Решение № 1348 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12823/2015 г.

Решение № 1348 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12823/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП срещу решение № 5717/18.09.2015 г., постановено по адм. дело № 2529 по описа за 2015 г. на Административен съд - София град, с което е отменен Ревизионен акт № Р-2214-1403108-091-01/3.12.2014 г., издаден от Мария Атанасова Колева, на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП София - възложила ревизията, и Светлана Димитрова Младенова, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София - ръководител на ревизията, в изменената с Решение № 260/20.02.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - София част относно определените лихви за просрочие в размер на 7 909,14 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора доставчикът и получателят са свързани лица по смисъла на ДОПК, който в обясненията си е посочил, че стоките предмет на спорните фактури, издадени от "Кобалт Х" ЕООД, са повредени при транспортирането им от САЩ /при вноса/. Следователно управителя -Маринов, който е управител на всички дружества по веригата от предходни и последващи доставки, би следвало да знае, че продава и купува /сам на себе си/ дефектирал стоки на значителна стойност - 780 690 лв. Дори и да бъде приета за вярна тезата на РЛ, че не знаело за дефектите, то за периода от време през който е упражнено право на данъчен кредит - м. 12.2013 г. до момента на корекцията м. 06.2014 г. /когато са издадени КИ/ е налице основание да бъде наложена санкция - начисляване на лихва за забава. Според касатора корекцията е можело да бъде извършена много по-рано, непосредствено след закупуването на стоките, а не след 5 месеца. По тези съображения касаторът моли да бъде отменено решението, а РА - потвърден в оспорената част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "ТСЦ Консулт" ЕООД, чрез адв. Терзиева, оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението на административния съд. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № Р-2214-1403108-091-01/3.12.2014 г., издаден от Мария Атанасова Колева, на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП София - възложила ревизията, и Светлана Димитрова Младенова, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София - ръководител на ревизията, в изменената с Решение № 260/20.02.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - София част относно определените лихви за просрочие в размер на 7 909,14 лв. Същите са начислени за периода от м. 12.2013 г. до м. 06.2014 г. във връзка с упражненото право на приспадане на данъчен кредит по коригирани фактури, издадени от "Кобалт Х" ЕООД за периода до анулирането им с издадени от същото дружество кредитни известия. Съдът е констатирал, че с Решение № 260/20.02.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - София (л. 42 от делото), атакуваният РА № Р-2214-1403108-091-01/3.12.2014 г. е отменен в частта на установения резултат по ЗДДС за периода м. 12.2013 г. и изменен в частта определените с РА лихви за просрочие, като е определен нов размер, а именно 7 909,14 лв. с мотив, че същите са дължими, независимо от отмяната РА в частта на определената главница за същия период, като неправомерно упражненото право на приспадане на данъчен кредит за периода от м. 12.2013 г. до м. 06.2014 г., обосновава наличието на лихви за забава до момента, когато неправомерно упражненото право е коригирано. За да се произнесе по съществото на спора обаче съдът е приел за необходимо да бъде изследван въпросът относно наличието на предпоставките за отказ на право на данъчен кредит за данъчен период м. 12.2013 г. по фактурите, издадени от посочения доставчик, въпреки че посоченото не е главен предмет на спора. В тази връзка съдът е установил, че правото на данъчен кредит е упражнено от РЛ през м. 12.2013 г. по 10 бр. фактури, издадени от "Кобалт Х" ЕООД с предмет на доставка сървъри и комутатори, като по тях е начислен ДДС в общ размер на 156 138,00 лв. Като предходен доставчик е "Лазарус", а последващата реализация на стоките е към "Саирекс" ЕООД. С оглед съвкупната преценка на представените доказателства /договор, приемо-предавателни протоколи, както и данни за последващата продажба на стоките/, съдът е приел, че сделките по процесните фактури са реално осъществени. Според съда липсата на материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, както и липсата на документи за гаранционно обслужване не е основание за отказ на ДК. От друга страна е намерил, че от представените по делото фактури и приемо-предавателни протоколи е видно, че стоките (комутатори и сървъри) са описани в степен, която позволява да се установят индивидуализиращите им белези, а именно брой, производител (марка) и модел на комутаторите и сървърите, както и други технически характеристики на последните. В подкрепа на изводите за правомерно упражнено право на данъчен кредит съдът се е позовал на приетите СТЕ и ССЕ. Тъй като договорът по горепосочените фактури е бил развален, от доставчика са издадени КИ, ведно с приемо-предавателни протоколи за връщането на стоките, които според съда са издадени законосъобразно и са отразени коректно от счетоводна гледна точка. Изводът за реалност на доставките според съда води и до недължимост на претендираната от ответника лихва, а доводите на ревизиращите, че жалбоподателят участва във верига от доставки между свързани лица - дружества с управител и едноличен собственик на капитала Илиян Иванчев Маринов, не води автоматично до извод за наличие на данъчна измама, а и по делото такава не е доказана. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Страните не спорят, че с решение на директора на Д "ОДОП", РА е отменен в частта на установения резултат по ЗДДС за данъчен период м. 12.2013 г., като е потвърден едниствено в частта относно начислените лихви за просрочие в размер на 7.909 лв. От данните по делото безспорно се установява, че ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит през м. 12.2013 г. по 10 бр. фактури с предмет на доставка "сървъри и комутатори", издадени от "Кобалт Х" ЕООД, във връзка с които са налице договор, приемо-предавателни протоколи, както и данни за последващата продажба на стоките. Тъй като впоследствие договорът по горепосочените фактури е бил развален, то от доставчика са издадени КИ, ведно с приемо-предавателни протоколи за връщането на стоките. Отмяната на доставките налага извършване на корекции на документираните данни, начисления данък и на ползвания данъчен кредит. Корекциите се извършват от получателя на доставката, но на основание на документи, издадени от доставчика. Получените кредитни известия на стойност полученото плащане и начисления данък за него, се отразяват в данъчните регистри на участниците в доставката и в справките им декларации за съответния период със знак минус. По този начин размерът на ДК, който е ползван се редуцира съответно. В процесния случай доставчикът законосъобразно е издал КИ предвид развалянето на договора. Осчетоводяването също е направено законосъобразно и при двете страни, което е признато и с влязъл в сила РА, издаден на получателя по доставките - "ТСЦ Консулт" ЕООД. С така извършените от страните операции е отстранен напълно риска от загуба на данъчни приходи, поради което правилно съдът е приел за недължими начислените от приходните органи лихви. Разноски: С оглед изхода на спора в полза на ответника се дължат разноски в размер на 1200 лв. - адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,