Решение № 6198 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12/2016 г.

Решение № 6198 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12/2016 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. К. П.-И. от гр. София против решение № 6487 от 27.10.2015 г. по адм. дело № 8062 по описа за 2015 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № РО-505 от 29.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ София - град. Изложени са съображения за нарушение на принципите в чл. 51 от Конституцията на Република България и за неправилно прилагане на чл. 7, ал. 5 от НООСЛБГРЧМЛ във вр. с чл. 171, ал. 1 от ДОПК и чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София - град е оспорил касационната жалба в писмено становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № РО-505 от 29.07.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София - град, потвърждаващо отказа на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, обективиран в писмо № 66-39-16-3 от 09.03.2015 г., да завери осигурителната книжка на К. К. П.-И. за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. Решението на Административен съд София - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 7, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ - редакция, ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила до 30.06.2015 г.) във вр. с § 9 от ПЗР на ПМС № 45/2015 г. за изменение и допълнение на НООСЛБГРЧМЛ. При извършената преценка на събраните по делото доказателства съдът е установил, че за 2006 г. самоосигуряващото се лице (адвокат) е внесло само авансовите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 7 от КСО, но не и пълния размер на дължимите вноски, определени съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО. Когато самоосигуряващото се лице не е внесло дължимите по чл. 6, ал. 8 от КСО осигурителни вноски, то не се счита за осигурено и осигурителната книжка не се заверява. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Изложените в касационната жалба съображения за материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. На основание чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 от КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица до 31.12.2006 г. се установяват по реда, регламентиран в чл. 41 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС): с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (редакция - ДВ, бр. 33 от 2013 г.), приложима по силата на § 9 от ПЗР на ПМС № 45 от 2015 г., за осигурителните периоди до 01.01.2016 г., осигурителният стаж, осигурителният доход и направените от самоосигуряващите се лица осигурителни вноски, се вписват в заверената осигурителна книжка, издадена от съответното териториално поделение на НОИ. Осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица се заверяват при условие, че са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване. От фактическа страна е безспорно, че жалбоподателката не е внесла дължимия размер на осигурителните вноски за 2006 г., изчислен по правилата на чл. 6, ал. 8 от КСО (редакция - ДВ, бр. 119 от 2002 г.). Внесла е само авансовите вноски по чл. 6, ал. 7 от КСО, но не е изпълнила задължението за внасяне на окончателната осигурителна вноска в съответствие с доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация. По силата на цитираните норми на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО и § 1, т. 3, изр. 3 от КСО самоосигуряващо се лице, което не е внесло дължимите по закон осигурителни вноски в пълния им размер, не е придобило осигурителен стаж за съответния отчетен период и не се счита за осигурено. При непридобит осигурителен стаж не е налице основание за заверяване на осигурителната книжка. Нормативната уредба на осигурителния статут на самоосигуряващите се лица, създадена с КСО, не влиза в противоречие с гарантираното право на гражданите на обществено осигуряване съгласно чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България. Правото на обществено осигуряване на гражданите е обезпечено чрез системата на социалното осигуряване, създадена със законова уредба. Държавното обществено осигуряване е форма на организирана материална защита на работещите граждани в случаите, когато поради настъпване на някой от осигурените социални събития те не са в състояние да получават доходи от трудова дейност. Правата на осигурените лица на различни и самостоятелни осигурителни плащания (обезщетения и помощи) са в корелация със задълженията им да участват в набирането на средствата на ДОО. По силата на чл. 3, т. 1 от КСО държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципа на задължителност и всеобщност на осигуряването, а по силата на т. 3 - на принципа на солидарност на осигурените лица. Осигуряването на лицата, внасящи осигурителни вноски изцяло за своя сметка, се подчинява на същия режим. Неотносим към осигурителните права на жалбоподателката е доводът й за погасяване по давност на задълженията за осигурителни вноски за 2006 г. Възражението за изтекла погасителна давност погасява възможността за принудително събиране на задължението по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), но не поражда осигурителни права за подлежащото на осигуряване лице. Самоосигуряващото се лице придобива осигурителен стаж и е осигурено само тогава, когато в съответствие със задължението по чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО е внесло пълния размер на дължимите по закон осигурителни вноски. При невнесени вноски и непридобити осигурителни права осигурителната книжка не може да бъде заверена. Оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,