Решение № 4791 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1888/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Балканстрой - Инженеринг" ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез адв. Влахов, против решение 384/27.11.2023 г., постановено по адм. дело 593/2022 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отменено като незаконосъобразно Разрешение за поставяне 17/01.04.2022г. на главния архитект на Община Кърджали. С доводи за неправилност на решението като постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира неговата отмяна ведно със законните последици. Ответникът главен архитект на Община Кърджали не ангажира становище по касационната жалба. Ответницата Д. Василева, чрез адв. Димитров, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК , а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно Разрешение за поставяне 17/01.04.2022г. на главния архитект на Община Кърджали, с което на основание чл.56, ал.1 и ал.2 ЗУТ е разрешено да се постави от "Балканстрой - Инженеринг" ООД навес в УПИ IV 5723, кв.125 по плана на [жк], гр.Кърджали. Прието е, че оспорения индивидуален административен акт е постановен в противоречие с изискването по ал.5, чл.56 ЗУТ, тъй като от съсобственика на УПИ IV 5723 Д. Василева не е дадено съгласие, липсва и договор за наем. Обсъдено е заключението на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, която установява, че процесния навес се разполага върху свободна дворна площ по смисъла на §5, т.16 от ДР на ЗУТ, тъй като е извън застроената площ на сградата по §5, т.15 от ДР на ЗУТ, независимо, че на подземното ниво са разположени складови помещения към сградата. Установено е и разминаване в местонахождението на разрешения преместваем обект между заявлението, по което е започнало административното производство и процесното разрешение, което също е квалифицирано като основание за незаконосъобразност заявлението е за поставяне на преместваем обект в съседния общински имот с идентификатор 40909.112.292, а разрешението е за УПИ IV 5723 / имот с идентификатор 40909.112.296/. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК. При напълно изяснена фактическа обстановка административният съд е извел обосновани и правилни правни изводи за незаконосъобразност на оспореното разрешение. Въпросът за допустимостта на жалбата на Д. Василева срещу Разрешение за поставяне 17/01.04.2022г. на главния архитект на Община Кърджали е решен с влязло в сила определение 7609/10.07.2023г. по адм.д.5872/2023г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение. Законосъобразен и съобразен с постоянната съдебна практика на ВАС е решаващият правен извод за незаконосъобразност на процесното разрешение за поставяне, поради допуснатото при издаването му нарушение на чл. 56, ал. 5 ЗУТ, тъй като липсва съгласие или сключен наемен договор със съсобственика на имота. Констатираното нарушение на чл. 56, ал. 5 ЗУТ е съществено и е достатъчно основание за отмяна на разрешението за поставяне на преместваемия обект само на това основание. Обосновани са и допълнително изложените мотиви за допуснато друго съществено нарушение от издателя на процесното разрешение, който се е произнесъл извън заявеното искане като е разрешил поставяне на преместваем обект в съседен на заявения имот. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение, поради несъобразяване на 100%-та застроеност на УПИ IV 5723. Тези възражения са направени и пред първоинстанционния съд и са разгледани и обосновано отхвърлени като неоснователни в обжалваното решение, с оглед липсата на такъв вид констатации в приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Неоснователен е доводът за неправилно определена свободна дворна площ, както и че навесът е разрешен за поставяне върху обща част на сградата, за което е необходимо съгласие на етажната собственост, която Д. Василева не представлява. Общите части в етажната собственост се определят по естеството си или по тяхното предназначение. Свободната дворна площ, извън застроената част от имота съставлява обща част съгласно чл. 38 ЗС по предназначение, т.е. следва да обслужва сградата. По делото не са ангажирани такива доказателства. Напротив вещото лице сочи, че процесната свободна дворна площ, върху която е разрешено поставянето на преместваемия обект навес, обслужва само описаните търговски обекти , попада в южната част на имота и съгласно приложената скица е заключена между имот с идентификатор 40909.112.292, УПИ V 5724,6587 и основното застрояване. Освен това по делото липсват доказателства за възникнала Етажна собственост, т.е. отделни обекти в сградата да са придобити от лица, различни от първоначалните собственици /"Балканстрой - Инженеринг" ООД и Д. Василева/. Преди възникване на Етажна собственост, меродавно за разпореждането с общите части, дори и да се приеме, че е налице обща част, е единствено решението на съсобствениците на сградата, за каквито правилно са приети от първоинстанционния съд страните по делото /"Балканстрой - Инженеринг" ООД и Д. Василева/, в каквато насока са ангажираните доказателства в производството. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от ответницата Д. Василева претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи разноски в размер на 1500лв, съставляващи адв.възнаграждение в минималния размер от 1250лв, с включено ДДС, или общо 1500лв , договорено и надлежно заплатено възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 07.03.2024г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,