Решение № 5425 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10729/2009 г.

Решение № 5425 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10729/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стефан Борисов Милошев и Борислав Добринов Ников против решение № 230 от 2.07.2009 г., постановено по адм. д. № 82/2009 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят за отмяната му. Ответникът - Стефанка Стойнева Маринкова, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение са бъде оставено в сила. Останалите ответници не са изразили становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: Производството пред Административен съд гр. Кюстендил било образувано по жалба на Стефанка Стойнева Маринкова против заповед № РД-18-96/28.01.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Кюстендил в частта й за имот с идентификатор № 41112.506.162. С обжалваното решение е отменена заповедта в оспорената и част, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че е налице разлика в площта на имота, отразен по старата кадастрална карта и одобрената с оспорената заповед кадастрална карта съпоставени с нотариалния акт, установяващ собствеността на жалбоподателката. Различията се явяват в най-северната част на имота, откъм улицата като спрямо скицата по кадастралната карта е с 8 кв. м. повече, а спрямо кадастралната скица от 2001 г. е с 28 кв. м. в повече. Направен е извод, че неправилното отразяване на площта е в противоречие със заповедта за одобряване на кадастралната карта и регистър в обхвата на квадратурата на имот с идентификатор № 41112.506.162. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В жалбата си до първоинстанционния съд Стефанка Маринкова е твърдяла, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като се отнема от квадратурата на имота й с идентификатор № 41112.506.162 и се придават части от имота й на съседния имот от северозападната страна, с което е очертан и предмета на спора. Първоинстанционният съд е обсъдил заключенията на назначената по делото съдебно-техническа експертиза относно местоположението на изградените обекти в двата имота и разликата в площта на имоти с идентификатор № 41112.506.162 и с идентификатор № 41112.506.163, сравнени с приложения по делото нотариален акт № 98, т. I, н. д. № 352/1966 г., но не е обсъдил събраните по делото гласни доказателства в съвкупност с останалите такива. По делото е останало неизяснено обстоятелство налице ли е влязъл в сила предходен кадастрален план, като съдът и вещото лице са обсъждали приложената по делото скица, изготвена на 28.03.2001 г., без наличие на доказателства, установяващи по кой кадастрален план и по какъв повод е изработена. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, е че на място поземленият имот е ограден от всички страни с полумасивни и паянтови огради, като в северната му част процесния имот и съседните му от двете страни са интензивно застроени с жилищни сгради и допълващо застрояване - гаражи, стопански постройки и други. В останалата част вещото лице е дало заключението си на база сравняване на скицата от 28.03.2001 г. със скицата по изготвената кадастрална карта. На тази база е изготвено и допълнителното заключение. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка доколко законовите разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собственика по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, при липса на последните - да се ползва действащия кадастрален план и т. н. По делото е останал неизяснен въпроса дали собственика по представените по делото документи за собственост - ответницата по касация Маринкова е означила границите на имота по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР и (ако това не е направено) съществуват ли на място трайни материализирани граници. Не е изяснен въпроса и дали е налице действащ кадастрален план и респективно съвпадат ли границите на имота по одобрената кадастрална карта напълно с тези по кадастралния план, което при липса на предпоставките на чл. 14, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри би обосновало извод за законосъобразност на заповедта в оспорената й част. Наличието на означения от собствениците или на материализирани на място граници, преценени в съвкупност с факта налице ли е действащ кадастрален план, би обусловило обратния извод - за основателност на жалбата, респ. незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част. Следователно като не е изяснил делото от фактическа страна и не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил решението си при съществени нарушения на процесуалните правила довели и до неправилно приложение на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на закона, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,