Решение № 7525 от 1.8.2022 г. на ВАС, V о.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за защита от дискриминация (КЗД) срещу решение 236 от 08.11.2021 г., постановено по административно дело 182/2021 г. от Административен съд Кюстендил, с което е отменено нейно решение 412/21.04.2021 г. в частите му по т. т. І и ІІ. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано се иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и сторените разноски по касационното производство . Ответникът по касационната жалба Директорът на СЕУ "Св. Паисий Хилендарски" В. Инкьова в представен от процесуален представител-адв. М. Здравкова, писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Ответникът по касационната жалба Х. Костов изразява становище за основателност на касационната жалба, като твърди, че от навършилите пенсионна възраст учители трудовото правоотношение е прекратено единствено с него и Б. Бекирова, поради членството им в [заличен текст], а на останалите е дадена възможност да продължат да работят и след това. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд, в предвидената от закона форма след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон Настоящият състав намира, че след изясняване на спора от фактическа страна съдът е формирал правилни изводи, за липсата на доказаност на обстоятелството, че прекратяването на трудовото правоотношение на Х. Костов , след навършване на пенсионна възраст не е било обусловено от синдикалната му принадлежност, а от други, допустими от закона и не нарушаващи забраната за дискриминация обстоятелства, които КЗД не е ценила- обстоятелства свързани с предмета на преподаване на сравняваните учители , тяхната квалификация; наличие или отсъствие на кандидати за освобождаващото се предстоящия да се пенсионира учител. Твърденията на Х. Костов , че е освободен от работа, въпреки желанието му да продължи да преподава, поради това, че е член на [заличен текст], а същевременно на работа са оставени учители, които не са членове на тази организация и работят по 2, 3 и повече години след пенсиониране, не намират опора в събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства. От същите безспорно се установява, че предизвестия за пенсиониране, освен на Костов и са връчени и на другите учители, които също са навършвали годините за пенсиониране, независимо, че членуват в различни синдикални организации - двама от тях са членове на [заличен текст] и двама на [заличен текст]. При така установените факти правилен е изводът на съда, че в случая работодателят е приложил законосъобразно заложените от него критерии по чл. 21 от ЗЗДискр., като е оставил на работа учители по предмети, по които няма специалисти за заеманото място и с качества, които обективно са по-добри от тези на учителите с прекратени договори. Ето защо следва и извод, че в случая прекратяването на правоотношението с Х. Костов не обусловено от признак "членство в синдикална организация", а липсата на установен защитен признак води до извод, че твърдението й за извършена спрямо нея дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е недоказано. Следва да се отбележи по повод твърденията в касационната жалба, че изводите на административния орган не следва да се основават на твърденията на страните, а на събраните в хода на производството доказателства, с които се установяват твърдените факти в съответствие с разпоредбата на чл. чл. 35 37 АПК. Обжалваното решение е обосновано, тъй като изводите на съда са базирани изцяло на събраните по делото доказателства и то на тези от тях, които установяват факти, релевантни за спора, като същите са изложени подробно и аргументирано. Решението е и законосъобразно съдът след изясняване на фактическата обстановка е постановил акта си, при правилно приложение на закона. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение