Решение № 3665 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11260/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган (УО) на "Програмата за развитие на селските райони" (ПРСР) 2014-2020 г., подадена чрез пълномощника юрисконсулт М. Колева, против решение 5615/19.09.2023 г., постановено по адм. дело 2601/2021 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в жалбата се съдържат твърдения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за недопустимост на решението, т. е. въведени са касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Заявява се, че атакуваният индивидуален административен акт е връчен по електронен път на кандидата на 22.12.2020 г. Срокът за оспорването му, изчислен по чл. 140, ал. 1 АПК заради липсата на указания във връзка с обжалването, е изтекъл на 22.02.2021 г. Поради това жалбата, подадена на 25.02.2021 г., се явява просрочена и неправилно първоинстанционният съд я допуснал до разглеждане и не е прекратил производството на основание чл. 159, т. 5 АПК. По изложените съображения моли за отмяна на съдебното решение и оставяне без разглеждане на жалбата срещу издадения от него административен акт. Иска присъждането на юрисконсултско възнаграждение, а в съдебно заседание допълва, че претендира и сторените по делото разноски, съгласно представен списък. Ответникът по касация - "Образователен център Средец" ЕООД, чрез пълномощника адвокат С. Маринова в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и пледира за отхвърлянето й. Счита срока за обжалване за спазен, защото на 11.01.2021 г. е предприел действия по частично оспорване на атакувания акт. Освен това първоинстанционният съд е извършил проверка и е приел спазването на срока, а касационният жалбоподател - ответник в първоинстанционното производство, не е направил възражение за просрочие в неговия ход. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания с оглед правомощията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е покана за представяне на доказателства за изпълнение на изискванията на бенефициент с изх. 15-501 от 21.12.2020 г., издадена от заместник министъра на земеделието, храните и горите, в качеството му на ръководител на УО на ПРСР 2014-2020 г. С поканата органът е уведомил кандидата "Образователен център Средец" ЕООД, че неговото проектно предложение с идентификационен BG06RDNP001-1.001-0038 в ИСУН 2020 (Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България) по процедура чрез подбор BG06RDNP001-1.001 по подмярка 1.1 Професионално обучение и придобиване на умения по мярка 1 Трансфер на знания и действия за осведомяване от ПРСР 2014-2020 г., след проведената оценка по реда на утвърдените условия за кандидатстване, е получило 87 точки по критериите за оценка и е включено в списъка на проектните предложения, предложени за финансиране по процедура, с одобрен размер на безвъзмездна финансова помощ от 14 640 лева, представляващ 100% от одобрените разходи. Посочено е също, че оценителната комисия е извършила корекция на проектобюджета, като от общия размер на заявените разходи - 865 680 лева, като недопустими са преценени 851 040 лева и са одобрени 14 640 лева. Не са одобрени заявени разходи за 150 часов курс по част от професия Фермер , специалност Земеделец в размер на 851 040 лева. Изискано е от дружеството преди подписване на административния договор, да представи посочени документи в 30 дневен срок от получаването на поканата, като му е указано, че при непредставяне ще бъде издадено решение за отказ за предоставяне на БФП (безвъзмездна финансова помощ) и е описан начинът по който документите следва да бъдат представени. Поканата е връчена на кандидата чрез ИСУН 2020 на 21.12.2020 г., видно от представената разпечатка на кореспонденция с него, като същата е отворена на 22.12.2020 г. (л. 185). На основание т. 23.14 от Условията за кандидатстване (вж. https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/InfoEnded/ a5c3b078-53c0-4c2a-9d2f-571fa4a583e7 ), срокът за подаване на жалба срещу акта започва да тече от деня следващ изпращането на поканата, т. е. от 22.12.2020 г. В поканата или в съобщението за нейното издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба. "Образователен център Средец" ЕООД е подал жалбата си срещу поканата на 25.02.2021 г., видно от входящия индекс. Преди това, на 11.01.2021 г. дружеството е изпратило до органа електронно писмо (л. 199) в което е посочило, че в отговор на поканата прилага исканото удостоверение за банкова сметка. Заявява, че с нея му е наложена огромна редукция без изтъкването на конкретни причини за това. Иска да бъде информиран за тези причини, както и да му бъдат указани сроковете за обжалването им и органът пред който да го направи. За да отмени поканата и да върне преписката на органа за ново произнасяне с атакуваното пред настоящата инстанция решение, АССГ е приел жалбата за допустима за разглеждане. Посочил е, че тя е подадена от страна, инициирала административното производство и в срока по чл. 27, ал. 4, изр. 2 ЗУСЕСИФ (Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове), като не е отчел промяната в заглавието на нормативния акт в ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г. - Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). В решението не са изложени аргументи защо срокът за обжалване е счетен за спазен, нито за приложението на чл. 140, ал. 1 АПК, но електронното писмо на дружеството от 11.01.2021 г. е представено след указания на съда, което индицира извършването на проверка за спазване срока за обжалване. Ответният орган не е правил възражения за просрочие на жалбата. По същество АССГ е приел жалбата за основателна. Намерил е, че в поканата освен съдържанието по чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ, сега ЗУСЕФСУ, изискващо представянето на съответни доказателства, има и волеизявление на органа за корекция на проектобюджета при общ размер на недопустимите разходи от 851 040 лева. Това волеизявление има характера на индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол, защото накърнява правната сфера на жалбоподателя. Съдът е приел също, че поканата е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 34, ал. 4 ЗУСЕСИФ, сега ЗУСЕФСУ, при спазване изискването за писмена форма, но не е мотивирана, защото в нея няма изложени конкретни фактически и правни основания за издаването й. По тези съображения АССГ е направил извод, че издаденият административен акт е процесуално и материално незаконосъобразен, както е записано в решението, като той е бил отменен с връщане на преписката на органа за ново произнасяне по проектното предложение на дружеството. С оглед направените твърдения в касационната жалба и при извършване на служебната проверка по чл. 218, ал.2 АПК, касационният състав намира, че атакуваното съдебно решение е недопустимо. Правилни са разсъжденията на АССГ, че волеизявлението на органа за корекция на проектобюджета, обективирано в поканата по чл. 36, ал. 2 ЗУСЕФСУ, засяга пряко интересите на жалбоподателя - кандидат за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, поради което има характер на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване. Това се приема от установената съдебна практика, като към посочения от АССГ съдебен акт, могат да се добавят определение 12766/14.12.2021 г. на ВАС по адм. д. 10476/2021 г., V о. и определение 5151/31.05.2022 г. на ВАС по адм. д. 3972/2022 г. Основателни са обаче, оплакванията на касационния жалбоподател, сочещи към недопустимост на атакуваното съдебно решение, поради просрочие на жалбата с която е бил сезиран първоинстанционният съд. Срокът за подаване на жалба срещу индивидуален административен акт е преклузивен и спазването му е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, за която съдът е длъжен да следи служебно при всяко положение на делото, на основание чл. 142б, ал.1 АПК. В тази връзка неоснователно се явява възражението на ответника по касация за липса на възражение за просрочие, направено от органа в хода на първоинстанционното производство. Просрочието на жалбата се установява от приложената по делото на разпечатка от кореспонденция на органа с кандидата. Видно от нея процесната покана се счита връчена на адресата на 21.12.2020 г. и от следващия ден е започнал да тече срокът за обжалването й, съгласно т. 23.14 от Условията за кандидатстване. Жалбата срещу нея е подадена на 25.02.2021 г., която дата е релевантна, за да се направи проверка за спазване на срока за обжалване. Освен това, при издаване на акта е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК - не е посочено пред кой орган и в какъв срок той може да се обжалва. Това води като последица приложението на чл. 140, ал. 1 АПК, т. е. удължаване на срока за обжалване на акта от 14 дни на два месеца. Неправилно АССГ е приел, че приложим на основание чл. 27, ал. 4, изр. 2 ЗУСЕФСУ е едноседмичният срок, тъй като не се касае за прекратяване по чл. 34, ал. 4, т. 2 ЗУСЕФСУ. Въпреки удължаването на срока за обжалване на два месеца, той в случая е изтекъл на 22.02.2021 г. - понеделник, присъствен ден. Следователно подадената след това жалба - на 25.02.2021 г., е била просрочена, което не е било надлежно констатирано от АССГ. Неоснователно е и другото възражение на ответника по касация, че с електронно си писмо, изпратено на органа на 11.01.2021 г., той е предприел действия по частично оспорване на атакувания акт. От съдържанието на писмото не може да се направи извод, че кандидатът оспорва изпратената му покана. Няма изложени никакви аргументи които да сочат на въвеждането на някое от основанията по чл. 146 АПК. Единствено във връзка с обжалването се иска разяснения на срока, но същият поради непосочването му в акта, е удължен по силата на закона и въпреки предоставената от законодателя изрична гаранция за защита на правата на оспорващия, той не е проявил процесуална активност да атакува издадения акт и в рамките на този удължен срок. Следователно, като се е произнесъл по просрочена жалба АССГ е постановил недопустимо решение, тъй като не е бил валидно сезиран. Това налага съдебното решение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, да бъде обезсилено с прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 5 АПК. Тъй като жалбата вече е била разгледана от АССГ по същество, не следва в диспозитива на окончателния съдебен акт да се постановява оставянето й без разглеждане. При този резултат на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ (НЗПП), право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, има касаторът. В хода на производството е заплатил държавна такса за касационната жалба от 1700 лева и 100 лева като депозит по извършената от АССГ експертиза, които следва да му бъдат присъдени изцяло. По отношение на дължимото юрисконсултското възнаграждение за двете инстанции, същото се определя от съда в рамките на посочените размери в чл. 24 НЗПП, без да е обвързан с направеното предложение от органа, предвид направеното възражение за неговата прекомерност. С оглед фактическата и правна сложност на делото, в полза на Министерство на земеделието и храните, в състава на който е ръководителят на УО на ПРСР 2014-2020 г., освен сторените разноски следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 200 лева за всяка инстанция или общо 400 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд,, пето отделение