Решение № 4247 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13357/2020 г.

Решение № 4247 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13357/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез пълномощник, срещу решение № 581 от 5.10.2020 г., постановено по адм. дело № 360/2020 г. от Административен съд- Плевен с доводи за неправилност и необоснованост. Иска се неговата отмяна, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна – Д. Ц. Д. от гр. Белене, чрез адв. М. в писмен отговор и в открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК приема за установено следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред АС – Плевен е заповед № Л-1484 от 17.03.2020 г., издадена от Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, на осн. чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗИНЗС, с която Д. Д. е временно отстранен от заеманата от него длъжност "младши инспектор - технически сътрудник II- ра степен." в Затвора- Белене и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личен знак и служебно оръжие. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен, и е осъдил ответника да заплати на жалбоподателя сумата от 500 лв., представляваща понесените от него разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че срещу държавния служител от МВР, на 22.01.2020 г. е образувано досъдебно производство /ДП/ № 4-рп по описа на Военно-окръжна прокуратура (ВОП) – София и същият е привлечен в качеството на обвиняем, в условията на съучастие с водача на л. а. ВАЗ 2107, за извършено престъпление от общ характер по смисъла на чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като му е взета мярка за неотклонение "подписка". Във връзка с това, със Заповед № Л-1483 от 17.03.2020 г. на Гл. директор на ГДИН е образувано дисциплинарно производство срещу Д., определен е и състава на ДРО, за извършено от него тежко нарушение на служебната дисциплина, за което, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР – за деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата - се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗМВР. Установено е също, че началникът на Затвора Белене е надлежно уведомен за образуваното досъдебно производство, въз основа на нарочно писмо, рег. № ДП 2 от 16.03.2020 г. Въз основа на това административният орган е приел, че служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина и е издал оспорвания административен акт. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен, по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2, вр. чл. 214, ал. 1, т. 1, изр. второ, вр. чл. 37 от ЗМВР орган и в законоустановената писмена форма, но в нарушение на материалния закон. Административният орган не е доказал наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на приложимата материалноправна норма чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР и в оспорената заповед липсват изложени мотиви относно наличието на втората изискуема от закона предпоставка - служебното положение на служителя да затруднява разкриването на обективната истина. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за правния спор доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил правни изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят и към които тя препраща на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. Обосновано и законосъобразно съдът решаващият съд е приел, че административният орган не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на приложимата материалноправна норма – чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР – наличие на образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и факта, че служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. От изискуемите предпоставки органът е доказал наличието на образувано дисциплинарно производство срещу Д.. За отстраняването му от длъжност обаче това не е достатъчно. Не е мотивиран вторият от изискуемите елементи от фактическия състав, а именно: кои фактически обстоятелства са дали основание на административния орган да приеме, че служебното положение на Д. би затруднило разкриването на обективната истина в конкретния случай, т. е. не става ясно каква е конкретната връзка между служебното положение на жалбоподателя и опасността от затрудняване разкриването на обективната истина по образуваното дисциплинарно производство. Такава връзка следва да бъде обоснована, за да се приеме, че фактическият състав на приложимата правна норма е осъществен, което в случая не е сторено. При това положение изводите на решаващия съд са обосновани и законосъобразни. Не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. При този изход на правния спор в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени понесените по делото разноски, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че направеното възражение от касатора за прекомерност на заплатеното възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция е неоснователно. На Д. Д. следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 800 (осемстотин) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение