Решение № 11329 от 23.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11095/2018 г.

Решение № 11329 от 23.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11095/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Маринов от [населено място], чрез пълномощника му адв. Балабанова срещу решение № 513 от 02 май 2018 г., постановено по адм. дело № 1005 от 2017 г., по описа на Административен съд София – област, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 262 з-124 от 26 септември 2017 г. на началника на РУ – Елин Пелин. Също така е отхвърлена и претенцията на Маринов за присъждане на сторените по делото разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В представени писмени бележки процесуалният му представител излага подробно становище за незаконосъобразност на съдебния акт. Моли за отмяната му като съдът се произнесе по същество на спора и отмени обжалваната заповед, както и за присъждане на разноски за две съдебни инстанции, обективирани в представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът – началникът на Районно управление – Елин Пелин при ОД на МВР - София не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София – област е образувано въз основа на жалба от младши инспектор Д. Маринов – старши полицай група "Охранителна полиция" в РУ МВР – Елин Пелин при ОД на МВР – София против заповед № 262з-124 от 26 септември 2017 г. на началника на РУ – Елин Пелин, с която на осн. чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, чл. 197, ал. 2, т. 2 от същия закон, чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 204, т. 4 от цитирания му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Предупреден е, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Посочено е, че извършеното нарушение на служебната дисциплина е за виновно нарушение на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Инструкция № 81213-929 от 02 декември 2014 г. за патрулно-постова дейност, тъй като за времето от 20. 00 часа на 13 юни 2017 г. до 08. 00 часа на 14 юни 2017 г., съгласно часови график с рег. № 262 р-6806/2017 г. държавният служител е назначен на наряд в екип с мл. инспектор Е. Варадинов – полицай в група "ОП" със служебен автомобил, с посочен регистрационен номер и марка, но при извършена справка със система GPS са констатирани отклонения от часовия график на наряда, описани подробно, както от инстанцията по същество, така и от административния орган в обжалваната заповед. За извършените отклонения от маршрута не са уведомили дежурния в ОДЧ и не им е разпореждано отклонение от маршрута, което е видно от докладна записка с рег. № 262 р - 9393 от 09 август 2017 г. на дежурния в ОДЧ мл. експерт К. Стойчева. С обжалваното решение, инстанцията по същество, след извършена проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния закон и с целта на закона, поради което е приела жалбата на Маринов срещу заповедта за наложеното дисциплинарно наказание за неоснователна и я е отхвърлил като такава. Решението е правилно. Изводите на първостепенния съд относно фактическата обстановка се подкрепят изцяло от приетите и неоспорени по реда и в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, справка, протоколи, график, писмени обяснения и други официални документи. Правилен е изводът на съда, че видно от справка от GPS, служебният автомобил не се е движил по утвърдения часови график, без основателна причина. Същото обстоятелство се потвърждава и от докладната записка на мл. експерт К. Стойчев - оперативен дежурен. За извършените отклонения от маршрута не са представени доказателства пред първостепенния съд, въз основа на които да се установяват причините, поради които държавният служител е нарушил утвърдения часовия графи на наряда, а също не е установено, че е уведомил дежурния в ОДЧ. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила при постановяване на атакуваното решение от административния съд. Законосъобразен е изводът на съда, че не е налице нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, тъй като в заповедта е посочено в какво се изразява нарушението, извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Всички задължителни предпоставки, въведени с цитираната правна норма, са изложени в заповедта за налагане на дисциплинарното нарушение, поради което правилно инстанцията по същество е приела, че младши инспектор Маринов виновно е нарушил разпоредбите на чл. 60, ал. 1 от Инструкция № 81213-929 от 02 декември 2014 г. за патрулно-постова дейност. Нарушението е безспорно установено, в съответствие със законово определеното наказание – "писмено предупреждение" за срок от 3 (три месеца). Неоснователен и доводът на касатора за неправилно приложение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган е поканил два пъти държавния служител да се запознае с обобщената справка от 10 август 2017 г. и да даде писмени обяснения, съответно на 18 септември 2017 г. и на 26 септември 2017 г. (л. 31 и л. 32 от първоинстанционното дело) и действително такива не са представени, поради което и при липсата на други обосновани твърдения Административен съд София – област е приел, че е налице хипотезата на чл. 206, ал. 1, предл. второ от ЗМВР – освен ако по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Ето защо, настоящата съдебна инстанция счита, че съдът при постановяване на решението, не е нарушил съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, настоящият тричленен състав на пето отделение, счита, че не са налице отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски за настоящата касационна инстанция. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,