Решение № 733 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15335/2014 г.

Решение № 733 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15335/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Р. К. против решение № 2066 от 9.10.2014 г. по адм. дело № 2039/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 225/9.07.2014 г., издадена от експерт в Териториална дирекция "Национална сигурност" (ТДНС) - Пловдив, с която на основание чл. 124а (отм.) от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС) е постановено задържането на К. за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като принудителната мярка е приложена, без да са установени предпоставките за задържане, предвидени в чл. 4, ал. 1 от ЗДАНС (изм.). Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от експерт при ТДНС - Пловдив към Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) на основание отменената норма на чл. 124а, ал. 1 от ЗДАНС текст, който овластява органите на агенцията да задържат за срок до 24 часа лице, за което има данни, че е извършило престъпление, свързано с някоя от дейностите по чл. 4, ал. 1 от ЗДАНС (изм.). Правилно е и заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на установената в чл. 62о, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ППЗДАНС) форма, като съдържа изброените в текста реквизити. В заповедта са посочени правното и фактическото основание за прилагане на мярката, а конкретни данни да възможна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление се съдържат в материалите по ДП № ДП-ПД-1/2014 г. по описа на ДАНС-Н-21 гр. Пловдив. Преписката е цитирана в заповедта, поради което данните в нея следва да се приемат за част от мотивите, обосноваващи административния акт. В този смисъл правилно е позоваването на Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Ето защо възраженията на жалбоподателя за немотивираност на акта са неоснователни. Аргументирано е и заключението на първоинстанционния съд, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните изисквания за закона. Разпоредбата на чл. 124а, ал. 1, от ЗДАНС в ред. до отмяната с ДВ бр. 14 от 2015 г. овластява органите на агенцията да задържат за срок до 24 часа лице, за което има данни, че е извършило престъпление, свързано с някоя от дейностите по чл. 4, ал. 1 от закона. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. При правилно тълкуване и прилагане на закона Административен съд - Пловдив приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. В случая са налице данни за възможната съпричастност на К. към извършването на престъпление по чл. 248а от Наказателния кодекс (НК) - предоставяне на неверни сведения с цел получаване на кредит. В случая данни в тази насока се съдържат в показанията на Д. Т. Д., дадени по ДП № 1/2014 г. по описа на ДАНС-Н-21 гр. Пловдив. При тези данни правилно е преценено, че предпоставките на чл. 124а, ал. 1 от ЗДАНС (отм.) са осъществени - установените факти дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършеното престъпление, свързано с дейностите по чл. 4, ал. 1 от ЗДАНС. Цитираният текст регламентира сферите на дейност, в които ДАНС провежда защита на националната сигурност от посегателства, насочени срещу независимостта и суверенитета на държавата, териториалната цялост, установения в страната конституционен ред, правата и свободите на гражданите. Според цитирания текст в ред. до изменението с ДВ, бр. 14 от 2015 г. органите на агенцията защитават националната сигурност от посегателства, свързани с опасност за паричната система (т. 15, пр. 2). Престъплението, към което Камберов е съпричастен попада в последната категория и е насочено против паричната и кредитната система на страната. Поради това правилно от страна на съда е преценено, че условията на чл. 124а, ал. 1 (отм.) във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 15 (изм.) от ЗДАНС са изпълнени и са налице предвидените в закона предпоставки за прилагане на посочената в закона мярка за административна принуда. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие нормативните изисквания. Заповедта е издадена с оглед данни за съпричастност на Камберов в извършването на престъпление, а мярката е приложена в съответствие с изискванията на закона, след констатация, че жалбоподателят не е намерен на постоянния адрес и на адреса, на който сам твърди, че пребивава, за да му бъде връчена призовка. Обстоятелството, че докладната записка във връзка с издирването на Камберов е съставена след издаване на процесната заповед, не променят установените в нея факти, още повече, че Камберов сам признава, че заведението, в което твърди, че живее се ремонтира и няма друг адрес в гр. Пловдив (протокол за разпит от 10.07.2014 г.). По този начин е спазена и целта на закона, тъй като ограничаването на правата на жалбоподателя е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление, като се осигури явяването на лицето пред органите на досъдебното производство и да се попречи на жалбоподателя да се укрие. Това е в съответствие и с изискванията на чл. 5, ал. 1, б. "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи - свободата на жалбоподателя е ограничена временно, на основание, предвидено в закона, с цел да се осигури явяването му пред органите на предварителното разследване при обосновано подозрение за извършване на престъпление и за да се избегне укриването му. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато посоченото от касатора нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Не са налице основания за отмяна на решението и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" сумата 300.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,