Решение № 122 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2008 г.

Решение № 122 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218а, буква "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от Областен управител на област Стара Загора срещу въззивно решение № 115/14.12.2007 г. по гр. д. № 449/2007 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, т. о. Обстоятелствата по делото са следните: П. к. "Н" - град К., област Стара Загора, е предявила против Д., представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областния управител на област Стара Загора, иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). В исковата молба ищецът твърди, че ПК "Н" е съставна к., която е създадена и съществува на територията на град К. и 10 села, като през годините Селкооп - с. Х. е била в състава на Селкооп - с. К. и след това е преминала към "Н". Твърди се също така, че през 1969 г. бившият Селкооп е построил в с. Х. търговска сграда и фурна по стопански начин и със собствени средства. Излага се, че от построяването досега посочените обекти са се стопанисвани, владяни и ползвани от ищеца, заведени са били като ДМА в балансовите му книги, плащани са били данъци за тях. Сочи се, че по разписния лист сградите се водят на ПК "Н", но в областната администрация са записани като държавна собственост. Поради това се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на двете сгради. С решение № 120д/27.6.2007 г. по гр. д. № 230/2007 г. Казанлъшкият районен съд, г. к., е уважил предявения иск. С решение № 115/14.12.2007 г. по гр. д. № 449/2007 г., по въззивна жалба от ответника по исковата молба, Старозагорският окръжен съд, т. о., е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че по делото е доказано по безспорен начин, че процесните сгради са построени със средства на ищеца, макар и върху държавна земя и съгласно изискването на § 26 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите /обн. в ДВ, бр. 41 от 2007 г./ имотите следва да се деактуват. Срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд е подадена касационна жалба от ответника по исковата молба, с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, буква "в" ГПК (отм.). В касационната жалба се прави оплакване, че в процесният случай не е налице хипотезата на § 26 от ПЗР на ЗИДЗК, тъй като не е доказано, че ПК "Н" - Казанлък, е изградила със свои средства търговската сграда и фурната. Твърди се, че не е налице доказано правоприемство, тъй като както писмените доказателства, тъй и гласните такива, не установяват, кой е бил инвеститор на обекта, и същите се явяват противоречиви. Освен това се твърди, че след като ищцовата к. е регистрирана през 1989 г., а обединението на потребителните кооперации в Е., Ш. и Ш. с ГПК "Н" е станало през 1971 г., то ищецът не се явява правоприемник. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Ответникът по касация - ПК "Н" - град К. област Стара Загора, не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Решението на въззивната инстанция неправилно. Незаконосъобразно и необосновано Старозагорският окръжен съд е приел, че предявеният иск е основателен. За да бъде уважен един иск, ищецът следва да докаже своята материалноправна легитимация, т. е. че нему принадлежи правото на иск. От събраните по делото доказателства не се установява П "Н" да е правоприемник на ГПК "Н" - Казанлък. Действително последната е регистрирана следствие сливането на потребителните кооперации в Е., К. и Ш. през 1971 г. Ищцовата к. обаче е регистрирана с решение № 4839/26.7.1989 г. по ф. д. № 175/1989 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. По делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че ищецът е правоприемник на регистрираната през 1971 г. ГПК "Н" - Казанлък, за да може да се приложи разпоредбата на § 26 от ПЗР на ЗИДЗК. Посочената норма е приложима когато кооперацията е изградила сгради и постройки със свои средства до 13 юни 1991 г. Липсата на доказателства за правоприемство води нейната неприложимост. Установяването на този факт следва да бъде извършено от ищеца, нещо което той не е сторил. Поради това искът се явява неоснователен. Като е приел обратното Старозагорският окръжен съд е постановил незаконосъобразно и необосновано решение, което следва да бъде отменено и предявения иск - отхвърлен. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза трета ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.