Решение № 12906 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8630/2016 г.

Решение № 12906 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8630/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЖСК Билд" ООД срещу Решение № 3455 от 19.05.2016 г., постановено по административно дело № 7205/2015 г. на Административен съд- С. град (АССГ), с което е отхвърлен предявеният от него иск против Национална агенция по приходите- С. (НАП- С.) за заплащане на обезщетение за имуществена вреда в размер на 1 000 (хиляда) лева. Направени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение представлява имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата за вреди, за която НАП дължи обезщетение на основание чл. 4 от същия закон, доколкото намалява неговото имущество. Счита, че тази вреда се намира в пряка причинност с незаконосъобразната административна дейност. Поискана е отмяна на обжалваното решение на АССГ с постановяване на друго по съществото на спора. О. Н. агенция за приходите в постъпило на 08.08. 2016 г., чрез процесуалният представител, становище оспорва жалбата, като я счита за неоснователна и недоказана и моли същата да се остави без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, които обосновават изводът, че съдебният акт следва да бъде отменен, поради наличието на основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: С обжалваното решение на Административен съд- С. град е отхвърлен предявеният от "ЖСК Билд" ООД иск против Национална агенция по приходите- С. (НАП- С.) за заплащане на обезщетение за имуществена вреда в размер на 1 000 /хиляда/, представляваща стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в съдебното производство по НАХД № 11480/2014 г. по описа на Софийски районен съд и по КНАХД № 9726/2014 г. на Административен съд С.- град за периода от 10.07.2014 г. до 12.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. За да достигне до този правен резултат АССГ приема, че срещу дружеството е било издадено НП № F 103970/16.04. 2014 г. на ТД на НАП- С., с което е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 20 443, 80 лева за нарушение по чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 130, ал. 1 и чл. 25 от ЗДДС. Посочено е, че с решение от 01.09.2014 г. на СРС по НАХД № 11480/2014 г., 95 състав на СРС е отменено наказателното постановление, като незаконосъобразно. С решение по КНАХД № 9726/2014 г. Административен съд С. - град е потвърдил решението на районния съд и същото е влязло в законна сила на 16.12.2014 г. Според решаващият съд от представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие № 10/11.12.2014 г., рег. 0249111 се установява, че за процесуалното представителство по КНАХД № 9726/2014 г. по описа на АССГ, дружеството е заплатило на адвокат В. договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Прието е, че разходът за адвокатско възнаграждение за защита пред съд, направен по повод обжалването на административен акт, не може да се определи като вреда от административна дейност. Посочено е, че отговорността за разноски в производството пред съд няма общо с параметрите на отговорността за вреди от административна дейност, като се определя от процесуалния закон и не може да бъде изведена от материалноправна норма. Според първостепенният съд приложимите процесуални закони, в случая ЗАНН и НПК, не признават право на възстановяване на направените от жалбоподателя разноски по воденето на делото и затова претендирането им на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се явява заобикаляне на закона. АССГ счита, че не са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от дружеството имуществени вреди в размер на 1000 лева, като исковата претенция следва да бъде отхвърлена. Настоящата съдебна инстанция намира касационната жалба за основателна и счита, че решението на административния съд е НЕПРАВИЛНО, поради противоречие с материалния закон. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа- негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/14 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Следва да бъде съобразено и Т. Р. № 1 от 15.03. 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването, на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Доказателството за заплащането на възнаграждението е представено в КАНД № 9726/2014 г. на АССГ, като е налице Договор № 10 за правна защита и съдействие от 11.12. 2014 г. с посочена договорена и платена сума от 1000 лева (л. 36). Същият платежен документ кореспондира с извършените правни действия по посоченото дело. Поради констатираното отменително основание решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена НАП- С. да заплати на "ЖСК Билд" ООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на Наказателно постановление НП № F 103970/16.04.2014 г. на ТД на НАП- С.. С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1025 лева, от които 25 лева заплатени държавни такси и 1000 лева адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд