмено заключение и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на И. И. С., гражданин на Руската Федерация, против решение 6050 от 13.05.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оглед събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил, че кандидатът за статут е напуснал страната си без да е бил заплашван, не му е било оказвано насилие, не е бил задържан или арестуван, не е било възбуждано срещу него съдебно дело и не е бил осъждан в Русия, както и че не е било налице преследване поради изявената негова религиозна принадлежност. Той е напуснал страната легално със самолет до Турция, след което с автобус е пристигнал легално в България с българска виза. Предвид така установеното, първоинстанционният съд е приел, че бежанската история на чуждия гражданин не е подкрепена с никакви доказателства, поради което не може да се направи обоснован извод, че трябва да му бъде предоставен статут на бежанец, в т. ч. и международна закрила. Приел е, че не са налице основанията по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. Споделил е съжденията на председателя на ДАБ, че не са налице основания и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, поради липса на данни за реална опасност да бъде осъден в държавата си по произход на смъртно наказание или екзекуция. Административният орган разгледал молбата на чужденеца и от гледна точка на критериите, заложени в решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз /СЕС/ по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие, като установил, че няма основания за предоставяне на хуманитарен статут и в тази връзка. Поради което съдът е приел, че административният акт е законосъобразен и няма основание за неговата отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав не споделя доводите в касационната жалба за неправилност на съдебното решение. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Противно на наведения касационен довод, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, като след анализ на всички доказателства по делото е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, аргументирани с наличие на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал.1 и ал.2 и ал. 9 от ЗУБ. Настоящият съдебен състав счита, че правилно административният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Верен е изводът на съда, че не се сочат обстоятелства, свързани с прояви на насилие спрямо чужденеца. За да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ причините трябва да са от такова естество, че да разкриват реална опасност от посегателство върху личността на чужденеца, както и невъзможност за достъп на закрила на държавата по произход. Правилно първоинстанционният съд е приел, че бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ. Видно от доказателствата по делото, С. е членувал в религиозна общност [заличен текст] и спрямо нейни членове са предприемани действия по наказателно или друг вид преследване. От заявеното в молбата за международна закрила и от събраните доказателства по време на интервюто, правилно административният съд е приел, че не може да се направи извод за реални и конкретни заплахи и преследвания спрямо кандидата на база неговата религиозна принадлежност, тъй липсват данни кандидатът да е правил изявления пред официалните власти. В подкрепа на това е и обстоятелството, че е имал възможност да напусне легално страната, минавайки през всички паспортни проверки на летището и легално е пристигнал в Република България. За да бъде предоставен такъв статут е необходимо да бъде безспорно установено, че лицето има основателни опасения от преследване поради неговите убеждения. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на С. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предвид данните по делото правилно съдът е приел, че липсват доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Административният орган, а впоследствие и съдът, правилно са установили, че в настоящия случай е неприложим и чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Визираните в тази норма стандарти не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. Липсват и данни за груби нарушения на човешките права, както и за наличие на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилни лица, освен че не е налице въоръжен вътрешен или международен конфликт в Руската Федерация. В тази връзка следва да се посочи, че в Руската Федерация към настоящия момент няма основание да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. В съответствие с информацията, съдържаща се по делото относно общото положение в страната и актуалната политическа и икономическа обстановка в Руската Федерация, не може да се направи извод за наличие на вътрешен или международен въоръжен конфликт в Русия, които да налага приложението на чл. 9 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София-град е правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на обжалваното решение, съставляващи основания за неговото касиране, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение