Решение № 12286 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5751/2009 г.

Решение № 12286 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5751/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на община Бургас срещу решение № I-96 от 15 януари 2009 година, постановено по адм. д. № 1381/2008 година по описа на Административен съд Бургас, с което е отменен мълчаливия отказ на кмета на община Бургас за издаване на разрешение за поставяне на временен преместваем търговски обект по подадено от "Дарко" АД със седалище София заявление. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците "Дарко" АД и "Онтайм дистрибюшън енд лоджистикс" ЕООД са представили писмени становища по делото, в които излагат съображенията си за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Със заявление № 26-00-1229/22 юли 2008 година "Дарко" АД е поискало издаване на разрешение за поставяне на временен преместваем търговски обект върху територията на плаж "Бургас - север" гр. Бургас на основание чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на Общински съвет Бургас. В установения от закона срок компететният административен орган - община Бургас, не се е произнесла по искането. Съдът е приел мълчаливия отказ за издаване на разрешение за поставяне на временен търговски обект за незаконосъобразен, тъй като са спазени всички изисквания на закона за издаването на такова разрешение. Така постановеното решение е правилно. Поискано е разрешение за поставяне на временен търговски обект върху територия, изключителна държавна собственост. Съгласно изискванията на закона е изработена схема за обектите, съгласувана с МРРБ и одобрена от главния архитект на община Бургас. Искането за издаване на разрешение отговоря на исикванията на закона и кметът на общината, действайки в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде искания административен акт. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че административния орган не е компетентен да поставя условия за издаване на разрешението, които са извън посочените в закона. С приетата от Общински съвет Бургас наредба се регламентира само редът за издаване на разрешения. Обосновани и правилни са изводите му, че разминаването в размера на площите по заявленията и действително съществуващите такива, определени за поставяне на търговски обекти е ирелевантен факт, тъй като разрешението следва да бъде издадено съобразно действително съществуващото положение. В случая не е налице и нарушение на забраната за прехвърляне на правата и задълженията по концесионния договор. Това е така, защото няма прехвърляне на концесията от концеионера "Онтайм дистрибюшън енд лоджистикс" ЕООД на трето лице, а само договорни отношения за предоставяне правото на дейност върху конкретно определена част от територията на плажа - експлоатация на временен преместваем търговски обект павилион за сладолед. Този обект попада между разрешените такива от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Следва да се отбележи, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 173, ал. 3 от АПК, тъй като предмет на обжалване пред Административен съд Бургас е отказ да се издаде индивидуален административен акт, а не документ. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство "Дарко" АД претендира разноски по делото, но доколкото по делото липсват данни такива да са били направени, искането не следва да бъде уважавано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,