Решение № 1215 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10574/2017 г.

Решение № 1215 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10574/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Нед свет" ООД, гр. Б., чрез процесуален представител, срещу Решение № 1084/16.06.2017 г. по адм. д. № 680/2017 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 3335/23.12.2016 г., издадена от Зам. Директора на ТД на НАП - Б.. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че нарушението е извършено за първи път и от страна на дружеството не е установена лоша практика. Намира, че деянието е формално и не е довело до вреди за фиска, нито до избягване на данъчно облагане. Счита, че определеният срок от един месец е прекалено дълъг и несъразмерен за нарушението. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед. Ответникът по касационна жалба - Директорът на ТД на НАП - Б. не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение АС - Б. е отхвърлил жалбата срещу Заповед № 3335/23.12.2016 г., издадена от Зам. Директора на ТД на НАП - Б., с която на "Нед свет" ООД е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/ запечатване на обект - автосервиз, находящ се в гр. Б., ж. к. "И." срещу бл. ..., за срок от 1 месец, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗДДС за нарушение на чл. 185, ал. 1-5 във вр. с чл. 188 от ЗДДС. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че дружеството е извършило административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението за ежедневно отчитане на оборотите от реализираните продажби. Счел е, че осъщественото деяние се субсумира в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗДДС, предвиждаща независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, налагането на ПАМ. Съобразил е още, че мотивите на административния орган по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ са достатъчно обосновани. Счел е, че мярката цели превенция и дисциплина, както и преустановяване на лошите практики в обекта, като продължителността на срока отчита необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗДДС, в приложимата й редакция, предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 1 месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително. Такова задължение за отпечатване на пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби, е регламентирано с разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В случая между страните не е спорно, че в деня на съставяне на процесния АУАН дружеството не е отпечатало пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет, с оглед на което първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице материалното правните предпоставки, предвидени в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗДДС за прилагане на ПАМ. Той не е отчел обаче доколко определеният с акта срок на налагане на ПАМ е съобразен с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Същият сочи, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. След като нарушението е констатирано за първи път и не е установено от него да са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то налагането на ПАМ за максимално допустимия от закона едномесечен срок не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Само така не би се засегнал в по- голяма степен от необходимото стопанският оборот, който е източник на приходи в бюджета. Следва да се посочи още, че целите на принудителните административни мерки са дефинирани в чл. 22 от ЗАНН и са свързани с предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и отстраняване на вредните последици от тях. Извън легитимно признатите цели на принудителните административни мерки е превъзпитанието на нарушителите. По аргумент от чл. 12 ЗАНН осъществяването на тази цел е функция на административното наказание и не би могло да мотивира налагането на ПАМ за максималния нормативно установен срок. Като не е съобразил това и е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Оспореният акт не съответства на целта на закона, с оглед на което и по аргумент от чл. 146, т. 5 АПК се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение