Решение № 7562 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 448/2020 г.

Решение № 7562 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 448/2020 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Дяков от [населено място] против решение № 2054/30.10.2019 г. по адм. дело № 1770/2019 г. на Административен съд Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба ТД на НАП Варна не изразява становище по касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на М. Дяков срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № ПО-03002718001337-91-001 от 06.02.2018 г. издаден от И. Попова на длъжност старши инспектор по приходите в отдел "Услуги за клиента", офис Шумен при ТД на НАП – Варна потвърден с решение № 88 от 03.05.2018 г. на директора на ТД на НАП гр. Варна. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че извършените плащания за осигурителни вноски след като не е налице реално осъществяване на трудова дейност се явяват платени без правно основание и подлежат на възстановяване след извършената корекция. Решението е правилно. С процесния АУЗД са установени дължими осигурителни задължения за ДОО, здравно осигуряване и универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в размер на 0. 00 лв. и сума за възстановяване след корекцията в размер на 78, 74 лв. Първоначално постановеното решение на административния съд е било отменено с решение на ВАС и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав. Съдът е спазил дадените задължителни указания на ВАС като при повторното разглеждане на правния спор са събрани гласни доказателства за установяване факта на извършване на трудова дейност от жалбоподателя през процесните периоди. По делото е установено, че данъчно задълженото лице М. Дяков е подал декларации обр. 1 и обр. 6 за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в качеството си на самоосигуряващо се лице собственик на "Йомо-стар" ЕООД, а дружеството е подало годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. като във всички е декларирано, че за съответния данъчен период данъчно задълженото лице не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството, обстоятелство, което се намира в противоречие с декларираните задължения за социално осигуряване. Във връзка с констатираните несъответствия при подаването на декларации обр. 1 е изпратено и съобщение по чл. 103 от ДОПК за отстраняването им връчено на 17.11.2017 г. с отказ за получаване, удостоверен с подписа на един свидетел като в 14 дневния срок несъответствията не са отстранени. Предвид обстоятелството, че несъответствията се отнасят до данни съдържащи се в регистъра по чл. 81, ал. 1 ДОПК те са отстранени от служител на съответната териториална дирекция на осн. чл. 103, ал. 3 от ДОПК, за което на лицето е изпратено уведомление в 14 дневен срок от отстраняване на несъответствието. Проверката и оспорените актове на ТД на НАП гр. Варна са издадени при действието на чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Изм. и доп. ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.), където в предложение второ изрично е предвидено, че декларация образец № 1 се подава без издаване на задължителни предписания, когато в хода на проверка или ревизия органите по приходите служебно установят обстоятелства по чл. 103, ал. 1 от ДОПК или установят, че декларация не е подадена или не е следвало да бъде подадена, т. е. изрично е предвидено приложението на нормата в хипотезата на извършвана проверка, какъвто е настоящият случай. Следователно решаващият състав правилно е приел, че оспореният АУЗД е издаден при спазване на процесуалните правила. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, а именно: осъществявал ли е жалбоподателят в качеството му на едноличен собственик на "Йомо-стар" ЕООД трудова дейност през периода 01.01.2013 г. – 31.12.2015 г. по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО като основание за задължение за внасяне на задължителни осигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице за същите тези периоди. За да възникне задължение за жалбоподателя за социално осигуряване, той трябва да осъществява трудова дейност през процесния период, заявен от него с декларация образец 1. Наред с регистрацията като самоосигуряващо се лице следва да бъде доказано и фактическото извършване на трудова дейност започнало към определен момент, което отговаря на основния принцип, че осигуряването се обвързва с полагането на труд. В мотивите на съдебното решение е изложена подробно фактическата обстановка по спора, направен е анализ на нормативната уредба, както и на събраните доказателства и доказателствени средства. При така установените факти, правилно съдът е посочил, че жалбоподателят не установява в условията на пълно главно доказване в процеса твърдения факт на осъществяване трудова дейност през процесните периоди. Деклараторът не е представил доказателства, че е упражнявал трудова дейност и други действия, свързани с дейността на дружеството, което е довело до извода на органа по приходите и на съда, че независимо от подадените декларации обр. 1 и обр. 6 като самоосигуряващо се лице едноличен собственик на "Йомо-стар" ЕООД след като жалбоподателят не е упражнявал реално и фактически трудова дейност през процесните периоди за претендираното време той не попада в кръга на задължените лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и не е следвало да подава декларации обр. 6 за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., както и да плаща осигурителни вноски. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение