Решение № 583 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3331/2023 г.

от 29.12.2021 г. на Състав по спорове при Патентно ведомство на Република България, утвърдено от председателя на Патентно ведомство на Република България, с което на основание чл. 58, ал. 3, т. 1 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) се потвърждава решението за отказ за издаване на патент по Заявка 112684/16.02.2018 г. Метод и система за доставка на чист въздух на определена територия с вятърни турбини , подадена от Б. Харлов. Касационният жалбоподател Б. Харлов, счита обжалваното решение за неправилно постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на първоинстанционния съд, базиран на заключенията на експертите от Патентното ведомство, че заявеният обект се смята за непатентоспособен, съгласно чл. 6, ал. 1 ЗПРПМ, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 9 ЗПРПМ. Твърди, че в процесните предложения Метод и система за доставка на чист въздух на определена територия, наречена полигон , при което се създава изкуствен вятър с необходимата скорост, направление и дебит въобще не може да се каже, че произтичат по очевиден начин от състоянието на техниката, защото техниката такъв проблем не решава и такова решение не предлага. Излага, че по същество всички становища на Патентното ведомство, поддържани и от съда, се базират на двата документа - RO129944 /А2/ - 2014-12-30 и CN201531466 /U/ 2010-07-21, за които е направен анализ за липса на изобретателска стъпки. Сочи, че и двата документа не се доближават и не покриват признаците на процесните предложения с недискутируема досега цел - изчистване на замърсен въздух или смог на цял един град. Първият документ показва как група от ветрогенераторни модули се използва за преобразуване на енергията на вятърния напор в електрическа енергия, а не обратното. Вторият документ описва полезен модел на регенераторно съоръжение за защита от градската околна среда, като целта на това съоръжение е да достави свеж горски въздух до определено градско ограничено пространство чрез въздуховоди във вид на тръби. Сочи, че в неговия случай няма тръби, поради което системите са несравними. Въз основа на горното обосновава извод, че обектите за закрила от претенции 1 и 2 изпълняват критерия за наличие на изобретателна стъпка по смисъла на чл. 9 ЗПРПМ. Оспорва извода на съда, че заявеното изобретение не е ново, тъй като се предшества от двете противопоставими изобретения/полезен модел. В тази връзка сочи, че еднаква област на приложение не означава еднакъв подход и еднакви средства за постигане на сходни цели, като е налице огромна разлика в размерите и мащабите. Твърди неправилност на становището на вещото лице за липса на новост, тъй като претенцията не дефинира метод, защото има само една стъпка. Излага, че задачата на заявеното изобретение е да създаде метод и система от съоръжения и устройства и по същество съдържа редица стъпки, свързани с оценка на състоянието на околната среда, определяне параметрите на съществуващия естествен вятър, насочване на въздушния поток в необходимата посока, оценка на постигнатия ефект и други. Според касатора, за да се отрече признакът новост за Претенция 1, отново се противопоставя документ CN201531466UU, като най-близко ниво на техниката. Извличат се две общи стъпки - подаване и бавно навлизане на чист въздух. Касаторът счита, че от една страна това е в противоречие с твърдението по-горе, че описаният от него метод има само една стъпка, а от друга страна неправилно се твърди, че щом има общ признак в подаване и навлизане на чист въздух по една улица, то събитията са идентични и новост няма. Според касатора от гледна точка на инженерната екология може да се направи заключение, че предлаганите технически решения съдържат признаците изобретателска стъпка по смисъла на чл. 9 ЗПРПМ и новост по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗПРПМ, а това означава, че претенции 1 и 2 са патентоспособни по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗПРПМ. Оспорва и изводите, че претенциите се представят по-скоро като идея, в много общ и схематичен план, без да са изложени конкретни технически признаци, необходими за реализацията. Твърди, че идеята е подплатена с конкретни чертежи и описание на действащите подсистеми, като промишлената приложимост не се разглежда като препятствие за патентоспособност по смисъл на чл. 6 ал. 1. Счита, че предназначението на системата се вижда ясно дори от неспециалист в областта, от заглавието на самата заявка за патент, където е дефинирана задачата на заявеното изобретение - да създаде метод и система от съоръжения и устройства за получаване на изкуствен вятър с необходимата скорост, направление и обем в приземния въздушен слой на определена територия (полигон) с цел отвеждане на замърсен, замъглен или нагорещен въздух или смог от територията на полигона и замяната му с чист или поне по-чист въздух. Оспорва отказа на първоинстанционния съд да му даде възможност да защити доводите си с повторна съдебно-техническа експертиза (СТЕ) от компетентни експерти. Излага допълнителни аргументи за патентноспособност на претенциите, като прави подробен анализ на предлаганите технически решения и противопоставените документи. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да му присъди направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба председателят на Патентно ведомство на Република България, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. Стоев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

срещу Решение 112684/11.05.2021 г. На 17.12.2021 г. със Заповед 3-1081-

на председателя на Патентно ведомство и на основание чл. 57, ал. 1 ЗПРПМ е назначен състав по спорове, който да разгледа жалбата срещу решението за отказ за издаване на патент. На 29.12.2021 г. с Решение РС-361-

на Състава по спорове при Патентно ведомство на Република България, утвърдено от председателя на Патентното ведомство, на основание чл. 58, ал. 3, т. 1 ЗПРПМ е потвърдено решението за отказ за издаване на патент по заявка 112684/16.02.2018 г. Метод и система за доставка на чист въздух на определена територия с вятърни турбини , подадена от Б. Харлов. По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - патентна експертиза. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. При извършена съпоставка между заявената претенция 1 и публикация CN201531466U/21.07.2010 г. и въз основа на заключението на назначената по делото експертиза, съдът е приел, че се касае за еднаква област на приложение, а именно - инженерна екология, еднакъв технически проблем - замърсяването на въздуха, еднакви технически решения - доставка на чист въздух на определена територия , т. е налице е идентичност и на търсения резултат. За еднакви са приети и средствата за постигане на техническото решение, а именно и в двата случая се използва подсистема от вентилатори. Обоснован е извод, че заявената претенция е вече част от състоянието на техниката, която е разгласена в обсъжданата публикация, поради което не е налице новост по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗПРПМ, а това означава, че претенция 1 не е патентоспособна по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗПРПМ. Прието е още, че в заявената претенция и публикация CN201531466U е налице една и съща цел (да се прочисти въздуха), която се постига с използването на подсистемата вентилатор/ генератор , а от заключението на вещото лице се установява, че за средния специалист в областта на инженерната екология е напълно ясно, че същата може да се включва в цяла урбанизирана въздуховодна система. Посочено е, че такъв специалист има познания и опит впоследствие да използва разкритието в румънския полезен модел (RO129944A2/30.12.2014 г.) и базирайки се на общоинженерни познания, да комбинира и пригоди признака управляващи елементи от по-ранното разкритие до система за централно управление. Според съда това е така, тъй като средният специалист познава и борави с автоматизирани системи в областта на инженерната екология, при което може да реши техническият проблем за автоматизиране на системата за доставка на чист въздух, т. е. средният специалист има възможност да изработи такава автоматизираност. Формиран е извод, че претенция 2, произтича от състоянието на техниката, поради което не е налице изобретателска стъпка по чл. чл. 9 ЗПРПМ, а това означава, че претенция 2 не е патентоспособна по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗПРПМ. Въз основа на горното съдът е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. С твърдения за неправилност и необоснованост на съдебното решение по същество касаторът поддържа аргументите си изложени пред административния орган и пред първоинстанционния съд. Основният довод на касатора за неправилност на съдебното решение е преценката му за верността на приетото по делото заключение на съдебната експертиза. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът назначава вещо лице, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. В случая предмет на съденото производство е законосъобразността на индивидуален административен акт, с който на касатора е отказана регистрацията на заявка за патент за изобретение. За да се прецени материалната законосъобразност на оспореното решение съдът следва да извърши проверка на фактическите изводи и на правните основания, въз основа на които органът постановил акта си. За да постанови отказа си органът е приел, че изобретението не отговаря на изискванията за патентоспособност по чл. 6, ал. 1 ЗПРПМ, тъй като не е налице изобретателска стъпка по чл. 9 ЗПРПМ. Фактическите основания за издаване на отказа, видно от съдържанието на акта и предмета на искането, с което органът е сезиран, са изцяло в областта на науката и в частност на техниката и инженерна екология. Самият орган се е позовал на специална експертиза, за да установи съответствието на заявлението с изискванията на закона за патентоспособност по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗПРПМ, т.е. да установи доколко е ново, има изобретателска стъпка и е промишлено приложимо. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за съществуването на фактическите основания, посочени в акта е на органа. В случая, с представената по делото административна преписка, в т.ч. включените в нея и инкорпорирани в крайния административен акт заключения на експерти, органът е доказал липсата на предпоставките за патентоспособност по чл. 6, ал. 1 във вр. чл. 9 ЗПРПМ. С оглед на това и в съответствие с общия принцип на чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК касаторът е бил този, комуто е била доказателствената тежест да установи, че релевантните за извода на органа факти не са обосновани и не отговарят на фактите от действителността. За това той е разполагал от процесуалната възможност да поиска назначаването на съдебна експертиза, която чрез специалните знания, които експертът притежава, да даде заключение за твърдяните необосновани и неверни, според него, фактически изводи в оспорения акт. Касаторът се възползвал от това свое процесуално право и съдът е назначил съдебна експертиза, която е дала процесното заключение. Същото е било оспорено от касатора в хода на съдебното производство, но съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 201 ГПК за назначаване на повторна експертиза. Неподкрепените с доказателства декларации на касатора за "немотивираност" и "некомпетентност" на заключението на вещото лице не оборват установените по делото - чрез специалните знания на експертите, дали заключение в хода на административното и на съдебното производство, факти, че методът и системата - предмет на претенциите, не отговарят на изискванията за изобретателска стъпка по смисъла на чл. 9 ЗПРПМ. Правилни и съответни на събраните доказателства са изводите на административния орган, че обектите за закрила от претенции 1 и 2 следват явно от състоянието на техниката и не изискват познания, надвишаващи познанията на специалиста в областта. Преценката за патентоспособността на Метод и система за доставка на чист въздух на определена територия с вятърни турбини , за които се претендира с независима претенция 1 за метод и независима претенция 2 за система, правилно е направена на основа на резултатите от проучването на състоянието на техниката чрез сравнителен анализ с признаците на най-близкото релевантно решение, известно от публикация СN201531466U/ 21.07.2010 г., което разкрива подобряване на състоянието на градското замърсяване на въздуха чрез подаване на чист въздух, създаван от вентилатори, свързани във вентилаторна система за насочване на чистия въздушен поток към територии, за които има информация за висока степента на замърсяване на въздуха, в комбинация с признаците на друго известно техническо решение от публикация R012994442/30.12.2014 г., което разкрива ветрогенераторна система с възможност за насочване на ветрогенераторите в съответствие със данните от система за мониторинг на въздушните потоци. В резултат от сравнителния анализ е установено, че комбинацията от признаците на двете публикации, покриват признаците на процесните претенции. Тези изводи на административния орган са потвърдени и от приетата по делото експертиза, съгласно която средният специалист от областта познава съдържанието на двете по-ранни публикации и той лесно би могъл да ги комбинира и да надгради разработката в СN201531466U с една автоматична система, като тази разработена в R012994442. Следователно правилен и съответен на доказателствата е изводът, че методът и системата, за които претендира заявителят не отговарят на изискванията за изобретателска стъпка по смисъла на чл. 9 от ЗПРПМ, поради което заявеното изобретение не отговаря на изискването за патентоспособност на чл. 6, ал.1 ЗПРПМ. Следва да се посочи, че съдът недопустимо е домотивирал административния акт, като е формирал извод за липса на новост по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗПРПМ, каквито констатации от страна на административния орган липсват, тъй като актът е мотивиран с липса на предпоставките на чл. 9 ЗПРПМ. Този извод обаче не се отразява на правилността на крайния извод на съда за законосъобразност на акта. Ето защо доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът е направил правилни и обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Патентно ведомство юридическото лице в чиято структура е органът-ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.