Решение № 6061 от 17.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11999/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Деметра 17ЕООД срещу решение 5750/02.10.2023 г., постановено по адм. д.2777/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено в противоречие с материалния закон, събраните по делото доказателства и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът на заместник изпълнителнияj директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), редовно призован за открито съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител, но в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 5750/02.10.2023 г., постановено по адм. д.2777/2023 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата Деметра 17 ЕООД срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. с изх. 02-220-2600/3836/16.11.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която по заявление за подпомагане с УИН 22/020620/99373 за кампания 2020 г. са отказани част от заявените за подпомагане суми, представляващи съответните намаления, както следва: по схема Биволи - 36 929,55лв.; по схема СМпК 171,05 лв., по схема ЕЖСК (мляко) 437,43 лв. и са присъдени разноски. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при съобразяване с приложимия материален закон. Решаващият съд е приел, че допуснатото нарушение във формата на акта, изразяващо се в пълна липса на мотиви, не представлявана самостоятелно основание за отмяна на акта, защото е възможно да бъде санирано с представеното по делото становище, изготвено след издаването на акта от неговия издател. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезирано от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд изключително задълбочено и последователно е представил приетата от него за установената фактическа обстановка, от която е обосновал извод, че Деметра 17ЕООД няма право на подпомагане за кампания 2020 г. по схема Биволи в цялост на заявената сума от 36929,55 лв., а по схема СМпК в размер на 171,05 лв. и по схема ЕЖСК (мляко) в размер на 437,43 лв. На практика съдът се е позовал на представените и приети като доказателства делото писмени документи и е интерпретирал тяхната доказателствена стойност, независимо, че те не са били оспорени от страните по реда на чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК и не е обсъждал приетата по делото съдебна експертиза като изготвена само въз основа на същите документи. Обсъжданите и приети за установени от АССГ факти и обстоятелства, послужили за формиране на правните му изводи за законосъобразност на уведомителното писмо от 16.11.2022 г. кореспондират с писменото становище на заместник изпълнителния директор на ДФЗ от 07.02.2023 г., изготвено след подаване на жалбата на 31.01.2023 г., но не с фактическа обстановка, която да е видна от самото уведомително писмо. Обосновано административният съд е приел, че от съдържанието на оспореното уведомително писмо не са видни фактическите и правни основания за неговото издаване, но в противоречие с трайно установената съдебна практика по сходни казуси, е приел, че това нарушение не съставлява основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно, но поради подробните мотиви в съдебния акт относно извършените в административното производство действия и актове, е възможно спорът да бъде решен при условията на чл. 222, ал. 2 от АПК като бъде отменено уведомителното писмо на основание чл. 146, т. 2 от АПК, а преписката да бъде изпратена на ДФЗ за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение. При новото произнасяне трябва да бъдат разгледани и установени относимите факти към заявлението на Деметра 17ООД за подпомагане. След установяване на всички относими факти административният орган трябва да определи на хипотезата на коя правна норма се отнасят, за да приложи правилно материалния закон. По водене на делото касационният жалбоподател претендира разноски в размер на 1550,30 лв. по представен списък по чл. 80 от ГПК, но по делото има доказателства за направени разноски само в размер на 550,30 лв. (50 лв. държавна такса за първоначалната жалба, 300,30 лв. за държавна такса касационната жалба и 200 лв. депозит за вещо лице), поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ само в доказания им размер. При липса на доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение, възражението за неговата прекомерност се явява безпредметно. По изложените съображения, Върховният административен съд