Решение № 11487 от 8.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 190/2020 г.

Решение № 11487 от 8.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 190/2020 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Василев от [населено място] против решение № 1105 от 17.09.2019 г., постановено по адм. д. № 993/2018 г. на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-05-196/17.07.2018 г. на кмета на община Костинброд, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Ограда от метални колове и мрежа" по югозападната регулация, без строителни книжа, навлизаща неправомерно в ПИ 507077 и 507084, в противоречие с действащия план на м. Морава, с. Драговищица. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на заповедта. Ответникът кмет на община Костинброд не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Решението на Административен съд – София област е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от представените доказателства. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Същата е постановена в границите на компетентност на кмета на община Костинброд, съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Заповедта е издадена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж от шеста категория, извършен без необходимите строителни книжа и в противоречие с действащия план на м. Морава, с. Драговищица. Собственикът е уведомен за издадения констативен акт и представя възражения, които са съобразени при издаване на заповедта. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ са изпълнени. Изводът на административния съд за постановяване на оспорения административен при наличие на материалноправните основания за това, също е законосъобразен. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Установено е, че нареденият за премахване строеж представлява ограда между ПИ 507077 и ПИ 507017 в местност "Морава", землището на с. Драговищица, община Костинброд, Софийска област, която е изградена от метална мрежа монтирана върху метални колове. Оградата е изградена през 1998 г. в ПИ 507017 по югозападната регулация, без разрешение за строеж, навлизаща неправомерно в съседните ПИ 507077 и 507084 в противоречие с действащия план на м. Морава, с. Драговищица. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че наредената за премахване ограда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ. Строежът е от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 147, т. 5 ЗУТ и според легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж, навлизащ неправомерно в ПИ 507077 и 507084 в противоречие с действащия план на м. Морава, с. Драговищица. Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения, че не е установен периодът на извършване на строежа. Тежестта да проведе пълно доказване на времето на строителството, спрямо което да се провери неговата допустимост по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, или съгласно ЗУТ, е върху оспорващия. В случая успешно доказване на това обстоятелство не е проведено от заинтересованата страна. С оглед твърденията на касатора, че оградата е изградена през 1998 г., правилен е изводът на съда за изграждането на обекта след 1998 г., изключваща приложното поле за търпимост на строежа, съгласно разпоредбите на § 16 ПЗР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗУТ. Не е имало твърдения, респективно не са представени доказателства за започнало или приключило производство по узаконяване на строежа, поради което същият като изграден без строителни книжа, нетърпим и неузаконен, подлежи на премахване. Възражението на касатора, че не е извършител на строежа и не следва да е адресат на заповедта е неоснователно. Като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както неговият извършител, така и неговият собственик и/или възложител, а така също и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден строежа. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В конкретния случай, административният орган е посочил за адресат на заповедта собственика на терена, с което е изпълнил изискванията на закона. Спазена е законоустановената форма при издаване на заповедта, като същата съдържа както фактически, така и правни основания, които се характеризират с необходимата конкретика и обоснованост. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,