Решение № 7773 от 11.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9994/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Топлофикация София ЕАД, гр. София против решение 9040/18.06.2024 г. по адм. дело 2314/2024 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.12, т.4 и т.5 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Против първоинстанционното съдебно решение е постъпила и касационна жалба от Националната експертна лекарска комисия, в която се развиват доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради недопускане изготвянето на съдебно-медицинска експертиза, която въз основа на представените медицински документи да даде заключение дали са налице предпоставките по чл.12 т.4 НМЕ. Посочено е, че без да се съобразят мотивите на административния орган за липсата на данни за рецидив на основното заболяване на освидетелстваното лице, първоинстанционният съд не би могъл да квалифицира установеното [заболяване] като хронично. Ответникът по касационните жалби, Д. Б. П., от гр. София, чрез адвокат Веселинов изразява становище за неоснователност на същите. Представя писмен отговор, в който обосновава освен наличието на фактическия състав от хипотезата на чл.12, т.4, предл. второ НМЕ, който е бил възприет като наличен от първоинстанционния съд, но и фактическия състав от хипотезата на чл.12, т.6 НМЕ. Останалите ответници, РД Социално подпомагане София-град, ТП на НОИ София-град, ТЕЛК при УМБАЛ Св. Иван Рилски ЕАД, гр. София, ДКЦ-XXIV-София ЕООД, гр. София и Агенцията за хората с увреждания не изразяват становища. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК са неоснователни. С решение 9040/18.06.2024 г. по адм. дело 2314/2024 г. Административен съд София град е отменил Експертно решение (ЕР) 42 от заседание 13 от 26.01.2024 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Приел е, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона основания за незаконосъобразност по чл.146, т.4 и т.5 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че на 03.07.2023 г. на Д. Б. П. е бил издаден болничен лист 20231189482 от ЛКК при ДКЦ-XXIV-София ЕООД, гр. София, с който са и определени 30 календарни дни отпуск от 27.06.2023 г. до 26.07.2023 г. за придружаване и гледане на болен член на семейството нейната майка Ц. Н. Т., диагностицирана със [заболяване]. Болничният лист е обжалван от директора на ТП на НОИ София-град, по което оспорване ТЕЛК при МБАЛ Св.Иван Рилски ЕАД е издала Експертно решение 240 от зас. 94 от 20.10.2023 г., в което е констатирала 100% ТНР с чужда помощ на освидетелстваното лице, приемайки че болничния на Д. Б. П. е издаден в нарушение на чл.12, т.5 от НМЕ. Не е обсъждала и не е изложила мотиви по хипотезите на чл.12, т.4 и т.6 НМЕ. Със сходни мотиви ЕР на ТЕЛК е потвърдено от ЕР 42 от заседание 13 от 26.01.2024 г. на Националната експертна лекарска комисия. НЕЛК е приела, че Ц. Н. Т. е с доказано от 2010 г. [заболяване]. Извършена е [заличен текст]. Впоследствие, поради рецидиви на процеса, до 2019 г. са осъществени няколкократни операции, [заличен текст]. През 2019 г. е установена [заличен текст]. Проведена е [заличен текст]. За това заболяване с Решение 1602/14.05.2020 г. на ТЕЛК II-ри състав към I-ва МБАЛ гр. София е определена 100 % степен на увреждане с чужда помощ с пожизнен срок. НЕЛК е отбелязала също, че през месец януари 2023 г. общото състояние на Ц. Н. Т. се е влошило, лекувана е неколкократно стационарно. По този повод на дъщеря й Д. Б. П. са издавани болнични листове за гледане на болен член от семейството, последният от които е обжалван. НЕЛК е приела, че е правилен изводът на ТЕЛК за издаване на БЛ в нарушение на чл.12, т.5 НМЕ, поради което е потвърдила ЕР на ТЕЛК, с което е отменен БЛ Е20231189482. Не е изложила съображения защо не са налице фактически състави от хипотезите на чл.12, т.4 и т.6 НМЕ. Възприети по този начин фактите по спора обосновават незаконосъобразност на актовете на органите по медицинската експертиза, досежно процесния болничен лист. Видно от материалите по МЕД е, че през юни 2023 г. на Ц. Н. Т. е била извършена [заличен текст], а за периода, за който е издаден обжалваният БЛ, на 13.07.2023 г. на майката на Д. Б. П. е извършено [заличен текст]. Извършването на ежемесечни оперативни интервенции във връзка с [заболяване] на пациентката законосъобразно е било ценено от административния съд като обостряне на същото. Доводите и възраженията на НЕЛК в касационната им жалба, че е следвало да бъде назначена съдебно-медицинска експертиза служебно от съда за да изясни налице ли са фактическите състави от хипотезата на чл.12, т.4 НМЕ са неоснователни. Съгласно чл.171, ал.2, изр. второ съдът може да назначава вещи лица служебно, в случаите когато за изясняването на фактите са необходими специални знания. Липсата на мотиви от органите на медицинската експертиза за характера и развитието на заболяването на Ц. Н. Т. сочат наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са се отразили на материалната законосъобразност или биха могли да се отразят. Отсъствието на мотиви за наличие на обостряне във връзка с предприетите медицински интервенции прави оспорените актове необосновани. Назначаването на съдебно-медицинска експертиза би било наложително за проверка на изразена медицинска теза за липса на фактическите състави по чл.12, т.4 и т.6 НМЕ, а в случаите когато такава липсва няма как да се опровергава, респ. доказва, още повече и предвид забраната съдът да мотивира актовете на административните органи. Съгласно чл.12, т.4 НМЕ не се издава болничен лист за временна неработоспособност за гледане на хронично болен освен в случаите, когато се прибавя ново заболяване, което утежнява състоянието и налага гледане на болния, при обективизирано изостряне на заболяването или в терминалния стадий. Хроничното заболяване е дългосрочно, персистиращо заболяване, което може да бъде контролирано, но не и напълно излекувано. Според Световната здравна организация, хронични заболявания са сърдечно-съдовите болести, диабетът, хроничните респираторни болести (като астма и хронична обструктивна белодробна болест) и всички видове рак. Извършената [заличен текст] и извършеното [заличен текст], в рамките на ежемесечните оперативни интервенции във връзка с [заболяване] на пациентката налага извода за детерминираност от обостряне на заболяването и обосновава наличието на фактическия състав от хипотезата на чл.12, т.4 от НМЕ. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. По разноските: Разноските за касационната инстанция предвид неоснователността на касационното оспорване следва да бъдат поставени в тежест на касаторите. Д. Б. П., от гр. София прилага по делото списък за разноски по чл.80 ГПК със следните позиции: 1.) 10,00 лева, заплатена ДТ, пред АССГ 2.) 400,00 лева адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, пред АССГ. 3.) 400,00 лева адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, пред ВАС 4.) 30,00 лева, заплатена ДТ по сметка на ВАС 5.) 1,60 лева, такса банков превод Отчитайки факта, че не пререшава спора съдът има правомощие да присъжда само сторените разноски за касационното производство. Доколкото не е пропуснат срока за заявяването им пред първоинстанционния съд, страната може да претендира пред Административен съд София град, извършените по делото пред него разноски. По изложените съображения искането за разноски по т.1 и т.2 е неоснователно. В касационната инстанция се дължат действително направените разноски. По делото няма доказателства за заявените по т.4 и т.5 заплатени ДТ и комисионни и досежно тях искането по чл.143 АПК също е неоснователно. За претендираните разноски по т.4 във връзка с чл.38 от Закона за адвокатурата и предвид изхода на спора пред касационната инстанция са налице основания за присъждането им в претендирания размер. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение