Решение № 9991 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5646/2013 г.

Решение № 9991 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5646/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Атанас Иванов Василев срещу решение № 1299 от 25.02.2013 г., постановено по адм. дело № 45/2013 по описа на Административен съд - София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - директорът на Столично управление "Социално осигуряване" не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Атанас Иванов Василев против решение № РО-798 от 05.12.2012 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване", с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на същия срещу разпореждане № 620221/36 от 05.10.2012 г. на ръководителя по "Пенсионно осигуряване", с което е разпоредено да се възстанови неправилно изплатената сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст от Атанас Иванов Василев в размер на 9 186,48 лв. (девет хиляди сто осемдесет и шест лева и 48 ст.), главница за периода от 01.08.2011 г. - 30.09.2012 г. в размер на 8 184,40 лв. (осем хиляди сто осемдесет и четири лева и 40 ст.) и лихва в размер на 1002,08 лв. (хиляда и два лева и 08 ст.), начислена към 05.10.2012 г. За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен и при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. По делото е установено, че със заповед № К-7375 от 15.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и заявление рег. № 21948 от 27.06.2011 г., е прекратено служебното правоотношение на главен инспектор Атанас Иванов Василев, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, считано от 01.08.2011 г. Установява се, че Атанас Василев е подал заявление с вх. № 02005789 от 24.08.2011 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При подаване на това заявление същият е декларирал, че не се осигурява от 01.08.2011 г. От данните по делото е видно, че до 31.07.2011 г. жалбоподателят има придобит осигурителен стаж в размер на 16 години, 10 месеца и 0 дни от I категория като военнослужещ по чл. 69 от КСО; 1 г., 7 месеца и 6 дни от II категория и от III категория - 8 години, 5 месеца и 8 дни или общ осигурителен стаж, превърнат по реда на чл. 104 от КСО към III категория - в размер на 38 години, 5 месеца и 28 дни. При тези данни административният орган е констатирал, че жалбоподателят отговаря на предпоставките, посочени в чл. 69, ал. 2, т. 1 от КСО - наличие на 25 години общ осигурителен стаж, от който 2/3 действително изслужени като военнослужещ по ЗМВР и е налице прекратяване на служебното правоотношение, считано от 01.08.2011 г. В тази връзка длъжностното лице по пенсионно осигуряване е издало разпореждане № 6202216487 от 02.09.2011 г., с което на Атанас Иванов Василев е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата 01.08.2011 г., която дата е датата на прекратяване на осигуряването. Със заявление вх. № МП 72100 от 31.08.2012 г. до директора на Столично управление "Социално осигуряване" Атанас Василев е поискал преизчисляване на отпуснатата пенсия въз основа на допълнително представен осигурителен стаж за времето от 01.08.2011 г. - 01.08.2012 г. по удостоверение обр. УП 3 изх. № 1644 от 31.08.2012 г., издадено от Застрахователно акционерно дружество "Булстрад Виена иншурънс груп". Във връзка с това заявление длъжностното лице по пенсионно осигуряване е установило, че пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, с начална дата 01.08.2011 г., е отпусната в нарушение на чл. 94, ал. 1 КСО, тъй като към тази дата не е налице прекратяване на осигуряването. Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО (редакция към ДВ, брой 104 от 2005 г.) пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от прекратяване на осигуряването. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 КСО и продължава до прекратяването й. За да има прекратяване на осигуряването, трябва да има прекратяване на трудовата дейност. Такова прекратяване е налице, когато лицето не работи и не се счита за осигурено поне един ден на едно от основанията по чл. 4 КСО. Не е налице прекратяване на осигуряването, когато има прекратяване на трудовия договор и сключване на нов договор или започване на нова трудова дейност в същия работен ден от прекратяване на договора, както е в настоящия случай. При тези данни правилно административният съд е приел, че не е налице прекратяване на осигуряването за подалия на 24.08.2011 г. заявление за пенсиониране жалбоподател. В съдържащата се в бланката - заявление образец УП - 1 - декларация за прекратяване на осигуряването Атанас Василев е посочил, че не се осигурява от 01.08.2011 г., прилагайки заповед № К-7375 от 15.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи. Отчитайки датата на подаване на документите, съдът точно е приел, че жалбоподателят е укрил обстоятелствата, свързани с нововъзникналото трудово правоотношение. Недобросъвестността предполага субективно отношение на дееца, който е получил осигурителното плащане със съзнанието, че то не му се дължи. Налице е деклариране на неверни факти, които са от значение за възникване и упражняване на правото на пенсия. Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно със законната лихва. В случая са налице недобросъвестно получени суми по отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст поради непрекратено осигуряване. Размерът на дължимата за възстановяване пенсия е изчислен правилно от директора на Столично управление "Социално осигуряване". С оглед горното не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,